На този етап COVID-19 не се отрази много върху строителното предприемачество
директор бизнес развитие и маркетинг в „Дарамис България“
Как изглежда пазарът на жилища в София в момента и може ли да се каже, че кризата с COVID-19 вече има някакво отражение върху него?
Пaзapът нa нeдвижими имoти в Coфия запазва темпото си на растеж. Пpeз пocлeднитe някoлкo гoдини нoвoтo cтpoитeлcтвo и пoкyпкитe нa пpeдвapитeлeн eтaп oтнoвo cтaнaxa aтpaктивни. В този смисъл ще отбележа, че ние успяхме да продадем 70% от жилищата още на зелено, което е достатъчно ясен показател за стабилна тенденция на ръст в сферата на недвижимите имоти. Банките продължават да финансират покупката на имоти, което от своя страна спомага развитието на жилищния сегмент на пазара. Така че може да се каже че COVID-19 на този етап не се отрази много върху сегмента “строително предприемачество”.
Какво търсят най-вече клиентите днес? Наблюдавате ли промени в нагласите и изискванията им?
Мога да кажа, че българинът е станал по-взискателен. Моите наблюдения са, че вече търсят по-големи жилища, а не „кутийки“. Освен това купувачите започнаха да изискват по-високо качество на строителството. За нас от "Дарамис" като нова компания за българския пазар е много важно как ще изглеждат обектите ни в София, защото
те са нашата визитка, визирам проектите ни в кв. „Манастирски ливади“. Затова се стремим да бъдем абсолютно безупречни при тяхната реализация. В крайна сметка ние продаваме домове, а не просто стени.
Има две основни оплаквания срещу увеличаването на гъстотата на застрояване в София. Едното е, че няма никакво единство в стила, а другото - че инфраструктурата невинаги позволява такова застрояване. Защо това се случва тук за разлика от други градове в Европа?
Истината е, че в повечето големи европейски градове ново строителство в централни локации почти не съществува – презастроено е. В София, а и като цяло в България, наистина има проблем откъм инфраструктурата по-скоро. Но факт е, че изникват сгради в различни стилове, които не са в синхрон с околните. Но наистина по-големият проблем е несъобразеният размер на улиците, които трябва да обслужват тези нови райони. Инфраструктурата в София трябва да се подобрява. Като компания ние се
ориентирахме към райони, в които има някаква хармония между отделните сгради. Ако отидете и разгледате проектите ни в кв. "Манастирски ливади", ще видите, че всички имоти в района, освен че са с еднаква големина, което е съгласно законовата регулация, също си подхождат и по форма, и по цвят.
Имаше очакване за огромен спад на цените на недвижими имоти в София вследствие на COVID-19, какво е вашето мнение?
Много от хората не разбират, че реално цените на имотите в София не са раздути изкуствено. Всеки имот има себестойност, струва определена сума, за да се произведе. Такова очакване за спад на цените на имотите на този етап не е аргументирано, защото не може един продукт да се продава под себестойността си. Всеки професионален строителен предприемач, като се вземат предвид цените, на които се предлагат парцелите, вложеният труд и строителни материали и всички разходи, които вървят с едни проект, на практика има печалбата като процент, която е доста под масовото мнение по този въпрос.
Каква е вашата прогноза за развитие на пазара на недвижими имоти в краткосрочен и средносрочен план?
София в момента расте с 20 хил. нови граждани на година. От гледна точка на строителното предприемачество колкото и да не ни харесва, в града все още има огромни парцели за жилищно строителство в най-атрактивните квартали. Представете си между „Симеоновско шосе“и бул. „Пушкин“от центъра до „Околовръстно шосе“има възможности за огромно развитие специално в жилищното строителство. А това са и най-търсените райони за живеене. Това го няма никъде в нито един друг европейски град - столица. Така че моята прогноза за развитие на пазара на недвижими имоти е изцяло положителна и в краткосрочен, и в средносрочен план.