Имаме много малко време да организираме съпротива

лидер на „Демократична България“

Какво стана?

Стана, че с целия прогнил модел, който имаме от десетилетия, започнаха да се случват две неща. От една страна, самите ползватели на модела разбират, че той има нужда от сериозен ремонт, и започнаха да предприемат действия за това, което създаде сътресения. От друга страна, заради структурната му прогнилост той стана уязвим за общественото мнение, за общественото недоволство. Хората започнаха в процеса на ремонта да виждат в какво живеят. И до голяма степен по случайност ние се оказахме в положение, че бръкнахме в една точка в този модел, която по изключително добър начин описваше и него, и неговия

генезис. Ахмед Доган, неговият персонален статут и влияние са най-точната метафора за това, в което живеем. Това е човек, който 70-те години става агент на ДС, 80-те години ДС го назначава за дисидент. В 90-те години през него се структурира българският политически модел от гледна точка на тези скачени съдове между етническо гетоизиране на определени избиратели и националистическо гетоизиране на други избиратели и тези периодични напрежения, така нареченото разиграване на етническата карта. Технология, която те се опитаха да задействат и на „Росенец“, слава Богу, не им се получи. Но тя създава възможността за една малка върхушка в ДПС и обръчите

около нея да си гарантира неуязвимост от закона и да си прави каквото си иска, понеже може да шантажира държавата и обществото. Това с годините се превърна в едно добре уредено задкулисие със свое много сериозно влияние в съдебната власт, в медиите, в политическата система и все по-голямо в бизнеса. Всичко това се вижда на „Росенец“.

Когато ние отидохме там, хората видяха как държавата се държи като мутра, за да охранява почетния председател на българското задкулисие. Защото това е реалната титла на Ахмед Доган днес. Това беше искрата, която подпали обществената реакция, защото изведнъж парчетата, които всеки един от нас е виждал, се събраха в един момент, който милиони българи изгледаха какво се случи. Ние, по волята на случая, успяхме да осветим корупционния модел под такъв ъгъл, който да запали обществената реакция.

Искрата не се запали само от “Росенец”, но и от действията на прокуратурата в президентството. Те какво показаха според вас?

По принцип прокуратурата у нас е централен инструмент на поддържането и ремонта на корупционния модел. Гешев е профилиран и избран именно като тип охранител от 90-те години, който има за задача да преструктурира определен

бизнес сектор, рекетирайки едни и осигурявайки защита на други. Това прави той и от гледна точка на бизнеса, и от гледна точка на политическата среда. За хората мисля, че беше абсолютен шок да видят целия образ, който държавата през Гешев излъчва толкова натрапчиво и агресивно. Те изведнъж видяха с какво е заменен правовият ред - с институционална бухалка. Нашето посещение на „Росенец“отключи поредица от действия от страна на различни структури, които опитаха с демонстрации на сила да наложат “страхуване” и да опазят статуквото. Без никаква причина ние бяхме агресирани от едни хора с пищаци и по джапанки, които отказват да се легитимират. После техните шефове в НСО опитаха да прикрият факта, че това са техни служители, охранявайки омертата около Доган. А когато президентът каза кои са тези хора, че това е НСО и че тази охрана трябва да бъде свалена, на другия ден прокуратурата нахлу в президентството с изключително агресивен инструментариум и подход, наистина като мутренска бригада от 90-те години, която пристига да събира рекет и да запушва усти. И това вече изкара хората на улицата, защото видяха, че институциите в огромната си част са на страната на задкулисието и го охраняват, особено прокуратурата. И затова и до ден днешен хората викат “Гешев е позор”, но това е нещо, което ние започнахме да скандираме още преди той да бъде номиниран.

А защо не чуваха хората тогава?

Защото някак си не се събираха парчетата в един пъзел. Това в политиката и в историческия процес много често се случва. Просто трябва да каже клик и всичките тези парчета информация в един момент да се съберат в една картина, да се появи лепилото на емоцията и на надеждата, че нещо може да се случи. Това е един много тесен прозорец. Сега идват избори, хората усещат, че при всички извращения на българската политическа система ще бъдат питани, и това нареди планетите, ако мога да използвам този астрологически термин.

