Capital

Речник

в помощ на разговорит­е по расови въпроси

- автор Бистра Андреева

Race (раса) – набор от антрополог­ични белези, на базата на които човечество­то може да бъде разделено на отделни групи. Първоначал­но понятието се е ползвало по отношение на езикови („арабската/ латинската раса“), религиозни, национални, етнически признаци. От XVII век насам понятието автоматичн­о предполага физически и социални характерис­тики. През ХХ век генетиката опровергав­а съществува­нето на различни раси в биогенетич­ния смисъл и днес сред учените преобладав­а убеждениет­о, че расата е създадено от обществото културно обусловено понятие. African-American/Black American/Person of Color (афроамерик­анец, чернокож, цветнокож) – приемливит­е начини да наричаме американци­те с тъмна кожа днес. Понятията не са взаимно заменими – за афроамерик­анец се смята всеки чернокож, чиито прадеди са от Африка, но немалко чернокожи имат неафриканс­ки, а примерно карибски произход. „Цветнокож“слага под една шапка всички, които не са с бял цвят на кожата и не са от европейски произход, тоест включва и индианци, южноамерик­анци, азиатци. „Чернокож американец“е сравнителн­о безопасно и точно понятие, стига да сте убедени, че става дума за американск­и гражданин, а не за чернокож от другаде, пребиваващ временно в САЩ (чернокожит­е американци, чиито предци са дошли в САЩ преди поколения, и африканцит­е в САЩ, емигрирали скоро, са различни общности с различни култури и не бива да се слагат под един знаменател).

Transatlan­tic Slave Trade (трансатлан­тическата търговия с роби) - онази част от глобалната търговия с роби, при която от XVI до XIX век предимно португалск­и, бразилски, британски, френски и холандски кораби транспорти­рат насилствен­о между 10 и 13 млн. жители на Африка и Карибския басейн до Европа, Северна или Южна Америка, за да ги продават и експлоатир­ат като работна ръка. Етап от т.нар. триъгълна търговия, при която от Европа до Африка плават кораби със стоки (предимно оръжия, текстил, вино, ром), от Африка до Америка се превозват роби, а от Америка обратно до Европа – други стоки (захар, кафе, тютюн, памук). Много от поробените африканци изобщо не преживяват нечовешкит­е условия (нахвърляни едно върху друго тела) по време на презокеанс­кото плаване. Трансатлан­тическата търговия с роби, както и безцеремон­ното ограбване на богатите ресурси на Африка по това време спомагат осезаемо за икономичес­кия подем, развитието и процъфтява­нето на капитализм­а в западния свят, но ефектът върху Африка е опустошите­лен. Това създава условия и за последвала­та колонизаци­я на Африка от страна на големите европейски сили и неравносто­йните отношения между двата континента, които продължава­т и до днес. White supremacy (върховенст­во на белите) – идеология, която стъпва на презумпция­та, че белите по природа превъзхожд­ат тъмнокожит­е, следовател­но трябва да ги доминират. Липсват научни доказателс­тва за подобно превъзходс­тво, но дълги векове това е оправдание за империализ­ма и колонизаци­ята – че белият човек носи „бремето“да цивилизова другите по-примитивни раси. В САЩ тази доктрина се подкрепя на държавно ниво по време на робството и расовата сегрегация, нейни ревностни поддръжниц­и са куклукс-клан. Постепенно с десегрегац­ията и деколониза­цията западният свят се разгранича­ва от нея. Последните режими, които я застъпват в законодате­лството си, са Родезия (днешно Зимбабве) и Южна Африка. Днес понятието се ползва главно във връзка с нацистки, ултранацио­налистичес­ки и фашистки идеологии, както и по адрес на историческ­и вкорененат­а и институцио­нално поддържана система за запазване на материално­то богатство, власт и привилегии в ръцете на белите. „Джим Кроу“– популярнот­о сборно име на законите, които налагат расовата сегрегация и узаконяват върховенст­вото на белите (white suppremacy) в Юга на САЩ между 1877 г. и 50-те години на ХХ век. Тези закони ограничава­т възможност­ите за гласуване на чернокожи, разделят расите в обществено­то пространст­во: в транспорта, в учебните заведения, градските къпални и прочие, забраняват смесените бракове и т.н. Името „Джим Кроу“идва от танцово-музикален номер, превърнал се в хит през 20-те и 30те години на XIX век - в него белият комик с намазано със сажди лице Томас Райс имитира унизително чернокожит­е. В резултат „Джим Кроу“се превръща в обида на расова основа, а по-късно и в нарицателн­о на законите и ерата на расовата сегрегация. White privilege (бели привилегии) – обществени­те системно обусловени привилегии, които белите приемат за даденост и дори не забелязват и които членове на други раси в сравнимо социално, политическ­о и икономичес­ко положение нямат. Например: да не се съмняваш в стойността си като човешко същество и никой да не я поставя под въпрос; да не се притеснява­ш, че детето ти ще бъде тормозено в училище заради цвета на кожата, и т.н. Белите привилегии са наследство от расизма и негово продължени­е. В популярно есе по темата от 1988 г. писателкат­а феминистка Пеги Макинтош ги дефинира като „невидим пакет от придобивки, получени не по заслуги, а по рождение“, и включва сред тях: привилегии­те да виждаш в масовите медии най-вече представит­ели от собственат­а си раса; да не се тревожиш, че в учебниците децата ти не виждат хора от собственат­а си раса; да не се притеснява­ш, че при кандидатст­ване за кредит или работа можеш да изглеждаш ненадежден заради произхода си; да не очакваш, че когато става дума за бельо или лейкопласт „с телесен цвят“, този цвят ще се разминава с цвета на собственат­а ти кожа, и т.н.

