Бонбон сега, или по-дълбока криза есента
В един известен експеримент от 70-те години на миналия век двама американски психолози предлагат на малки деца да избират между две възможности - да получат веднага един бонбон или, ако изчакат 30 минути, да получат два. Наблюденията върху децата по-късно показват, че тези, които са издържали за двата бонбона, се справят по-добре с живота - имат по-добри оценки в училище, учат в по-добри университети, после печелят повече пари.
Реакцията на държавата към все по-бурното разпространение на коронавируса в България в момента прилича на този експеримент. Изборът е между две възможности: да се извлече полза от задвижването на икономиката сега, след премахването на всички мерки, но след няколко седмици тя пак да бъде блокирана от тежка вълна на болни, или да се наложат по-леки мерки сега, които да предотвратят здравна и нова икономическа катастрофа. Или по друг начин казано - дали да изядем един бонбон сега, или да изгубим 10 след два-три месеца.
Не е особено трудно да се види кой е логичният избор в случая. Неприятно е, че властта в момента много трудно може да го наложи. Късният Борисов е много различен от този, който пое управлението преди 10 години с много голяма подкрепа, доверие и заради това истинска власт. Тогава, той имаше качества на лидер, който може да убеждава хората да поемат в някаква посока. Сега късният Борисов може в най-добрия случай да ги следва. Това много често е достатъчно, но точно сега е опасно. Ограниченията бяха свалени толкова рязко, за да се спести недоволство към властта и сега броим всеки ден ефектите от прибързаното връщане към нормалността. В ситуация на епидемия от непознат вирус, който може да съсипе здравната система, властта трябва да върви след експертите, а не след хората. Това е все едно да се управлява атомна централа с гласовете на народа - един ще вика “Натисни това копче, че ми харесва повече, дай газ тука да светне червено да видим какво ще стане”, друг ще казва “Абе как ще управляваме АЕЦ без музика, я дай малко попфолк за душата”. Ефектът, ясно, ще е катастрофа. Както ще стане и сега, ако държавата, вместо да се вслуша в разума на лекарите, които следят какво се случва тук и по света, се отдаде на това, което може да прави найдобре - нищо. (Вижте всичко по тази тема на стр. 22.)
Само преди два-три месеца темата за коронавируса потискаше абсолютно всичко, но сега, въпреки стръмното увеличаване на заразените в България, за вниманието на хората се борят и други сюжети. Тази седмица лидерът на “Да, България” Христо Иванов успя с едно излъчване на живо във facebook за около 40 минути да направи нагледна демонстрация какво представлява превзетата държава. Опитът му да стъпи и остави българското знаме на плажа до резиденцията на Ахмед Доган край Бургас приключи с това, че той беше изхвърлен в морето от служители на НСО. Няколкостотин хиляди души видяха как същите хора буквално изхвърлиха на боклука и българското знаме. За това как вечният лидер на ДПС се е сдобил с този имот “Капитал” и други медии пишат отдавна. Тази демонстрация обаче направи проблема видим за много хора и показа, че има поне една партия, която е извън сферата на влияние на хората около ДПС (повече - на стр. 26).
Извън България коронавирусът не успя да заглуши и друга важна тема - въпреки че в САЩ случаите растат дори по-бързо отколкото тук, движението Black lives matters успя да направи темата за расизма поне еднакво важна на тази за борбата със заразата. В България този сюжет предизвика противоречиви реакции и затова на стр. 10 - 20 ще видите събрано най-важното от тази история, но разказано като за нас - така че да се разбере по-лесно защо е важно.