Какъв е ремонтът, който смятате, че се подготвя?

Това е важно да го кажем, за да знаем какъв избор ни се предлага и после да формулираме какви задачи имаме. Говоря не само

от името на моята политическа сила, а на нормалните хора в България - европейски и свободни. Архитектите на този модел разбират, че той стана твърде видим, изхаби се от гледна точка на стратегиите да се прикрива, изхабиха се и много от играчите, включително самият Бойко Борисов въпреки забележителната му политическа способност за оцеляване. Те разбират, че фасадата трябва сериозно да се обнови, защото много хора почнаха да забелязват какво се крие зад нея. И освен това виждат какво се случва около България. Защото всички онези външни гаранции, които ние смятахме, че сме постигнали - НАТО, ЕС, цялото това отваряне, икономическа интеграция в глобалната икономическа система, всички ние смятахме, че това е достатъчно да гарантира, че няма да се прекали в България. Че тя може никога да не постигне кой знае какво ниво на правов ред и на борба с корупцията вътре, но отвънка има едни гаранти и ако стане прекалено зле, госпожа Меркел ще се обади. Общо взето, доскоро това беше базовото уравнение на възможността за живеене в България на всеки нормален човек. Оказва се обаче, че госпожа Меркел не се обажда. Оказва се, че в ЕС и САЩ имат свои проблеми и не са в състояние - то даже не е въпрос на желание - да служат повече като външен скелет за прогнилата българска държавност. Освен това паралелно се оформят други геополитически центрове, които показват друг модел. В него България би могла да бъде Унгария, би могла да бъде Беларус, би могла да бъде централноазиатска държава. Този геополитически разлом отваря възможности за исторически реванш на

Хората видяха как държавата се държи като мутра, за да охранява почетния председател на българското задкулисие.

силите, на които 89-а година им се наложи да минат в задкулисието и леко да се поприкрият. И тук е голямото притеснение, защото те не просто ще се опитат да сменят елементи от фасадата на това задкулисие. Те тестват възможността за концептуална промяна, която включва две неща. От една страна, много по-високо ниво на реална репресия - не просто да купуват социолози и да отглеждат медийни и политически двойници, чрез които да манипулират общественото мнение, да печелят избори с контролирани гласове и после да превръщат властта в рушвети. А директно да удрят в лицата на тези, които не им харесват, и това да го правят публично и при едно радикално ново ниво на сплашване. Мисля, че говорейки в редакцията на “Капитал”, е ясно какво имам предвид. И второто нещо е много по-директна държавна намеса в икономиката. Това всичкото е сценарий, който е минат от режима на Путин. Той се адаптира, разбира се, към българските условия. Тази тенденция към въвеждане на директна държавна намеса в различни сектори, която я виждаме в резултат на отделни акции на прокуратурата, в отделните законодателни предложения на естрадното дуо Делян Пеевски и Данчо Цонев и през заявката на разглеждане на приватизацията. Всичко това е част от един процес, който ще увеличи нетния дял на държавно участие в икономиката с една проста цел - когато се налага да се занимаваш с корупция, което е прехвърляне на ресурси между частни субекти и държавни субекти срещу услуги от страна на държавните субекти, това означава, че към частните субекти има определени изисквания. Те трябва в края на годината да не са твърде очевидно във фалит, за да могат да продължат да функционират, има обществени поръчки, правила на конкуренцията, трябва да подават всякакви годишни финансови отчети и прочие, и прочие. Когато това нещо се превърне в държавна структура и ти вместо някакъв сламен човек на Делян Пеевски, който е назначен там, да бъде шеф на тази фирма, си вече държавен чиновник, който управлява тази фирма, това вече не се нарича корупция, това вече се нарича социална функция. Защото това може да е губещ бизнес, но държавата трябва да налива директно в него пари, за да се запазят работните места. И това източване,

