Младите си искат държавата
България има кратък прозорец за промяна на политическия модел и икономическо обновление. Ще успее ли?
Само преди десетина дни Борисов, Гешев и Пеевски изглеждаха като да са на върха завинаги. По върховете обаче времето се сменя внезапно.
Големият проблем на властта днес е, че вече не е в състояние да определя дневния ред на обществото, защото е лишена от реална легитимност.
Протестите дават на България кратък прозорец за промяна на политическия модел и икономическо обновление. Ще успее ли?
ССамо преди десет дни всичко беше различно. Борисов се държеше като победител след първия етап на корона кризата - рейтингът му растеше, придворни социолози и коментатори го хвалеха обилно в медиите на Делян Пеевски и Кирил Домусчиев, които в останалото време громяха всяка възможна алтернатива. Прокуратурата в лицето на Иван Гешев и неговите джуджета набираше скорост да мачка политическата конкуренция на ГЕРБ и ДПС и да помага в превземането на бизнеси в полза на групата около властта. Изглеждаше като да са на върха завинаги. По върховете обаче времето се сменя внезапно.
За четири дни три ключови събития не просто извадиха властта от свръхкомфорта й, но хвърлиха Борисов, Доган и Пеевски на ръба на политическа катастрофа, която заплашва целия им модел на управление, включително контрола върху прокуратурата и съдебната система:
Христо Иванов и активисти на “Демократична България” опитаха да стъпят на публичния плаж край лятната резиденция на Ахмед Доган. Предаваната на живо във фейсбук акция показа като на филм как: служители на НСО, издържани от данъкоплатците, но с поведение на мутри, охраняват сарая, построен с регулаторни привилегии от централната и местната власт (още на стр. 16), а в следващите дни щеше да стане ясно, че обитателят на сарая се разпорежда в цялата държава.
Единствената незавладяна институция - президентството, беше подложена на прокурорски рейд, който мнозина възприеха като наказателна акция срещу Румен Радев заради това, че е дръзнал да поиска свалянето на държавната охрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Радев излезе на площада и каза това, което хората отдавна чакат да чуят: “Ще си върнем България. Мутри, вън!”
ДПС и ГЕРБ показаха, че са готови да пазят властта си дори с цената на етническо напрежение, а ясната инструкция на полиция и жандармерия да не допуснат никого близо до сараите предизвика възмущението на милиони българи. Така случката в Росенец счупи с един удар омагьосаното медийно огледало на управлението. (виж интервюто с Христо Иванов - на стр. 17)
Ефектът от всичко това беше избухването на най-масовите протести от седем години. Хиляди хора на всякаква възраст, различни политически убеждения и много шарен бекграунд излязоха, за да искат оставката на правителството и главния прокурор. По улиците в страната освен познатото скандиране “Оставка!” се чува и новото: “Мутрите - вън!”
Накратко, България влезе внезапно в остра политическа криза
В нейния край стои не само оттеглянето на правителството, но много по-сериозният въпрос за модела, по който се управлява България през последните две десетилетия. Истинската битка през следващите седмици и месеци ще бъде не само Бойко Борисов да подаде оставка, а как да не се позволи тези, на които е предоставил
нелегитимен контрол над институциите, да се възпроизведат и в следващата власт.
И ако през зимата на 2013 г. хората излязоха на улиците, защото сметките за ток им изглеждаха непосилни, днес са по площадите, защото видяха нагла демонстрация на причините, заради които ще имат проблем да си плащат сметките и кредитите през следващите месеци. Атмосферата на протестите и участниците в тях показва осъзнато и масово разбиране, че България е бедна, защото държавата е превзета. И функционира не като гарант за справедливост и равенство пред закона, а като бухалка и гарант за олигархично монополизиране на икономическите възможности. Това, че недоволството днес е насочено към фундамента на мутренската система, наложена от Борисов, Гешев и Пеевски (основните герои на протестните плакати), ще затрудни, ако не обезсмисли сценариите за удължаване на живота на това управление.
Големият проблем на правителството е, че то вече не е в състояние да определя дневния ред на обществото, защото е лишено от реална легитимност. Каквито и тактики да приложи Борисов - сплашване с икономически проблеми през зимата, подкупване с обещания за “европачки” ("До този момент сме договорили най-много пари за България и просто трябва да ги защитим"), жертви на министри и “разграничаване” от ДПС, хората ясно му отговарят, че не му вярват. Сега протестите определят дневния ред на държавата, в който първата точка са оставките на правителството и главния прокурор. Те са и първото условие да проработи новият шанс за радикална промяна, ако, разбира се, не бъде отново проигран.
Моментът е съдбовен за България и по друга причина - изходът от политическата криза ще определи и способността на страната да се възползва ефективно от възможностите, които ще й предостави възстановителният фонд на ЕС заради ефектите от пандемията. Макар и все още да се уточняват критериите и приоритетите, по които ще се разпределят парите от него, основните са ясни – реформи за развитие на базата на дигитализацията и нисковъглеродната икономика и все по-вероятно обвързване на финансирането със състоянието на съдебната система и върховенството на закона.
