Колко ми трябват за пенсия

Частните пенсионни фондове заличиха част от загубите покрай COVID-19 заради възстановяване на финансовите пазари.

Всеки осигурен трябва да следи партидата си и да помисли и за още инвестиционни алтернативи, които да му носят доход за старини.

при тези, родени преди това, и са само в НОИ – 18.8%. С тази разлика, че родените след 1959 г. внасят 13.8% към държавата и 5% в частен фонд (вноските са разделени в приблизително равно съотношение между работодател и служител). Целта на

тази реформа беше да се облекчи държавното пенсионно осигуряване и част от него да се поеме от частното. Това обаче видимо не е достатъчно, тъй като дефицитът на НОИ постоянно расте, а с това и трансферът от държавния бюджет за покрива

нето му. За тази година социалните плащания общо са 12.456 млрд. лв., от тях 10.6 млрд. лв. са за пенсии. Държавата обаче дотира тези разходи с 4.1 млрд. лв., тъй като просто приходите в НОИ не стигат.

И докато при НОИ нямате

контрол какво се случва с парите ви и те отиват за плащане на настоящи пенсии, за частните ви вноски има данни, които е хубаво да следите: как са инвестирани, каква доходност имате от тях и най-вече колко са.

Елате, милиарди

Към средата на годината частните пенсионни фондове в България управляват 15.8 млрд. лв., като с най-голям дял са универсалните схеми с 13.5 млрд. лв. активи. В универсалните фондове се осигуряват задължително всички работещи българи, родени след края на 1959 г. В професионалните са работещите първа и втора категория труд (от миньори, водолази, пилоти, шофьори до балерини, духови музиканти и много други), а доброволните са по желание. Осигурените в тези схеми са над 4.7 млн. работещи българи, като тук един осигурен може да е в два и три вида фонд.

Пенсионните дружества управляват парите, като ги инвестират в ценни книжа и финансови инструменти - акции, ДЦК, депозити, общински, корпоративни облигации и други. С най-голям дял са дълговите книжа на държавни и централни банки - над 50%, което прави портфейлите им консервативни. Над 20% са в акции и права. През последните години ниските лихви се пренесоха в почти нулева доходност и по държавните облигации, което рефлектира и върху портфейлите.

Първото тримесечие се оказа допълнителен кошмар за резултатите на пенсионните фондове в България - настъпването на коронавируса по света удари първо пазарите. През втората половина на февруари започна една от най-тежките и бързи борсови корекции по света - невиждана от Голямата депресия до днес. Логично това се отрази върху всички инвестиционни схеми не само в България, но и по света - от взаимни и пенсионни фондове до доверителни и лични инвестиционни сметки. След бързия спад обаче дойде и също толкова бързо възстановяване, което вече се отразява в крайните резултати и доходността.

Заличаване на загубите

Частните пенсионни фондове в България успяха почти да заличат загубите от началото на годината, след като само за второто тримесечие са на плюс. Към средата на април например всички частни фондове - професионални, допълнителни и универсални, бяха на минус между 2 и 10%, като масово загубите бяха

Към средата на годината частните пенсионни фондове в България управляват 15.8 млрд. лв., като с най-голям дял са универсалните схеми с 13.5 млрд. лв. активи.

около 4-7%. През второто тримесечие нещата обаче се променят в положителна посока (виж таблицата).

„Положителното развитие се дължи както на по-спокойната пазарна среда и възстановяване на световните финансови пазари, така и на активните действия, предприети от пенсионноосигурителните дружества чрез прилагане на подходящи инвестиционни подходи, стратегии и методи“, коментира на пресконференция преди седмица Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

И тъй като пенсионното осигуряване е с дългосрочен характер, трябва да се гледа в по-дълъг план. За 10 години нетната стойност на един дял средно се е повишила с между 30 и 60+ процента. Това обаче е нетно увеличение, без да са включени инфлацията и таксите за управление, които начисляват пенсионните дружества - максимално таксата за управление не може да е повече от 3.75% в момента, като през годините беше и над 4%, след което започна постепенно да намалява нормативно.

По-детайлно в партидите

За да се усети по-дълбоко смисълът на частното осигуряване, добре е да се погледне и колко средства са натрупани по една партида на осигурен - те се изчисляват без таксата за управление. Последните данни в Комисията за финансов надзор показват, че средно по една партида в универсалните фондове има 3200 лв., като за мъжете тя е по-висока и по-ниска при жените - съответно 3476 и 3154 лв. Това число обаче не е особено показателно, защото има хиляди партиди, по които никой не внася осигуровки - найчесто това са хора, които вече не живеят в България. Тоест средното ниво може и да е по-високо, а партидата на всеки е строго субективна.

Най-много натрупване има при хората между 50 и 59 години, като при тях има и най-голямо значение, тъй като те са първите, които ще се пенсионират при този модел. При тях сумите са между 4100 и 4280 лв. за универсалните фондове. През 2015 г. бяха направени законови промени, които дадоха правото на осигурените да прехвърлят партидите си от частен фонд в НОИ пет години преди навършване на пенсионна възраст и така да получават изцяло държавна пенсия. Така първият срок за това изтече някъде към края на 2017 г. и засягаше жените на 55 години към онзи момент. Последното е и повод за спорове кое е по-изгодно - две пенсии или една, нещо, за което и „Капитал“неведнъж е писал. При всички положения е добре отрано всеки да помисли за бъдещето, като пенсионните схеми съвсем не са единственото осигуряване за старините. Още повече че през следващите години работещите хора ще намаляват, но за сметка на това ще осигуряват пенсиите на все повече пенсионери.