Нужни са промени в регулациите за дистанционна работа с визия за 10 години напред

Работата далеч не е просто физическо място, на което хората отиват, за да работят. Кризата около пандемията извади на дневен ред важността от правилно организирания работен процес и здравословната работна среда. Промени категорично ще настъпят, но истинското преструктуриране все още не е започнало. От средата на март досега се наблюдават непосредственият ефект от прилагането на противоепидемични мерки, забрани и ограничения и свързаният с тях страх. Това е първостепенната реакция при преминаването в „авариен режим“нa бизнесa, който все по-активно търси дългосрочни решения и отговор на въпроса как привличаме и задържаме хора в индустрията на знанието. Върху това акцентира председателят на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии АИБЕСТ Илия Кръстев на уебинара "Теория на офисната гравитация", организиран от асоциацията и „Капитал“.

„Истинското преструктуриране на икономиката не е започнало. То ще стартира, когато се пренаредят предпочитанията на хората и когато разместването в света на бизнеса приключи. Успешните бизнеси ще се движат уверено нагоре, а неуспешните ще тръгнат надолу. Този процес е свързан с преналиване на работна сила от едни сектори в други, от едни компании в други и не е съвсем безболезнен“, коментира Кръстев. В този смисъл кризата с коронавируса е от още по-ключово значение за организациите и бизнес лидерите. От една страна, те трябва да персонализират работата и да откликнат на очакванията на служителите, като им предложат гъвкави възможности да изпълняват задълженията си. А от друга, работата в офис или от дома се превръща в просто логистика на работния процес. Това означава обаче бърза автоматизация и дигитализация на бизнесите от множество сектори.

„Ключово за бъдещето на работните процеси в компаниите в настоящата ситуация е това кой от каква свобода има нужда. И това всъщност е глобален феномен – хора с различни професии от различни индустрии имат нужда от все по-голяма свобода. Бъдещето на работната среда е свързана с отношението офис - дом в представите на служителите и има преди всичко психологически аспект“, смята Кръстев. Налице е и закономерността хората, които са позиционирани по-високо във веригата на стойността, да се нуждаят от повече свобода. Това е предизвикателство за бизнесите. Онези, които успеят да отговорят правилно и навреме на този процес, ще са компаниите, които ще имат глобално конкуретно предимство. Този принцип е валиден и на ниво държава – страните, които успеят да се включат бързо в този процес, без да го регулират и ограничават прекалено, а просто го навигират, ще са предпочитаните пазари. Това е от съществено значение в икономика, в която хора и капитали могат да се движат свободно.

„Важен момент е фактът, че масово офисите на почти всички компании, членове на АИБЕСТ затвориха, а голяма част от тях продължават да бъдат такива. Бизнесите успяха да преминат в изцяло дистанционен режим на работа още през първата седмица на извънредното положение. Според вътрешно проучване близо 80% от членовете на асоциацията имат желание да продължат да работят дългосрочно дистанционно“, каза още Кръстев.

В този смисъл въпросът до каква степен може да се даде законова и нормативна рамка на дистанционна работа и промените, които ще настъпят с трансформацията на работната среда е от значение. „На фона на мащабните промени, които текат в икономиката е важно да се модернизират както голяма част от бизнесите, така и законодателството в страната.“, допълни още председателят на АИБЕСТ. Подкрепата, която индустрията на знанието има смисъл да получи е свързана с промяна на регулации в перспектива от 10 години напред, сигурна данъчна политика и мисъл за стратегическите сектори, които ще стоят в основата на силна икономика.