Когато кешът отново става цар
Инвестициите в ДЦК намаляват чувствително, но това се дължи в голяма степен на падежи
От началото на годината и особено след корона кризата структурата на валутните резерви на БНБ чувствително се променя.
Инвестициите в ДЦК намаляват чувствително, но това се дължи в голяма степен на падежи.
Предвид голямата несигурност централната банка е заела изчаквателна позиция и почти не купува нови.
К Криза с невиждан магнитуд, резки флуктуации на капиталовите пазари, безпрецедентни фискални и монетарни мерки, двуцифрени икономически спадове и ръстове на държавните дългове… Всичко това звучи като рецепта за кошмари на всеки, който управлява портфейл от инвестиции, а още повече, ако е с мандат да прави това максимално консервативно. Отрицателните доходности и оправданията пред инвеститорите определено не са любимата част от работата на финансовите консултанти.
И ако на неразвития български капиталов пазар залогът не е толкова голям, то в страната все пак има един наистина огромен асет мениджър. Това е БНБ, която управлява над 50 млрд. лв. валутни резерви. Задачата пред нея е сложна - вложенията й по закон трябва да са само висококачествени и ликвидни и така да служат за покритие на валутния борд. Но в съвременния свят на отрицателни лихви следването на тези правила носи почти гарантирани загуби.
Настъпващата безпрецедентно дълбока рецесия вкарва още един пласт предизвикателства за БНБ. Как тя реагира на тях е важно за всеки, който управлява портфейли, защото може да даде ценни сигнали. Но централните банкери традиционно не са словоохотливи по темата и съответно за стратегията по управлението може да се съди само с догадки от публичните данни. А те показват мащабни трансформации - от началото на годината инвестициите на управление “Емисионно” в ДЦК са намалели с над 7 млрд. лв. (а в един момент през юни спадът достига и 12 млрд. лв.), като реално за пръв път в последните повече от 20 години над 50% от баланса на БНБ се държи кеш.
Изходната точка
По дизайн БНБ е консервативен инвеститор. Законът й позволява да инвестира само в книжа с един от двата най-високи рейтинги от водещите международни агенции (AAA и AA). Също така, предвид, че заради валутния борд трябва да осигурява покритие на лева с евро, тя практически е принудена да купува почти изцяло деноминирани в единната европейска валута книжа.
Така портфейлът на БНБ, макар и никога неоповестяван в детайли официално, е сравнително устойчив и предвидим и това важи и към края на 2019 г. В голямата си част той е вложен в ДЦК на държави с най-високия AAA рейтинг (28 от общо малко над 30 млрд. лв.). Това са предимно облигации на членки на еврозоната като Германия, Нидерландия, Дания... а също и в такива малко по-надолу в скалата на рейтинговите агенции като Австрия. Към края на 2019 г. над 19 млрд. лв. са инвестирани в книжа на правителства от еврозоната, 1.75 на такива от други страни от ЕС, но и 9.35 млрд. лв. в страни извън съюза. Предвид че практически целият резерв е вложен в еврови активи и злато, това означава, че БНБ е селек
тирала и ДЦК, деноминирани в евро на други държави. Такива емисии имат няколко държави с AAA рейтинг като Австралия и Канада.
Голямото преструктуриране
От началото на годината обаче има резки трансформации. Самите валутни резерви се увеличават като сума, което се дължи най-вече на предписаните от БНБ мерки към банките да приберат около 7 млрд. лв. свръхликвидност, която преди това беше пласирана в централите им в чужбина.
Инвестициите в ценни книжа обаче не само не растат, а ударно се свиват и от 30 млрд. лв. към средата на юни достигат до 18 млрд. лв., преди все пак нови покупки да върнат нивото до над 23 млрд лв. към 3 юли. Все пак още от април за пръв път държаният от БНБ кеш (основно депозити в международни банки) стана повече от портфейла и инвестиции в ДЦК и това остава така й до днес.
Теоретично има две възможни обяснения за случващото се. Едното е, че БНБ е оставила купените от нея книжа да падежират, без да придобива нови. Това вероятно е и основният фактор, за което говори и падежната структура на портфейла - към края на 2019 г. 67% от притежаваните от БНБ държавни облигации са такива, които падежират в рамките на година.
Извън падежите обаче вероятно е имало и продажби - кризата и икономическите мерки за преодоляването й правят някои и без това неустойчиви фискално държави от еврозоната още по-рискови. Друга валидна причина БНБ да излиза от позиции е именно законовото ограничение да инвестира само в книжа с най-висок рейтинг - при кризата неминуемо ще има вълна понижение на оценките за кредитоспособността
на много правителства и това да направи портфейла по-нискокачествен.
Всъщност законът за БНБ е доста неясен по тази тема, като не дава яснота дали, ако вече са купени ДЦК и рейтингът им падне, те трябва да бъдат продадени веднага, или просто БНБ не може да купува повече от същия емитент. При предишната световна криза централната банка беше изправена пред същия казус и тогава тя
реши да държи до падеж, вместо да продава на пожар (и съответно на загуба). В резултат в един момент през 2009 г. близо една трета от портфейла й беше с рейтинг AA- и надолу. Сега също още към края на 2019 г. макар и минимален дял от резервите са вложени в книжа с такива оценки.
Изчаквателна позиция
От БНБ не пожелаха официално да коментират темата, като
отправиха за информация към техните годишни и полугодишни отчети. Така обаче данни за промени вследствие на COVID-19 биха се видели чак късна есен.
Експерти, запознати с нагласите в централната банка, вдигат донякъде воала на тайнственост. Според тях БНБ в момента е в изчаквателна позиция - освен заради пандемията третото тримесечие се очаква да е особено волатилно и заради наближаващите избори за президент в САЩ, където в опит да привлече избиратели Доналд Тръмп може да форсира радикалните си външнополитически ходове.
БНБ от години няма експозиции към по-рисковата южна периферия на еврозоната - Италия, Испания, Португалия и т.н. Сега обаче вероятно се е възползвала от ситуацията да намали вложенията си и в други държави, ударени от корона кризата, като Франция. Същевременно въпреки изчаквателната позиция няма пълна забрана за покупки - в седмицата между 19 и 26 юни например портфейлът от ДЦК на БНБ рязко скача с 8 млрд. лв. до 26 млрд. лв. Това обаче са по-скоро опортюнистични къси инвестиции в очакване на повече яснота за икономическите перспективи.
От началото на юли в БНБ предефинират рисковия си апетит и съответно има и нови покупки на книжа, които не са с тактически, а със средносрочни цели и по-дълъг матуритет. Това е обяснимо - сама по-себе си тази изчаквателна позиция не е панацея. Държането на кеш на депозити в големи международни банки също не носи доход, а по-скоро се таксува. А освен това далеч не е безрисково и ново замръзване на пазарите, като след Lehman Brothers не може да се изключи въпреки щедро леещата се ликвидност от големите централни банки.