което ни е познато от 90-те години, което го виждаме в Путинова Русия и всички тези режими, които гравитират около нея, е много по-удобна и мащабна форма на преливане на държавен ресурс в джобовете на някакви хора. Сега се насочваме натам. Трябва да сме абсолютно наясно, че на тези избори те ще се явят с незаявеното намерение да тласнат България към много по-високи нива на несвобода, към много по-високи нива на сплашване и много поограничени нива на бизнес инициатива, бизнес свобода и изобщо ограничаване на всички базови свободи. Колко струва днес, искам да попитам хората от бизнеса, които ни четат, вашето право на частна собственост и свободна инициатива? Колко струва вашата свобода на мисълта на изразяване днес? Колко бихте заложили на свободата си - физическата си свобода, че утре няма да бъдете завлечени в специализирания съд, който да ви вкара в някакъв арест и вие да чакате да стигнете до ВКС, където е последният оазис, който не е контролиран от Гешев и компания? Имаме изключително ограничен времеви период да мобилизираме съпротива и да се опитаме да обърнем тази тенденция. За да не се събудим неочаквано бързо в нещо средно между Беларус и Унгария. Това няма да е добре за никой от нормалните хора, които искат да бъдат свободни.

Как се излиза от тази ситуация - как се разбива контролът върху всички основни видове власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна?

Формулирахме техните цели и задачи. Да си формулираме и нашите. Пак казвам, като говоря за нашите, имам предвид средната класа в България, която нито е толкова голяма, нито е толкова ресурсно силна, нито е достатъчно политически осъзната. Но тя съществува и има какво да губи, защото от

тази тенденция, която аз описах - „страхуване“, икономическа безперспективност, за която също си заслужава да споменем, всички ние имаме какво да губим. И това “ние” има за задача да реши две уравнения - как да спре опита за този ремонт на корупционния модел и как да осигури България да навигира изключително сериозната криза, която се задава, така че да остане умерено просперираща или дори минимално просперираща страна, защото това не е гарантирано. Тази криза не е просто проблем с това, че за известен период икономическата активност е затисната, депресирана и трябва по някакъв начин да се покрият щетите от това. Тази криза започва като такава, но ще се превърне в много сериозно преструктуриране на глобалната икономическа система, защото ще печелят от нея и ще излязат от нея и бързо ще се възстановят от нея тези, които напипат верния модел на иновации и на

технологична адаптация. И ние го виждаме в самия момент на кризата - първото нещо, което се случи след оставането вкъщи, беше, че хората почнаха панически да търсят компютри и устройства, през които да си вършат работата и да продължават образованието си. Ние просто заживяхме в този нов свят.

Само че сега ние трябва да адаптираме институциите си, икономиката си, инвестиционните си модели, корпоративната си организация, образованието си, пазара си на труда, всичко това трябва да се адаптира към тези нови реалности и това не е само дигиталната революция. Това са енергетика, биотехнологии и каквото искате още. В историята има изключително много примери за страни или цели региони, какъвто е ЕС, които, сблъсквайки се с технологична промяна, изначално са по-богати и в края, след двайсетина години, са много по-бедни от друг регион, който е напипал правилния отговор. В началото на индустриалната революция Англия е някакъв остров, из който се щурат овце, а Китай е гигантска империя с огромен дял от световната икономика. Стотина години по-късно - а сега нещата ще се развият много по-бързо - Китай е зависима от Англия разпадаща се територия. Искам да кажа, че освен нашите собствени предизвикателства ние трябва да решим уравнението за това как България ще навигира този изключително сложен глобален икономически, технологичен, геополитически преход, който започва. Ние сме губили един преход вече. Той беше регионален и беше прост, защото ние знаехме точно какво да правим: Източна Европа трябваше да стане като Западна Европа. Ние трябваше да имитираме и да изпълним абсолютно ясен конспект. Ние, българите, успяхме да не го направим. Платихме точно както е онзи виц с жълтиците, солта и боя, но все пак имаше силни Европейски съюз и НАТО, които да ни изтеглят на буксир. Сега никой не знае какъв е конспектът. Целият свят ще трябва да го напипва и всеки ще трябва на собствен риск да го прави това напипване и ние абсолютно не знаем кой ще бъде силният накрая, за да ни изтегли, и дали изобщо някой ще се занимава с нас. Трябва сами да се справим.

