България в банковия съюз: Какво се променя
Сключеното „тясно сътрудничество“между БНБ и ЕЦБ по същество означава влизане на България в банковия съюз на еврозоната. Той представлява единен банков надзор и единен механизъм за преструктуриране на банки (по замисъл има и трети стълб - единна депозитна гаранция, но той не е изграден заради противоречия между страните членки).
Какво означава това? За крайния потребител на банкови услуги пряко не се променя нищо - той теоретично ще има косвени плюсове от по-добре надзиравана банкова система. Реално най-съществените промени са за самите банки.
От 1 октомври значимите банки в страната ще бъдат под надзор не само на БНБ, а и на ЕЦБ. Това става чрез т. нар. съвместни надзорни екипи (joint supervisory teams). Те се ръководят от координатор от страна на
ЕЦБ, който по правило не е от страната, където е централата на банката. Във всеки екип влиза и национален подкоординатор, назначен от БНБ, а броят на останалите членове и експерти в него зависи от мащаба на конкретната надзиравана банка. Надзираваните от ЕЦБ банки ще плащат и надзорна такса не към БНБ, а към ЕЦБ, което е възможно да увеличи разходите им.
Кои са значимите банки тепърва ЕЦБ трябва да прецени. Като минимум обаче това са топ 3 по активи на пазара - за България това към момента са Банка ДСК, Уникредит Булбанк и ОББ. Теоретично ЕЦБ може да разшири този списък, макар че като цяло досега в другите страни Франкфурт избягва да се нагърбва с много допълнителни функции. Следващите по размер в България са Пощенска банка, която е със сходен размер с ОББ и по-голям рисков апетит в последните години, така че би могла и да я изпревари и да влезе в задължителната тройка. Номер 5 е ПИБ, в която
ЕЦБ миналото лято констатира най-съществени нужди от корекции и капитализирането й беше последното препятствие за влизането на България в банковия съюз и ERM II - изпълнено буквално дни преди приемането на страната на 9 юли. На теория освен топ 3 на директен надзор от
ЕЦБ подлежат и банки, получили държавна подкрепа, но въпреки че държавата чрез ББР инжектира 140 млн. лв. в нея, това формално не е помощ по дефинициите на Европейската комисия. Така че дали ПИБ също ще се надзирава от Франкфурт зависи само от ЕЦБ. По информация на „Капитал“българските власти подкрепят ПИБ да е под европейски надзор. ЕЦБ обаче има правомощие по всяко време да поема надзора и на още която пожелае институция. А също така има възможност да предписва мерки и спрямо по-малко значими институции, които не надзирава - включително и да отнема лицензи. Технически БНБ за периода на „тясно сътрудничество“не участва в тези решения - тя има представител и право на глас само в надзорния съвет на ЕЦБ. Същевременно тя има и опция при несъгласие да не изпълни решение и да напусне тясното сътрудничество.
Освен в единния банков надзор България влиза и в единния механизъм за преструктуриране. Така при обявяване на някоя от същите големи банки за „проблемна или с вероятност да стане проблемна“решенията за преструктуриране вече ще се вземат в Единния съвет за преструктуриране. Този орган ще отговаря и за трансграничните групи, а при по-малките банки с него ще се съгласуват само плановете. Съответно и част от натрупаните средства в българския Фонд за преструктуриране на банки ще се насочат към европейския, където вече има набрани около 42 млрд. евро. По неофициална информация става въпрос за около 100 млн. евро.