Разликата за обществото от сделките за ЕРП и „Булгартабак“е очевидна
От изказването на Иво Прокопиев в правото му на последна дума преди произнасянето на съда
ВВ пледоариите на прокуратурата многократно се прокрадваха неверни и дори опасни твърдения, които пряко противоречат на конституцията на България, на правото на ЕС и ценностния избор, който страната еднозначно е избрала чрез членството си в НАТО и ЕС.
Многократно беше критикувана борсата като под за търговия на финансови инструменти с абсурдните аргументи, че ключови хора за капиталовия пазар са от Разград или че други ползват вайбър. В конструкцията на част от обвинението прокуратурата не признава пазара, търсенето и предлагането като механизъм за определяне на стойността.
Като част от антикризисната програма през 2010 г. са се реализирали две по-значими продажби - на миноритарните дялове на ЕРД-тата и на “Булгартабак”. Да видим обществените последици от едното и от другото.
От продажбата на миноритарните дялове държавата е получила значителни финансови средства в много труден момент и е намалила бюджетния си дефицит - когато е било най-важно. Постъпилите приходи са трикратно повече от планираните. Предприятията са си живи и здрави и до днес са едни от най-големите работодатели в страната.
Какво обаче се случи с “Булгартабак”, продаден с конкурс и преговори - начин, който прокуратурата смята за по-добър. “Булгартабак” беше продаден на „стратегически инвеститор“, който по-късно се оказа политически инвеститор, а още по късно, след седем години, фалира. Над 2000 души останаха без работа в Благоевград и София. Един от редките случаи на фалирал тютюнев монопол, известен в историята. Ако борсовата приватизация е лоша, тогава за неборсовата защо не се говори и не се водят разследвания?
Стана ясно, че и в много голяма степен това е дело срещу приватизацията, която прокуратурата не одобрява. Затова нека да видим какво стана с предприятията, които не влязоха в списъка за продажба през 2010 г. и в които държавата запази изцяло „стратегическия“си интерес и 100% акционерен контрол. И за които КРИБ тогава настояваше да бъдат качени на борсата и да се приватизират миноритарни пакети, като държавата запази контрол. Става дума за БЕХ, НЕК, „Топлофикация“София и ТЕЦ „Марица-изток“2. Според мен е важно съдът да чуе какво е финансовото състояние на тези фирми, в които държавата запази 100% дял (данните са
Никой не задава въпроси и за натрупаните над 10 млрд. загуби и дългове в държавната енергетика.
от финансовите им отчети към края на 2019 г.):
HEK - натрупана загуба 1.29 млрд., задължения 3.92 млрд.
БЕХ - загуба 24.5 млн, 2.5 млрд. задължения
„Топлофикация“София натрупана загуба 679 млн. лв., дългове - 883 млн. лв.
ТЕЦ „Марица-изток“2 натрупана загуба 822 млн. лв., дългове - 1.57 млрд. лв.
Общо тези стратегически фирми в енергетиката са натрупали над 1.5 млрд. лв. загуби и над 9 млрд. задължения за последните 10 години. За тези десетки милиарди обаче няма разследвания. И без да се прилагат някакви сложни методи за оценка, се вижда, че тези дружества са тежко декапитализирани. Но никой не задава въпроси как така над 10 млрд. загуби и задължения?
Обърнах внимание на тези няколко момента, защото прокуратурата няма право да поставя под въпрос и да криминализира избора за посока на стратегическо развитие на българските граждани. Те решават това
на избори. Прокуратурата не е политическа партия и трябва да познава и следи за спазването на европейските и българските директиви и закони, а не да ги оспорва или пренебрегва.
За цялото общество стана ясно, че това не е само процес за продажба на акции. Т.нар. Дело ЕВН е част от продължаващ с години систематичен натиск върху редакционна позиция на “Капитал” и “Дневник” и върху мен като издател, за да бъдат подчинени едни от малкото останали независими медии в България. Давам си сметка, че последните ми думи нямат много общо с темата за приватизацията на акциите на ЕВН на борсата, както впрочем повдигнатото ми обвинение няма нищо общо със сделката. То е за това, че съм изразил мнение на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обвинението към мен е нелепо и защото свободното изразяване на мнение е основно човешко право.
В процеса стана категорично ясно, че в сделката няма нарушения, няма увреден интерес, няма манипулации. Имаше много инсинуации и подмятания от страна на прокуратурата, но фактите и особено документите показват друго. Пазарната икономика се крепи на правила и закони, и в този случай те са спазени напълно. Затова ви моля също да оправдаете и другите подсъдими, защото са почтени хора, които са изпълнили професионалните си задължения по блестящ начин.