Какъв е шансът и какъв е залогът

Важният въпрос за България е как да не бъде пропилян за пореден път шансът държавата да се постави на нови и по-здрави релси. Което означава не нов Орешарски, а смислено и модерно управление, каквото страната не е имала от много години.

През следващите месеци към политическата криза ще се прибавят поне още две. Най-острият етап от COVID епидемията вероятно предстои, а заедно с това все повече ще започнат да се усещат и икономическите й ефекти. Решаването на политическото уравнение обаче е ключово за справянето с всички други проблеми.

Прогнилата от корупция и разхищения държавна машина се нуждае от радикална смяна, но реализмът изключва това да стане с магическа пръчка. Заради дългия период на обществена търпимост мафиотизирането на държавното управление стана хронично, а превзелите институциите разполагат с целия ресурс на обществото, за да отбраняват позициите си. В този момент това, което може да се направи, е да се предприемат конкретни стъпки за нормализация и заявка за нов обществен договор, с който политическите сили да се ангажират още преди провеждането на изборите.

И първият въпрос, който трябва да намери решение, е как да се гарантира демонтажът на модела, който прави възможно явлението “Гешев”, без обществото да се залъгва с аргументи за отлагането му като свикване на Велико народно събрание. Още преди изборите партиите трябва ясно да заявят какво реално ще направят, за да върнат легитимността на държавното обвинение, а оттам и на държавното управление, превзето пиратски именно чрез прокуратурата.

В това отношение предложеният от “Демократична България” пакет от конституционни реформи без необходимост от ВНС дава базова възможност за единодействие на всички политически фигури и формации, които днес твърдят, че подкрепят исканията на протеста. Ключовите стъпки са: Висшият съдебен съвет да бъде само от съдии и главният прокурор да се избира от парламента с по-голямо от конституционното мнозинство, така че да е максимално независим от управляващите в момента (повече за предложенията на „Демократична България“в интервюто с Христо Иванов на стр. 17)

Проблемът с безконтролния статут на прокуратурата и употребата й като бухалка срещу бизнеси и политически опоненти на властта ще застане в сърцето на предизборната кампания и в немалка степен ще определи шансовете на политическите играчи.

Ще изпадне ли Борисов в изолация от чужбина

Важни са и реакциите от партньорите на страната - в ЕС и САЩ. Тук първи реагираха не официалните институции, а световните медии. Влиятелното брюкселско издание Politico беше между първите, публикували остра и точна статия, посочваща отговорността на европейските лидери, в това число и на Меркел, за това, че прекалено дълго си затварят очите за това как Борисов управлява България. "Снажният бивш пожарникар и шампион по карате се бори за политическо оцеляване в корупционна криза, многоглава като Хидра, която разкрива как олигарси, които не отговарят пред никого, са обвили с пипалата си ключови институции като съда", е прочитът на Politico за събитията в страната.

В следващите дни макар не с тази острота, но с уверения в подкрепа на законността и правото на хората да протестират застанаха американското и френското посолство в София, последвани от говорител на Европейската комисия, който заяви, че България остава под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието, а очите на Брюксел “не са широко затворени” за случващото се в държавата.

Демонстрацията на добри отношения и подкрепа от лидерите на ЕС и САЩ винаги е била ключова за управлението на Борисов, който я използваше за вътрешна легитимност. Една от основните причини правителството на Орешарски да падне от власт беше пълната загуба на доверие от страна на ЕС и спирането на еврофондове, които играят важна роля за финансирането на политическата корупция. Борисов беше удобен като част от доминиращата политическа сила в европейските институции, но може да изпадне в изолация, ако протестите и публикациите в чуждите медии продължат да насочват вниманието към начина, по който се управлява най-бедната страна в ЕС, каквото е неизменното описание на България. Стигне ли се дотам, да не говорим за спиране или обвързване на еврофондовете с реформи, пътят за промяна в България ще е отворен.

Остава децата, които някога бяха на раменете на родителите си, да не повтарят техните грешки.