Пух, Пипи и „Пан“, или бизнесът с приказките

Панчетата. Така през 90-те са били наричани създателите на едно от емблематичните български издателства за детска литература - „Пан“. Създадено през 1990 г., то поддържа стабилна позиция на книжния пазар в страната и вероятно няма българско дете, влизало в книжарница, което да не помни жълтата поредица от „Вечните детски романи“или някой друг техен сборник с приказки. Съдружниците във фирмата първоначално са трима - Костадин Костадинов, Любомир Русанов и Валери Манолов. През 2010 г. към тях се присъединява четвъртият им партньор - Цанко Дулев. Самите издатели споделят, че реакцията на хората винаги е емоционална, когато чуят за издателството, и навява спомени за детство.

Приятелски бизнес

1990 г. е бурно време за създаване на бизнес, но Костадинов, Русанов и Манолов решават, че нямат избор. Тримата са приятели и състуденти, всички са филолози. Костадин Костадинов е журналист във в. „Екогласност“, а Валери Манолов тъкмо бил приключил с разпределението си като учител и продавал книги на сергия. „Занимавахме се с различни неща, но в един момент останахме без нищо. При промените останахме без работа. Аз работех в „Българско видео“, а преди това в Дома за детска литература. Оттам е тази идея за детските книги“, казва Любомир Русанов. Името на издателството се ражда естествено, след обсъждане и подхвърляне на идеи. „Като бяхме млади, всички бяхме брадати. Пан е гръцкият бог с рога и копита“, казва Костадин Костадинов. Резултатът е едно от първите частни издателства в страната.

Първите си стъпки правят с поредица издания, които на практика са списания с приказки. „Може би сме единственото сега съществуващо издателство с издание, което е излязло още през 1990 г. Нашият брой излезе в края на 1990 г., ние го подготвихме преди това: Поредица „Приказки за деца и родители“, казва Костадинов. То излиза на два месеца.

Портфолиото им с чужди издания се разраства с първото посещение на книжен панаир в Болоня. „Тогава примерно, 1993 г. беше, имаше визов режим. Ние с една колежка сме си купили самолетни билети, но не знаем дали ще имаме визи. Самолетът лети в 4 часа, ние в 12 още нямаме визи. В последния момент се набутахме в посолството, дадоха ни визи и отидохме. Вече бяхме издали поредицата „Боско“(италианско издание - бел. ред.). Аз имах самочувствието, че можем да из

Костадин Костадинов, Валери Манолов и Любомир Русанов създават едно от първите частни детски издателства у нас преди 30 години.

Зад успеха стоят много труд, уроци от чужбина, малко късмет и творческо вдъхновение.

Увеличената конкуренция и промяната в предпочитанията са големите предизвикателства на бранша.

управител

Може би сме единственото сега съществуващо издателство с издание, което е излязло още през 1990 г. Нашият брой излезе в края на 1990 г., ние го подготвихме преди това: Поредица „Приказки за деца и родители“.

даваме всичко. Сигурно взехме десетки издания на най-елитните детски издателства в Европа. Нямахме никаква конкуренция, защото бяхме първите [българи] на този панаир. При преговорите предлагах 20 - 30 хил. тираж, днес това са невъзможни числа. В днешно време са 1000 - 2000 бройки. Но беше станало до такава степен събитие, че са дошли някакви от България, купуват тридесетхилядни тиражи, че някакъв английски издател изтича, спря ме и предложи неговата си книга да се издава в България“, разказва Русанов.

Според тримата ключова роля за успеха им в началото има тогавашното все още държавно разпространение на книги. Преди да бъде приватизирано, в цялата страна има книжарска мрежа, като държавата купува централно и разпространява. Затова и тиражите по това време са внушителни - достигали са 60 хил. броя, а допечатките са били около 20 хил. (следващите издания, второ, трето и т.н. - бел. авт.). За сравнение - сега са по 1000 - 2000 и се разпродават за година и половина - две. „Интересното е, че стартът на нашия бизнес беше такъв: ние предварително като идея продавахме една книга на държавното книгоразпространение, след което ние без пари (защото нямахме пукнат лев) поръчвахме изданието на печатницата. Не сме взимали кредити, то тогава нямаше и какво да заложим. След което взимахме изданието от печатницата, пускахме го на пазара, плащаха ни и плащахме на печатницата. Бяха големи обеми“, казва Костадинов. Така се е завъртяло колелото.

