Тури му чакъл

Грозно е. Така коментира ситуацията на Рилските езера вицепремиерът (и запален планинар) Томислав Дончев. Там беше заснет багер, чиято цел, оказва се, била да насипва чакъл по туристическите пътеки около езерата. Че е грозно, няма две мнения. Също така е не особено ефективно, защото идеята да се ограничат туристите в разходките им из планината до пътеките с насипания чакъл прилича на някое от онези чудесни умотворения на чиновници, гледащи света през монитора. Ще става и още по-абсурдно, защото към чакъла ще се добавят и каменни плочи.

Но по-грозната част от цялата история няма общо с чакъла, нито с багера. Национален парк „Рила“е получил 12 млн. лв. по европрограма, за да „рехабилитира туристически пътеки“. Това е точно десет пъти повече от годишния бюджет на парка. Логично е, че би искал да инвестираш разумно такава огромна сума пари. Паркът обаче „решава“да захрани с тях поредната „правилна фирма“, която да разходи техника до планината и обратно и да чакълира пътеки. Фирмата е свързана с бившия депутат Илия Илиев, който стана известен с това, че източи с обществени поръчки националната компания „Железопътна инфраструктура“.

Истината е, че вероятно нито паркът е решил съдбата на тези пари, нито роднините на Илиев ще получат голямата част от тях. И „Рила“, и фирмата са просто избрани за публични звена от една верига, чиято цел е да изсмуче публични пари и да ги направи частни. Багерите в планината бяха спрени по вече традициония султански маниер на Бойко Борисов, но механизмът зад тази верига остава и ще се прехвърли на следващата поръчка. Това е, което е наистина грозното под чакъла.