В политиката думите имат значение
абранявам „З да пишете във фейсбук. Дани Кирилов. Забранявам. Не само че не е смешно, ами само ги възпалявате.“Предупреждението на премиера Бойко Борисов към правосъдния му министър дойде малко късно. Преди седмица, след „десанта“на Христо Иванов в „Росенец“, Кирилов изказа мнение в социалната мрежа, което звучеше не като на министър (камо ли на правосъдието), а като монолог на квартален пияница. „Ся един по-нисък генерал от мен ще остане неудовлетворен: нема жертви“, пише Кирилов и после обяснява за „некъв нищожно избран софийски общински съветник“. Възможно е министърът да е бил повлиян от езика на главния прокурор Иван Гешев, чиято реторика напоследък включва предимно опити за ирония към всеки, който изрази мнение, несъвпадащо с неговото. Но той далеч не е единствен.
Друг министър - на спорта, Красен Кралев, отговаря на коментари под постовете му, в които обижда хората с „брутално тъп червен трол“и „боклук“. Кралев обаче не пожела да поеме отговорност. На въпрос на „Дневник“от министерството обявиха, че сам си пишел постовете, но не се занимавал да отговаря на коментари. Друг човек правел това. „Красен Кралев не би си позволил да използва обидни епитети под каквато и да е форма, каквито не е използвал никога. След като беше направен цялостен анализ на проведената комуникация под Facebook публикацията от 11.07.2020 г., по решение на министъра човекът, използвал неподходящи квалификации, е санкциониран, а въпросните коментари са премахнати“, се казва в отговора на министерството. Какъв е този човек и как е бил подбран, за да води публична комуникация от името на министъра, не е ясно. Но ако профилът му обиди чужда държава например, едва ли ще е достатъчно обяснението, че не го е направил лично.
Истината е, че под опитите на министрите (както и на главния прокурор) да общуват в социалните мрежи често се разразява истинска буря от коментари, някои далеч от добрия тон. Но навлизането на ежедневната простащина в политическия език е недопустимо.
Още древните общества са правели разлика между публично и лично, между начина, по който човек говори с приятели, и начина, по който говори пред аудитория. По функция и същност двете са различни и това, че някой пише във Facebook, не променя този факт, ако е публична личност. Публичното говорене на фигури с обществено значение има за цел да обяснява, да подрежда, да мотивира или дори (в найдобрия си вариант) да вдъхновява.
Очевидно е, че при масови протести срещу властта не може да се очаква кой знае какво вдъхновение, но откровената вербална аресия от управляващите разрушава тъканта на обществото. А PR-ите на управлението в последно време категорично не могат да се справят със задачата си. Очевидно е, че горните два примера са пълен провал на хората, които отговарят за публичната комуникация на правителството (към тях можем да прибавим и странния вечерен клип на Борисов с иконата). „Употребява се език, който е далеч от всякакъв стандарт. Вкарва се тон, който не е комплимент за този, който го употребява, а какво остава за онзи, към когото е насочен. В общуването, в бизнеса, в дипломацията, в политиката думите имат значение“, казва Светлана Савова, управляващ партньор на V+O Communication. „Подценяването на интелигентността на аудиторията е зловещо. А и подценяването на паметта й също е смайващо.“
Според Любомир Аламанов, управляващ партньор в SiteMedia Consultancy, езикът на правителствената комуникация издава „функционално неразбиране какво е демокрацията, какво е мястото на администраторите и министрите и какви са задълженията им по длъжностна характеристика“. По думите му „основният проблем е, че подобни комуникационни инструменти не са предназначени за успокояване на напрегната обстановка или решаване на проблеми“.
Савова смята, че целта е насаждането на тотално обезверяване, омерзение и отказ от активно участие във важни решения и действия. В състоянието, в което сега се намира страната обаче, реакцията вероятно ще бъде точно обратната - още по-голяма протестна активизация. Което Борисов с вродения си нюх осъзнава.