„Държавното книгоразпространение по тази фриволна логика изкупуваше чудовищни тиражи, с които задръсти складовете си със стока от няколко издателства. Непродаваема стока беше. Слава богу, нашата стока се продаваше и затова поръчваха от нас“, разказва Костадинов. После тези структури фалират, но издателството вече си е стъпило на краката. Но идва хиперинфлацията от 1997 г. В продължение няколко месеца те не печатат нови бройки, а разчитат на собствения си архив и така оцеляват. „Тогава си пазехме по 50 - 100 бройки [от всяко издание]. Извадихме всичките архиви и само лепяхме цени. В зависимост от деня беше и цената“, спомня си Валери Манолов.

Уроци от чужбина

Някъде в средата на 90-те те решават да оформят поредица от детски романи, номерирани и подредени, като тя да събере и заглавия, които са непознати в България. Затова се обръщат към Мюнхенската библиотека за деца и юноши. По думите на Русанов тя е най-голямата европейска библиотека, в която има конкретни специалисти, отговарящи за детската литература за всяка страна, като имало и такъв за България. „Аз исках от тях да ми препоръчат книги, които се изучават в училищата на отделните страни, за да може да обхванем истинската класика. Някои от авторите не ги бяхме и чували - Едит Несбит, Франсис Бърнет. Те ни ги показаха, на място четяхме книгите. Вече с готовия проект от 101 романа започнахме издаването целенасочено, имахме цялостна концепция за тези „Вечни детски романи“. Поредицата започва с „Алиса в Страната на чудесата“, минава през „Книга за джунглата“и творби на Ерих Кестнер, за да завърши с „Ян Бибиян“. Поредицата е експеримент, който след около 25 години продължава да е успешен въпреки тогавашните съмнения на странични наблюдатели.

„Там се консултирахме с един литовски професор и той каза: „Това в Литва не може да се случи. Не знам как имате смелост да правите такъв проект. Това са книги, които са популярни като заглавия, многократно издавани и по тази причина ги има във всеки дом, а ти очакваш комерсиален успех от тях.“Обаче то се случи. Подредени в поредица, вече бяха в друг контекст, а това ги направи отново актуални, разказва Русанов.

Що се отнася до авторското право, то се договаря по различен начин за различните заглавия, като срокът за него може да е само година или цели пет, както и да е ексклузивно или пък да се даде на няколко издателства. Например издателството има дълги отношения с наследниците на Астрид Линдгрен и държи ексклузивните права за нейните творби за България за петгодишен период. Семейството на шведската писателка държат „Пан“да издава всичките й книги и така се оформя специална „нейна“поредица. Екипът е и единственият с права за „Мечо Пух“на Алън Милн и „Приключенията на Лукчо“на Джани Родари. За други творби като „Малката принцеса“на Франсис Бърнет права няма, тъй като те изтичат 70 години след смъртта на автора. Иначе основно преговорите стават чрез литературни агенти.

Хем бизнес, хем творци

Компанията поддържа стабилен финансов възход през последните няколко години. През 2014 г. имат приходи над 1.5 млн. лв. и печалба 380 хил. лв. Според последния им публикуван финансов отчет за 2018 г. са достигнали приходи 1.997 млн. лв., а печалбата им е била 527 хил. лв. За пръв път през 2017 г. приходите им са над 2 млн. лв., а печалбата - 581 хил. лв.,

като според екипа причината е стечение на обстоятелства.

„Имахме много добри договори с издатели, които сключихме на Франкфуртския панаир и на панаира в Болоня“, уточниха те. Приходите за 2019 г. са достигнали 2.277 млн. лв.

