Да имат да вземат
В края на април премиерът Бойко Борисов обяви, че малките фирми ще могат да получат над 170 млн. лв. безвъзмездна помощ по облекчени правила, за да се справят с негативните ефекти от ограниченията заради коронавирус. Това на практика беше първата мярка с грантове, а не кредити за бизнеса, като идеята бе поне 20 хил. компании да бъдат подпомогнати с между 3 и 10 хил. лв. точно в най-трудния момент от кризата - когато моловете, заведенията и хотелите бяха затворени, а на хората се препоръчваше да излизат от домовете си само при нужда.
Три месеца по-късно огромната част от дружествата, които са подали заявленията си за подпомагане, все още чакат одобрение, а дори тези, които са получили зелена светлина, още чакат парите си. Забавянето е колосално и ако темпото на обработка на документите не се ускори, найвероятно ще има чакащи и през декември. Проблемите най-общо са сведени до липсата на добре подготвени проекти и липсата на административен капацитет.
Тази седмица пък тепърва започна кандидатстването по обявената иначе в края на май схема за подпомагане на средните предприятия с между 30 и 150 хил. лева. По нея заявления ще се приемат до 24 август, което означава, че първите грантове могат да бъдат платени едва през октомври, и то ако Управляващият орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, от която се осигуряват средствата, успее да осигури достатъчно експерти за обработване на документите и по двете схеми за помощ към бизнеса.
Как се стигна дотук
Интересът към мярката за микрои малките фирми бе огромен - над 27 000 бяха подадените заявления по нея и това на практика блокира администрацията на програма „Конкурентоспособност“. От Министерството на икономиката съобщиха за „Капитал“, че към 7 юли одобрените за финансиране проектни предложения са едва 4024, или около 15% от постъпилите. Общата стойност на заявената в тях помощ е 33.7 млн.лв., което е около 20% от бюджета. Към момента обаче са подписани само 1836 договора за предоставяне на безвъзмездната помощ с одобрените за финансиране кандидати. Първите плащания по тях пък бяха наредени на 1 юли. Тогава 807 фирми получиха общо малко над 7.3 млн. лв., или средно по 9000 лева на предприятие.
Експертите на Емил Караниколов отдават бавното оценяване на проектите на лошата подготовка на кандидатите. „В резултат на извършената до момента оценка на проектните предложения по процедурата се установи наличието на изключително голям брой проектни предложения, почти половината от всички, включени в рамките на всяка от създадените до момента шест оценителни сесии, проекти, които са с нередовности. По отношение на тези проектни предложения се налага изпращането на допълнителни уведомления до кандидатите за тяхното отстраняване, което забавя значително цялостния оценителен процес по процедурата“, пишат от министерството до „Капитал“. Затова от управляващия орган на програмата са променили подхода си - вместо да се спазва редът на постъпване, както беше обявено, приоритетно ще се пристъпи към одобряване на проектните предложения и сключване на договори с кандидатите, за които в процеса на оценката не са установени нередовности, обясняват експертите. Много е вероятно обаче това да се окаже промяна на условията в хода на процедурата и някои от фирмите, които може да останат без финансиране, да имат повод да заведат дела.
Малките фирми масово са се затруднили с кандидатстването за грантовете от програма „Конкурентоспособност“.
Липса на административeн капацитет пък блокира процеса и засега са разгледани само 15% от заявленията, а пари са получили 3% от кандидатите.
Заради това задъхване на системата помощта за средните ще се отложи поне до октомври - ноември.
Опитайте отново
Интересни са и мотивите за отхвърлените проекти, като
някои от тях ясно показват, че действително кандидатстването за част от предприятията се е оказало трудно въпреки „облекчената“процедура. В цели 56 страници експертите от програма „Конкурентоспособност“обясняват причините за отпадането на 140 от фирмите. В някои от случаите от кандидатите са били поискани допълнителни документи, но те не са ги предоставили. Такъв е случаят с оптика, фирма за продажба на авточасти втора употреба, счетоводна къща и др. Някои от кандидатите пък са подписвали с електронен подпис файлове, които после се оказва, че не съдържат никаква информация. Списъкът е пълен и със случаи, при които липсват документи – например лицето, което е трябвало да представлява фирмата, не е подало свидетелство за съдимост, макар че точно този документ би следвало да се набавя по служебен път от чиновниците още от 2018 г. Отхвърлени са били и кандидати, които не са отговаряли на критерия „затруднено положение“, което означава непокритите загуби по баланса на фирмата да не са повече от половината от записания капитал на дружеството. Или ако дадена фирма е с капитал от 2 лева, каквито са повечето
микрокомпании, тя бива отстранена дори при 1 лв. непокрита загуба от минали години. Има и фирми, които са кандидатствали, но не са успели да докажат над 20% спад в оборота.
„Ние предупредихме, че ще има проблеми с парите за микрои малките фирми. Част от проектите не са подготвени правилно и се налагат корекции или допълнителни документи. Там приемът е „пръв по ред, пръв по право“, което донякъде блокира процеса, защото ако при първите заявления има проблеми с документите, експертите не могат да
минат директно на следващите, без да са изчистили неяснотите“, коментира за „Капитал“Теодора Овчарова, изпълнителен директор на „ЕЛАНА Инвестмънт“и член на Българска асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП).
По думите й повечето счетоводители са решили, че могат да се справят, но реалността се е оказала друга. Овчарова обяснява още, че от дребния собственик на бизнес се иска да кандидатства през неразбираема за него платформа - Информационната система за управление и наблюдение
на средствата от ЕС (ИСУН), с формуляри и условия, които са непосилни като съдържание. В същото време монтьори, фризьори, собственици на дюкяни, кафенета и др. трябва да подпишат декларации за статута си по Закона за малките и средните предприятия и по специфичното законодателство за еврофондовете, а при грешки те ще трябва да връщат 100% от помощта с лихви при деклариране на неверни обстоятелства.
В края на юни от БАКЕП излязоха със становище и алармираха за нов проблем – този път при одобряването на проектите и забавяне в плащанията към фирмите. Експертите заявиха, че с този изоставащ темп на разглеждане проектите ще бъдат пресети след повече от две години. „Заявленията се разглеждат на сесии от по 1000. Оценителите се опитват да бързат, но качеството на проектните предложения е много ниско“, обясни Овчарова.
Големите ще почакат
При това задъхване на администрацията със заявленията на малките фирми перспективата по-големите предприятия да получат обещаните им грантове през тази година изглежда доста малка. Отделеният за тях бюджет е 200 млн. лв., като целта е с грантовете от 30 до 150 хил. лв. да бъдат посрещнати ликвидните нужди на средните предприятия, така че да продължат дейността си по време на и след пандемията от коронавируса. По всичко личи обаче, че помощта няма да е навременна – схемата бе отворена за кандидатстване едва преди няколко дни, като документи ще се приемат до 24 август, поради което първите плащания ще са след месеци. От Министерството на икономиката също не посочиха пред „Капитал“ориентировъчни срокове за подпомагането на бизнеса.