Вербалната агресия от представители на управляващите издава функционално неразбиране на демокрацията.
ВВъпреки че кметът на Варшава Рафал Тшасковски не успя да спечели полските избори за президент, резултатът от тях е повратна точка в европейската политика. Ако трябва да перифразираме известния коментар на Уинстън Чърчил след втората битка при Аламейн през 1942 г., това може и да не е началото на края на модерния авторитарен национализъм, но поне е краят на началото му.
Бъдете сигурни, че управляващата в Полша “Право и справедливост” (PiS) ще продължи конфликта си с Европейския съюз заради подкопаването на независимостта на съдебната система и върховенството на закона в страната. Председателят Ярослав Качински ще продължи усилията си да превземе следващите в списъка на авторитарния му дневен ред независими медии. И доколкото няма да има нов и враждебен на интересите му президент, правителството на PiS ще продължи да саботира европейския проект отвътре.
И все пак антипопулистите могат да намерят утеха във факта, че полският президент Анджей Дуда беше едвам преизбран въпреки пълната подкрепа на спонсорираните с парите на данъкоплатците държавни медии. Изненадващо силният резултат на полската
опозиция всъщност предлага няколко урока за всички, които все още вярват в конституционната демокрация и върховенството на закона, без значение къде живеят.
Авторитарните популисти печелят избори след избори, защото опонентите им са вечно разделени от вътрешни конфликти.
# 1
Срещу популистко правителство е жизненонеобходимо да се изгради възможно най-широката коалиция срещу него. Авторитарните популисти в държави като Турция и Унгария печелят избори след избори, защото опонентите им са вечно разделени от вътрешни конфликти. Антипопулистите трябва да загърбят дългогодишни несъгласия за културни въпроси и икономическа политика, за да могат да се концентрират над ключовата задача - да бъдат изкарани популистите от властта. Отказът от обединение обрече каузата Remain във Великобритания на провал миналата година.
# 2
Антипопулистите трябва също да се научат да консолидират базата си толкова бързо и ефективно, колкото популистите. Поляризацията, най-типичната популистка политическа тактика, за жалост се е превърнала в неразделна част от модерната политика. Веднага след като популисти спечелят властта или се върнат на власт, антипопулистките сили са изправени пред години очерняне от страна на правителството и рискуват да се демобилизират.
# 3
К огато “те” използват удари под кръста, силите в опозиция трябва да отвърнат със същото. Истината е, че за изкарване на популистите от властта “положителните послания” са безсмислени. Същото важи и за усилията за създаването на изцяло нова партия или “ядро” в антипопулисткото движение. Демократичната опозиция в Полша пропиля няколко години с три нови партии, които трябваше да символизират свежо, недискредитирано начало и “положителна” алтернатива на PiS. А накрая „Гражданската платформа“на Доналд Туск, бивш полски премиер и президент на Европейския съвет, замалко не изтръгна президентството от хватката на Качински.
Популистите процъфтяват от противопоставянето, но трудно управляват ефективно. Когато политиците са отдадени на обсебването на почасовия новинарски поток и на политически театър, им остава твърде малко време за ефективно решаване на проблемите от реалния свят. Изводът е, че докато институциите на основаната на правила демокрация могат да бъдат опазени (особено свободната и независима преса), популистките правителства ще са преходни явления. Още повече че PiS ще бъде изправена пред все по-дълбок структурен проблем - докато Дуда спечели основно сред хората над 50 години, Тшасковски спечели по-младите с преднина от 22 процентни пункта.
Единствената защита на PiS срещу неумолимия марш на часовника е да става все по-авторитарна, докато не мине към отявлена диктатура. Това ще я постави в директен конфликт със Западна Европа, ЕС, а вероятно и САЩ след изборите пред ноември. Стига опонентите на Тръмп да научат уроците от изпуснатата на косъм победа на Тшасковски.
Защото не само че не е смешно, не само че ги възпалявате...“
Министър-председателят заседание на МС, цитиран от Dnevnik.bg