Прокуратурата и тайната на кореспонденцията

През последните седмици прокуратурата възприе нов подход в участието си в публичния дебат - като започна да публикува комуникация от иззети мобилни телефони по висящи разследвания. Става дума за телефоните и таблетите, събрани от братя Бобокови (по делото за организирана престъпност срещу тях) и телефона на секретаря на президента Румен Радев и бивш служебен министър на вътрешните работи Пламен Узунов. Става дума за комуникация, която прокуратурата поставя в контекст на „търговия с влияние“- от лобиране за помилване на осъден в Румъния бизнесмен, предоставяне на българско гражданство, изпращане проект на съдебно решение, лобиране за назначаването на прокурор и посланици до коментари за характеровите особености на външния министър Екатерина Захариева т.н. А чатовете се мултиплицират и интерпретират по всевъзможни начини от близките до властта медии. Като за капак един кафяв сайт, който е изключително наведен към главния прокурор, публикува снимки на съпругите на Бобоков и друг враг на прокуратурата - Васил Божков. Как са попаднали в сайта остава неясно, но е известно, че телефонът на Бобоков е в прокуратурата.

Обикновено публикуването на съобщенията идваше като отговор на критики на президента Румен Радев (който отдавна е припознат от главния прокурор като архивраг, както и от министър-председателя Бойко Борисов) и очевидно имаше цели от кампаниен, а не правен характер.

Това поведение на прокуратурата обаче влиза в остра колизия с гарантираната от конституцията и закона защита на тайната на кореспонденцията. Тя може да бъде разкривана само и единствено със съдебно решение, и то с конкретни цели - разкриването на тежко престъпление. Фактът, че част от телефоните са предадени доброволно, не отменя тази защита, защото едва ли предалите ги са били уведомени, че ще бъдат разпратени до медиите от прокуратурата. Т.е. прокуратурата посяга на едно от изконните човешки права, гарантирани от конституцията - тайната на кореспонденцията и личното пространство на хора. Иначе прокуратурата трябва да наблюдава законноста в държавата. Когато обаче не преследва политически цели.