Илън, Маса и Борис в ниска околоземна орбита

Великобритания спаси от фалит OneWeb и се стреми към по-успешно космическо бъдеще

Шумпетер е просто астроном аматьор. Екипировката му се свежда до чифт очи и парцел в провинцията, разположен далеч от светлинното замърсяване на Лондон. Всичко това обаче е достатъчно, за да може той да гледа Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, а от време на време и Международната космическа станция, докато пресичат небосвода. През последните няколко години там може да се види и нов спектакъл под формата на сателитите Starlink. Изстрелвани на порции от SpaceX американската ракетна фирма, основана от технологичния милиардер Илън Мъск (създател и на електромобилите Tesla), тези спътници нямат аналог в небето, носейки се като влакова композиция в стегната формация от бели точки. Лошите метеорологични условия на 8 юли отложиха изстрелването на последната партида от тях. Когато те достигнат орбита, общият им брой ще е почти 600, което ще превърне SpaceX в най-големия сателитен оператор в света.

Сама по себе си SpaceX е забележителна фирма. Основана през 2002 г., за да реализира мечтата на Мъск за колонизация на Марс, тя е класически пример за дисръптър – стартираща фирма без история, която разбива статуквото на утвърдени гиганти като Boeing и Lockheed Martin. Нейните ракети са наполовина по-евтини от конкурентните, отчасти и защото първата им степен каца обратно на Земята, вместо да бъде изхвърлена някъде над океана, каквито са стандартните практики в космическата индустрия. Според най-новите оценки компанията е с капитализация около 36 млрд. долара, което задминава добре познати технологични фаворити като

Airbnb, DoorDash или пък Palantir.

Сателити в небето

Ракетният бизнес на SpaceX обаче самостоятелно не би могъл да оправдае въпросната висока оценка. Изстрелвания на товари в орбита е малък и стагниран пазар. Самият Мъск твърди, че максимумът, който фирмата му може да се надява да спечели от него, е около 3 млрд. долара годишно. Така че, ако наистина иска да стигне до Марс и ако неговите инвеститори желаят да видят висока възвръщаемост, планът на Мъск би трябвало да е друг. И

точно тук на сцената излиза Starlink. Въпросните сателити, които могат да се видят и от градината на аматьори астрономи като Шумпетер, са авангардът на „съзвездие“от над 1000 спътника, което трябва да излъчва интернет сигнал до всяка точка на планетата.

Идеята за високоскоростен сателитен онлайн достъп не е нова. Съществуващите опции за жалост са скъпи и бавни. SpaceX обаче твърди, че Starlink ще бъдат евтини, произвеждани на конвейер и разположени в ниска орбита, като по този начин ще предлагат услуга, сравнима с наземния броудбенд интернет, и то на конкурентни цени. Сателитите ще могат да обслужват райони с лоша свързаност в провинциална Африка (или пък провинциална Америка), а също така петролни платформи или товарни кораби в открито море. Мъск отбелязва, че общата стойност на глобалния телекомуникационен пазар е грубо 1 трлн. долара. Ако SpaceX успее да завладее дори малка част от него, компанията може да бъде оценена някъде между 50 и 120 млрд. долара и дори повече, което ще направи настоящата капитализация да изглежда като изгодна сделка.

Всъщност опити да се прави нещо подобно са правени и преди. Компанията Iridium обяви аналогични планове в края на 90-те години с фанфари: първият разговор през нейната мрежа бе проведен между Ал Гор, по това време вицепрезидент на САЩ, и далечен наследник на Александър Греъм Бел (изобретателя на комерсиалния телефон). Девет месеца по-късно фирмата се срина, притисната от първоначалните капиталови разходи за изстрелване на спътници. LeoSat - фирма, базирана в Люксембург, пък стартира