В портфолиото на „Пан“има общо около 250 заглавия. Екипът на издателството сега се състои от 13 души: редактори, предпечат и търговски отдел, като наскоро са назначили и човек, който да отговаря за PR и маркетинга. „Много е странно, но никога в цената на книгите не сме калкулирали процент за реклама. Не сме давали един лев за реклама. Може би това е грешка вече, не знам дали сме били прави“, казва Костадинов. Самите управители често са и автори на книги, например на поредицата „Моята първа книга“. „В нея идеята е да се запознаят децата с базови неща в областта на историята, културата, природата, изкуството на България. Всичко сме си го написали сами. Ние тримата плюс нашия колега Цанко Лалев, който е четвъртият ни съдружник в издателството. Четиримата сме написали около 40 - 50 такива книжки“, казва Русанов.

Книгите за деца - романи или сборници с разкази, са на цена около 5 лева, като на фона на книгите за възрастни наистина са доста евтини, а обемът им е същият. Валери Манолов обяснява, че коричната цена се изчислява по формула - махат се ДДС, търговската отстъпка и след това в сумата се вкарват разходите и определената печалба. „Ние продължаваме да не вкарваме в цената никакви режийни разходи“, казва той.

Въпреки че „Пан“държи монопол върху правата на найчетената детска книга - „Пипи Дългото Чорапче“, която е и задължителна за учениците, управител

фирмата не злоупотребява с това. „Никога не си позволяваме да слагаме много висока цена, защото можем. Като я дадат за лятно четене на учениците и само ние я издаваме… Не го правим. Иначе ще се породи едно неприятно чувство у хората към издателството“, разказва Манолов.

Издателството печата книгите си основно в България, като има установени отношения с 4-5 печатници. Някои издания - например музикални книги с вградени чипове или панорамни книги, обаче се изработват в чужбина - Китай, Малайзия, Индия, Словакия, Испания.

Никога не си позволяваме да слагаме много висока цена, защото можем. Като дадат книгата за лятно четене на учениците и само ние я издаваме… Не го правим. Ще се породи едно неприятно чувство у хората към издателството.

Приказки онлайн

Подобно на много други бизнеси по време на извънредното положение заради пандемията издателството се фокусира върху онлайн продажбите. „Коронавирусът ни показа нещо интересно. Тъй като затвориха веригите книжарници, хората започнаха да търсят книги в интернет. Влизайки в сайта на издателството, разглеждайки книгите, се оказа, че много книги, към които нямаше никакъв интерес, започнаха да се купуват. Явно те не са били изложени в книжарниците, там са много книги, докато тук, спокойно разглеждайки, си избират тази и тази книга. Значи има смисъл да има този начин на предлагане и продажба, защото дори и да отиде в книжарницата после, вече знае за това заглавие“, казва Валери Манолов. По думите на Русанов онлайн продажбите са били „пренебрежително малки до принудителното затваряне през март“. Те започват да рекламират повече във Facebook. „Оказа се, че сайтът ни е най-силното оръжие в този момент… Сега си го поддържаме, дори в момента го обновяваме, за да стане поудобен за купувача“, казва той.

Пазарът става и по-богат, съответно по-конкурентен. „Нещата се променят. В началото бяхме 2-3 издателства, които издаваме детски книги, а сега всички издават такива. Конкуренцията е огромна и идва проблемът как да се стигне до читателите. Това е една от причините и да вземем човек с фокус върху PR и маркетинг“, казват те. За електронните книги са по-колебливи, но имат някакво намерение догодина да пробват с тях. „Говорили сме си с наследниците на Линдгрен за електронен проект. И те казват „и при нас в Швеция са толкова слаби продажбите по електронен път, че не си заслужава, вие не може да си избиете правата, за които се плаща допълнително“. Въпреки това ще опитаме догодина“, казва Русанов.

Другата голяма промяна са вкусовете и настроенията в обществото. Някои родители са чувствителни към сюжети и илюстрации. Валери Манолов

дава пример как в „Червената шапчица“преди вълкът е бил одиран, сега е набит или прогонен. Някои възрастни предпочитат традиционните илюстрации, а други - по-абстрактни. Дори е имало критики - „Малката русалка“да бъде облечена. „Започва една странна цензура... Художникът има определено виждане, трябва да им кажем „не може така да рисуваш“. Не учим ли децата така, че истината трябва да се облича“, казва той.