България в ERM II: Какво означава
Влизането на България в ERM II не е нещо, което ще се усети. Страната и досега вече 23 години оперира в режим на валутен борд с лев, вързан към еврото, така че доказването на устойчивост в това отношение изглежда по-скоро формалност. Технически ЕЦБ въвежда коридор от плюс-минус 15% около познатия ни курс 1.95583, като при удряне на горна или долна граница поема ангажимент да интервенира. Вероятността това да се случи обаче е минимална - България запазва едностранно режима си на валутен борд. Така че курс, отклоняващ се от централния, би могъл да се случи единствено ако след продължителна криза или по друга причина валутните резерви са изчерпани и БНБ няма възможност да осигурява покритие на лева с евро. Към момента рискът за това изглежда минимален. Има теоретична опция и други държави в ERM II да поискат промяна на центалния курс, което би могло да се чете като събаряне на борда. Това решение обаче трябва да се вземе от всички, а България може да откаже, като именно страховете в тази посока доведоха в началото на тази година до изричен парламентарен мандат финансовият министър и гуверньорът да преговарят единствено за 1.95583 лева за евро. Така присъединяването към механизма по никакъв начин не променя нещо в настройките на икономиката. Ако то носи някакъв плюс, той е репутационен.
Допреди корона кризата рейтинговите агенции очертаваха евентуалното влизане в ERM II като основание за покачване на рейтинга на България с една стъпка. Сега то е по-скоро причина да не се понижи рейтингът въпреки влошените перспективи пред икономиката и очертаващия се дефицит. Дори и без промяна в рейтинга обаче поетият път към еврозоната и по-ясният хоризонт в тази посока може да означават по-добри бизнес перспективи и да доведат чужди инвеститори и да осигурят възможност на правителството да се финансира при относително по-добри условия.
На този етап членството в ERM II не води със себе си и съществени допълнителни разходи - евентуалното влизане на България в еврозоната би означавало задължително участие в спасителни фондове (като Европейския стабилизационен механизъм), което ще означава и стотици милиони евро, представени под форма на капитал и гаранции. Това обаче би могло да се случи най-рано през 2023 г., а и идва с възможността и България да се възползва в пълен размер от спасителните фондове. Тогава и българските банки ще имат достъп до ликвидност от ЕЦБ, което реално би облекчило сериозно сегашните им баланси, натоварени със сериозни изисквания за ликвидност. А това би значело и възможност за понижаване на лихвите.