На тези избори нашата задача е да решим тези две уравнения - как да си гарантираме свобода и правила, и как да гарантираме

Ние сме единствената политическа сила на терен, която може да дефинира и да приложи политически дневен ред, програма за разрушаване на тази машинария за репресия и тази империя от лъжи и корупция.

радикална модернизация на страната, за да запазим перспективите за икономически растеж и силно икономическо възстановяване. Това е задачата ни - тези две неща. Изглежда като много сложна задача. Но ние виждаме в тези събития, че обществената реакция, когато е насочена правилно, принуждава политически играчи, които допреди една седмица не са и помисляли да кажат думата “Гешев” и думата прокуратура, да почнат да го правят. Много е важно да има дори среден по размер политически субект, който да налага дневен ред. Нашата цел сега е да се позиционираме заедно с тези европейски, свободно ориентирани към модерността представители на средната класа. Да се структурираме и позиционираме така, че да можем да налагаме дневен ред на българския политически пейзаж. Това е възможно. Емпирично е доказано, виждаме го всеки ден с това, че допреди месеци ни се подиграваха с това, че “Стига с тоя Гешев”. Допреди месеци всички казваха: “Да, това е вярно, но кой го разбира, дайте нещо друго, да си говорим за пенсиите, защото това интересува хората.” Е, сега хората изведнъж се оказа, че се интересуват от Гешев.

Иначе за пенсиите не е маловажен въпрос.

Не, по никакъв начин. Просто имаше гласове, че ние, за да се справим с проблема за несвободата, трябва да говорим за някакви по-популистки теми. Всъщност сега се оказахме в този исторически прозорец, в който можем да правим и двете. И в този смисъл моето обръщение към вашата аудитория, към хората от бизнеса и към хората от средната класа е: сега трябва да успеем да се подредим в една стройна общност. Ние, “Демократична България”, кандидатстваме да бъдем вашите политически представители. Ние сме единствената политическа сила на терен, която може да дефинира и да приложи политически дневен ред, програма за разрушаване на тази машинария за репресия и тази империя от лъжи и корупция. Това ни е работа, това сме правили, затова сме се борили и можете да имате всякакви критики към нашия избор и грешките и компромисите и така нататък, но все пак ние винаги сме били на правилната страна на историята в това отношение. Заедно с това ние сме единствената политическа сила, която може да говори на езика на иновациите, на езика на модерността. Ние можем, имаме експертите и визията да приложим такава важна мярка, като например бързо въвеждане на електронно управление във всички области. Това означава по наши прогнози, че ние можем в рамките на дветри години радикално да намалим за бизнеса и гражданите административната тежест и възможността за репресиране с 60-80%. За да направим това, ни трябва подкрепа. Тази подкрепа не е просто като се срещнем на улицата, да си стиснем ръцете, тази подкрепа е гласуване, тази подкрепа е с диалог, защото ние трябва да се договорим с българския бизнес за конкретните програми и действия, които трябва да направим.

Ние търсим диалог с бизнеса, особено с тези сектори, които са насочени към иновация, тези сектори, които ще имат амбицията да бъдат двигател на растежа. Искаме диалог, за да се договорим за това какъв дневен ред да налагаме. И искаме подкрепа, включително и финансова, за да можем да имаме ресурса да се позиционираме като политическата сила, която да наложи този дневен ред, дори и на доста поголеми политически формации, които ще имат нужда да се легитимират през това, което ние сме формирали като дневен ред, и да търсят партньорство с нас, включително за да могат да се надяват на някакво управление.

Интервюто взе Алексей Лазаров