Георги Борисов

Като какъв човек се определяте?

Като човек, който не понася униформите.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

То се нарича – по заглавието на една от книгите ми – НИЩО. Наймалкото защото винаги ще направи място на НЕЩО. И затова, че в природата нищо не се губи, а времето връща всичко на място. Или с други думи, вярвам в силата и безсмъртието на Словото. А най-просто казано – в жена ми и сина ми.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин на чаша с хора, които не са ме оставили през нощта сам.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Крайният резултат.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Че пъдя дяволчето, което го дърпа надолу, когато се надвесва от балкона. Или просто, че пиша за него ей туй стихотворение: Когато гледам някое дете как сладко спи и нищо не сънува, защото и в съня си то расте, като глухарче цяло се издува, когато като капка в утринта сънят му всеки миг ще се откъсне, не искам нищо друго от света, освен да мине тук поне на пръсти.

Как си почивате?

Като работя. И работата ми върви.

Какво ви зарежда?

Следващата бензиностанция.

Какво ви разсмива?

Представата за себе си.

Какво ви натъжава?

Отдалечаването.

Какво ви вбесява?

Това, че всичко живо у нас вече само „стартира“и нищо човешки не може да „започне“. Отношението ни към родния език и оттам – към България. Леката ръка, с която прахосваме натрупаното през хилядолетията. Дирижираното всеобщо оглупяване и невежество. Лакомията и простащината. Поголовният мързел и очакването друг да ни свърши работата. Наглостта на властта.

Личност, на която се възхищавате?

Глаголът не е този. Може би „обичам“. Но ако непременно трябва да се „възхитя“от нещо, то ще е от съвършенството на животните и растенията, които избиваме.

Кое свое качество харесвате най-много?

Любопитството на детето у мен. Отношението ми към работата.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Своята избухливост и колебливост.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Свръхсила притежава само свръхестественото. Словото, да речем. Колкото до мен, повече от това, което ми е дадено, не искам, така и така и с него трудно се оправям.

Последният подарък, който направихте/получихте?