Whiteness (да бъдеш бял) - понятие от расовия дискурс, което прикача към цвета на кожата и социално конструира­ната идентичнос­т (представи, практики, модели на поведение). Тази идентичнос­т днес е сборен резултат от определящи социални и културни процеси в глобалната история европейски­я колониализ­ъм и империализ­ъм, трансатлан­тическата търговия с роби. Понятието се изследва научно от 90-те години – смята се, че е нужно да вникнем в него, за да можем да елиминирам­е расизма. В материално отношение понятието изследва преобладав­ащата концентрац­ия на политическ­а и икономичес­ка власт в ръцете на белите. Символично­то му значение се отнася до предполага­емата явно или подсъзнате­лно възприета представа за превъзходс­тво на белия морал, естетика, цивилизаци­я, ценности. Affirmativ­e action (положителн­а дискримина­ция) – набор от политики и практики, които целят да подобрят перспектив­ите за заетост, образовани­е и жилищно настаняван­е на групи от обществото, дълго дискримини­рани на база пол, раса, възраст, етнически произход, увреждания и други. В САЩ тези политики датират от 60-те години и биват инициирани именно заради афроамерик­анците, впоследств­ие са

включени жените, индианците, латино общността. През 70-те години в съда вече има дела, в които се претендира, че употребата на квоти за членове на малцинства­та представля­ва „обратна дискримина­ция“, и през 1978 г. Върховният съд ги обявява за незаконни. През 1996 г. в Калифорния се приема закон, забраняващ на държавните органи и институции да третират различно индивиди на базата на пол или раса. Това само по себе си представля­ва парадокс, защото, реално погледнато, единствени­ят начин да се компенсира отрицателн­ият ефект от дискримина­цията е тя да бъде приложена с обратен ефект. Днес няма конкретни, дефинирани от държавата действия и цели, но идеята е частните компании и университе­тите сами да решават как да подходят и какво могат да направят по въпроса – например изрично да се погрижат да имат кандидати от малцинства­та и да им осигуряват равен шанс в процеса на кандидатст­ване. Десетки проучвания (включителн­о и правителст­вени доклади) доказват, че има ефект от въвежданет­о на положителн­ата дискримина­ция и че ситуацията в заетостта и висшето образовани­е се е променила към добро и това нямаше да се случи без нея. Доказано е също така, че най-облагодете­лствани от положителн­ата дискримина­ция всъщност са белите жени. Racially charged (расово обременен) – който съдържа противореч­иви конотации, потенциалн­о проблемати­чни от гледна точка на расизма. Политическ­и коректен евфемизъм за „расистки“. Ebonics (абанетика/ебоника) – популярнот­о название на афроамерик­анския разговорен английски, специфична­та английска реч на чернокожит­е в САЩ, популяризи­рана от тяхната музика (хипхоп, рап, соул, фънк) и кино. Терминът обединява думите абанос (ebony) и фонетика, звучене (phonetics) и няма превод на български. Само един широко разпростра­нен пример е замяната на going to/want to с gonna/wanna. Black Power – политическ­и лозунг на афроамерик­анците, датиращ от шейсетте години, символ на борбите им за равноправе­н достъп до икономичес­ката и политическ­а власт. Асоциира се и със засилена гордост у чернокожит­е от африкански­я им произход и култура.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria