Путин Вечни
На теория руският президент вече може да остане в Кремъл до 2036 г. На практика управлението му никога не е било толкова неустойчиво
В Владимир Путин би трябвало да е много доволен. Благодарение на референдума за конституционни промени той вече има възможност да остане президент на Русия до 2036 г., когато ще бъде на 83 години и ще се превърне в най-дълго управлявалия руски лидер след Петър Велики.
Само че вместо да укрепят властта на Путин и кръга около него, машинациите от последните месеци отслабват легитимността й. Победата всъщност натоварва президента с очаквания да намери решения за стагниращата икономика, допълнително ударена от кризата с коронавируса и зле преценената петролна война със Саудитска Арабия, сринала цените на нефта. През есента Кремъл е изправен пред проблемни избори в 20 региона в страната, за които режимът вече се готви с углавни дела срещу опозиционери и арести като този на доскорошния журналист в „Комерсант“и „Ведомости“Иван Сафронов. Не е сигурно и дали референдумът ще постигне една от основните си цели - с премахването на въпроса за наследника на Путин да укроти елитите и да запази лоялността им към президента. Пример е московският кмет Сергей Собянин, който демонстрира политически амбиции и спечели популярност по време на епидемията. Както отбелязва някогашният „сив кардинал“на Кремъл Глеб Павловски, въпреки репутацията си на стратег Путин и обкръжението му са по-скоро нещо като политическа „джаз банда“- майстори на импровизацията.
Триумф или не съвсем
На пръв поглед резултатите от
гласуването - което се проведе от 25 юни до 1 юли заради карантинните мерки, а изборни секции бяха организирани буквално на детски площадки и в багажници на камиони, и предизвика доста съмнения за нередности - действително могат да се определят като „триумф“за Путин (както ги нарече неговият прессекретар Дмитрий Песков), тъй като 78% подкрепиха конституционните
поправки. Те бяха общо над 200 и по най-разнообразни и популистки теми като индексиране на пенсиите с инфлацията, защитен статут за руския език и забрана на гей браковете. Сред този дълъг списък беше и основната поправка, заради която се проведе цялото упражнение и беше наречена в социалните мрежи „зануляването на Путин“, тъй като му позволява да се кандидатира за президентския пост и след 2024 г., когато според сегашната конституция би трябвало да изтече последният му президентки мандат.
„Аз гласувах против.“Но не защото съм протестен електорат. И не защото гласувах „за“или „против“зануляването, за мен този въпрос беше второстепенен. А защото конституцията на страната не бива да се пипа с помощта на подменени понятия, в умишлена мъгла и със свенливо прикриване на една от основните точки”, написа в своя Facebook профил политическият експерт Олга Тропкина.
Независимо от високите резултати “за” в действията на властите преди референдума се усещаше нервност и неувереност. Самият Путин на два пъти призова руснаците да отидат до урните, като първото обръщение беше съвместено с раздаване на социални помощи, а второто беше направено на фона на паметника на съветския воин в Ржев, градът, където са се провели най-кръвопролитните боеве с нацистите по време на битката за Москва през Втората световна война. Днес градът, на три часа път от столицата, навява тягостно впечатление с разбитите си улици и къщите в окаяно състояние.
Както обяснява в разговор с “Капитал” ръководителят на аналитичния отдел на Minchenko Consulting Кирил Петров, “широката държавна кампания” по одобряването на поправките с личното участие на президента си е свършила работата. “Очевидно известна част от гласувалите “за” са изразили поддръжката си непосредствено за Путин, прехвърляйки на него отговорността за бъдещето. Навярно роля изигра и раздаването на социални помощи във връзка с коронавируса. Това се понрави на тези хора, които се надяват единствено на държавата за подобряване на своето благосъстояние”, казва Петров.
И все пак независимо от масираната агитация не всички поддръжници на Путин са решили да дадат гласа си “за”. “Много мислих дали да гласувам и как. И когато отидох пред урната, написах на бюлетината си: “Аз не съм против Путин, аз съм против управлението на крадците и предателите, които са около него”, казва пред “Капитал” Леонид Дзюник.
Дзюник трудно може да бъде наречен опозиционер. Успешен музикален продуцент, той дори е бил член на пропрезидентската партия “Единна Русия”. Въпреки това признава, че е разочарован от ситуацията в страната: “Не разбирам защо се пристъпва към изменение на конституцията след 20 години управление на Путин. По-рано не ги ли е имало тези проблеми, за които сега ни убеждават, че това е решението? Без него нашата страна няма ли да се погрижи за децата ни? Ако действително иска да се погрижи за тях, защо примерно не свали лихвите по ипотечните кредити за многодетните семейства”, пита той реторично.
Кредит на (не)доверие
Резултатите от референдума не бива да успокояват Кремъл. Както отбелязва пред “Капитал” политологът Константин Косачев, независимо че това е “нов кредит на доверие”, той вдига нивото на очакванията на руснаците спрямо провежданата политика. “След година-две по този кредит може да има въпроси. Ако животът не се подобри след гласуването, а се влоши, и ако хората не намерят обяснение за това в някакви непреодолими сили, това може да се превърне в проблем.”
Всъщност истинският вот на доверие за Кремъл ще са местните избори през септември в 20 руски региона и големи градове, те ще покажат действителната подкрепа към властта. Това ще се случи на фона на влошаване на икономиката заради пандемията. По данни на Сметната палата загубите за регионалните бюджети през тази година заради кризисната ситуация възлизат на 1.3 трлн. рубли. Очаква се и скок на безработицата, която само през април е нараснала близо три пъти.
Като се има предвид, че за разлика от гласуването на референдума регионалните избори ще се проведат в един ден, при тях ще бъде по-лесно да се организира наблюдение на броенето на бюлетините. Един от лидерите на опозицията - Алексей Навални призовава своите поддръжници
Бъдещето за елита, за групите, притежаващи ресурси - това е лабиринт от заплахи, за който никой няма карта. Кирил Петров,
Minchenko Consulting
да използват тактиката на “умното гласуване”. Тя се изразява в това да се гласува за най-популярния опозиционен кандидат, за да се отслаби монополът върху властта на “Единна Русия”. Това даде нелоши резултати на изборите в Москва през 2019 г., когато за първи път от години в градския общински съвет влязоха представители на опозицията.
Властта има своя собствена тактика в битката с подобни инициативи - неотдавна Следственият комитет заведе углавно дело срещу Навални за оскърбление на ветерани от войната. Прокремълски активисти използваха за повод острите критики на Навални срещу участници в кампанията за конституционните поправки. Той ги нарече “лакеи” и макар думите му да бяха предназначени за представители на шоубизнеса, беше обявено, че опозиционният политик е оскърбил именно военни ветерани.
Регионалните избори не са единственият риск за режима в Русия и лично за Путин. Независимо че руският президент продължава да е най-популярният политик в страната, по данни на “Левада-Центр” през май рейтингът му се е сринал до 25%.
Кирил Петров от Minchenko Consulting отбелязва, че с референдума “картбланшът за прекрояване на елита и политическите институти е получен”. Но цената за това, отбелязва експертът, е “правна неопределеност”: “Бъдещето за елита, за групите, притежаващи ресурси - това е лабиринт от заплахи, за който никой няма карта.” Путин спечели известно време, но импровизациите стават все понесполучливи.