Тихо, таксите скачат

На фона на разразяващата се криза банките отново повишиха таксите най-вече по услугите в клонове, но не само

На фона на разразяващата се криза банките отново повишиха таксите - най-вече по услугите в клонове, но не само

ППредизвиканата от COVID-19 рецесия се очаква да засенчи по дълбочина тази от 2008 г. И макар този път по своя произход кризата да не е финансова, тя неминуемо ще удари силно и банковия сектор. Последните месеци нормално вниманието беше върху лихви, вноски и предлаганите облекчения и решения в тази посока като кредитния мораториум.

И нормално нямаше фокус върху таксите, които банките начисляват по своите услуги. А някои от тях поемат към нови висини, което е и донякъде предвидимият класически метод за тях да се компенсират намалелите приходи по други пера. Тенденцията не е нова, но напоследък сякаш се ускорява и засяга найвече операциите в клон, докато тези за онлайн банкиране са на по-ниски нива. Това също е обяснимо - за банките, както и за други бизнеси, поддържането

на клонове насред пандемията е трудно и съпътствано с допълнителни разходи, затова и те всячески опитват да стимулират клиентите си да правят повече операции дистанционно.

Такса за превод, направен в офис към друга банка, вече достига 5 лв. След като през есента едва няколко банки направиха преводите по 4 лв., сега това е най-масовата такса. Само преди година таванът беше 3 лв. За сравнение - за сектора онлайн преводът не надхвърля 1.50 лв., а при най-големите банки - 1 лв. Така все повече електронното, а и мобилното банкиране от удобство, търсено от малък процент хора, се превръщат в абсолютна необходимост за всеки, който не желае да плаща в пъти по-висока цена в клон.

Увеличават се таксите и по други масови услуги - откриване, поддръжка и закриване на сметка. Тук ножицата в таксите е голяма, като зависи от валутата на издаване и дали сметката е с карта. Таксите са между 2 и 10 лв. на месец или еднократно при закриване, 2 до 8 за откриване на сметка. Месечната поддръжка достига 4 лв. и 2.50 евро, като тук няма разделение между офлайн и онлайн банкиране. Това има значение само при откриване на сметка - за някои банки, ако е онлайн, дори става безплатно или при много ниска такса. Но сравненията са сложни, тъй като банките предлагат и различни пакетни услуги.

Няколко причини за ръста

Няколко може да са обясненията за повишаването на таксите. При свито кредитиране (април и май то реално замръзна) банките търсят по-висок приход от относително постоянните си операции и парични потоци - тези по традиционни услуги като поддръжка на сметки и разплащания. При последните обаче кризата също се отразява в по-малки обеми, а и от края на миналата година с евродиректива административно бяха понижени таксите по еврови преводи. Освен това през следващите 6 месеца по около 10% от портфейлите няма да има лихвени постъпления заради мораториума. Отделно много от банките ще отпускат безлихвените кредити без такси покрай COVID-19. А тази недоходна дейност за тях трябва да се компенсира от някъде.

Сред причините за покачване на таксите е стратегията на банките да продават месечни пакети от услуги по подобие на телекоми и телевизионни доставчици. Например често наред с по-високите единични такси (особено в клоновете) се предлага пакет с фиксирана месечна такса с включен определен брой (а понякога и без лимит) безплатни преводи, тегления на банкомат и др. Има и варианти с опрощаване на таксата изцяло или частично при активно ползване на онлайн

банкирането.

В момента реално продължава тенденцията на по-високи такси, започнала преди година-две. Тогава тя започна да бъде стимулирана от ниските лихви, което свива този доход на банките. В момента лихвите по кредити и по депозити са на исторически ниски нива. По влоговете те реално са нула, по ипотеките под 3%, по-високо се задържат по потребителските заеми. Сред причините е и регулаторното понижение на таксите по преводите в евро. От тази година те се изравниха с тези по левовите преводи и това накара банките да компенсират с по-високи такси по другите си услуги.

Повишаването на таксите при отделните банки се отразява на

средните им нива за сектора, на база на които се издава и т.нар. сметка за основни операции. Тя дава право на теглене на пари, внасяне, преводи, онлайн и мобилно банкиране, има и по-ниски такси. Идеята на директивата е и при законно пребиваване в страна от ЕС всеки да има право да открие банкова сметка и банките да не могат да отхвърлят искането само защото например потребителят не живее в страната, в която се намира банката. И макар да не е от най-разпространените, таксите по нея са показателни за тренда.

Таксите по нея не може да са по-високи от средните за сектора и именно чрез тях си проличава ефектът на повишение на таксите. БНБ изчислява веднъж годишно средните такси за системата, с които банките трябва да се съобразят. Последното обаче е публикувано през февруари на база данни към 31 декември 2019 и то не обхваща последните корекции на банковите такси в посока нагоре. Но все пак е показателно за тенденцията.

Как таксата изяде лихвата

При някои банки има и съвсем нови такси. От средата май Уникредит Булбанк вече начислява такава при теглене на средства дори от сметка на депозит в деня на падежа. При лихви под 1% и такса 0.6-0.7% нетният доход за спестител е някъде около нулата. Ако се сложи и инфлацията, реалната доходност е отрицателна.

Ниските лихви и високите такси обаче не спират потока към банките, макар и с известно забавяне. През април вложенията на домакинства се повишаваха с 600 млн. лв., през май те са малко над 150 млн. лв. При това постъпленията са по разплащателни сметки, докато при срочните депозити има лек спад. Общият размер на депозитите на домакинствата към края на май е 56.9 млрд. лв. Така в крайна сметка българинът предпочита сигурността на гарантирания банков депозит, за сметка на доходността.