И по трите линии България натрупа тежки структурни проблеми, които правят крайно неубедителна способността на допусналото ги правителство да изработи и представи в ЕК до април адекватна и догонващо амбициозна програма за реформи срещу предвидените допълнителни близо 12 млрд. евро - толкова, колкото България получи от всички еврофондове през последните седем години. Ефектът от липсата на такъв план ще е равносилен на отказ от по-добро бъдеще за поколения напред.
И между другото, макар създалата се ситуация да създава непредвидимост, а непредвидимостта да е враг на бизнеса и инвестициите, в случая е обратното. Защото със “стабилността” на олигархичния модел, който ГЕРБ допусна, бизнесът и предприемачеството бяха обречени. Не случайно през последните месеци все повече собственици на фирми или активи в България започнаха да търсят начини да се освободят от тях.
Какво ще става
Събитията оттук насетне са трудни за прогнозиране, защото зависят от множество фактори: поведението на Борисов и ГЕРБ, на главния прокурор Гешев, изчисленията на Доган и Пеевски, заряда на протестите, динамиката в останалите политически сили, ролята на международните институции и преса. Не на последно място развитието на другите кризи, които съпътстват политическата - пандемията и икономическата.
Случката в Росенец счупи с един удар омагьосаното медийно огледало на управлението. Ефектът беше избухването на най-масовите протести от седем години.
Дилемата на Борисов
Ако анализираме само повърхността на политиката, за ГЕРБ е по-изгодно да се оттегли от властта бързо, за да се съхрани максимално. В месеците до изборите това ще означава да избяга от прегръдката на ДПС, да се разтовари от отговорността на задаващите се трудни есен и зима и да заеме позата на единствената партия, подготвена да извади България от хаоса. (Борисов вече е в тази поза - “знам им капацитета”, казва той за перспективата някой друг да управлява.) В противен случай щетите за ГЕРБ ще се увеличават с всеки следващ ден и всеки най-малък повод ще усилва протестите и напрежението.
Но тази най-печеливша стратегия е и найрискова. Защото, ако сега изпусне властта, Борисов и партията му ще загубят контрол върху процеса по подготвянето на плана, с който страната ще кандидатства за антикризисните фондове на ЕС - а ГЕРБ от това се храни. И второ, ако се стигне до служебно правителство на президента Радев, ще загубят контрол върху изборния процес. За два месеца, колкото би траел такъв кабинет, може да се направи и частична ревизия на досегашното управление, което също създава големи рискове - лични и политически.
Теоретично възможните варианти, както в сряда е обсъждано и в самата ГЕРБ, са: Твърдо оставка на правителството, служебен кабинет на Радев - за около два месеца след консултациите по съставя
нето му, и предсрочни избори някъде през ноември.
Преходно експертно правителство с мандата на ГЕРБ и с нов премиер до редовните избори, за каквото Борисов намекна, както и за договаряне на участието на опозицията в него в името на стабилността през критичните зимни месеци.
След вота на недоверие, внесен от БСП в сряда заради корупция, Борисов излиза в отпуск до края на мандата, сменя състава на целия кабинет, а длъжността му се изпълнява от вицепремиер, например Томислав Дончев като най-приемлив. Пак със същите мотиви за стабилност пред лицето на икономическата криза и прочие.
Най-примамлив за Борисов изглежда последният вариант и той вече започна да го лансира с ритуалните оставки на финансовия министър Владислав Горанов, икономическия Емил Караниколов и вътрешния Младен Маринов (още на стр. 15). В съобщението на ГЕРБ се казваше, че така опровергават “внушенията, че въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски”. Един вид признание, че икономическата политика и сигурността са били дадени на концесия на партия, която дори не е официално в управлението.
Каквито и ходове да пресмята Борисов обаче, много вероятно е да се окаже изправен пред вариант едно и нищо друго.
Какво да се очаква от Гешев
Засега главният прокурор пази Борисов, Доган и Пеевски, но самият вече е в много особена ситуация - едновременно е найценният им актив, но и най-големият им проблем. Огромната заслуга за натрупаното напрежение в обществото и избухването на протестите е именно на Гешев. За помалко от седем месеца начело на държавното обвинение силовите му и откровено политически акции срещу опоненти на властта и независими от нея представители на бизнеса сведоха и бездруго ниския авторитет на прокуратурата под нулата. В поредицата скандали с ключови хора в управлението на държавата - премиера, финансовия министър, Доган, Пеевски и героите от “Осемте джуджета”, Гешев на практика се саморазобличи с отказа си да се занимава с реално разследване на станалите широко известни и крайно компрометиращи свидетелства.
Така огромната и безконтролна власт на прокуратурата се оказва практически също без никаква легитимност. Сигурно не е лесно да се намери държава, в която фигурата на главния прокурор е станала обект на толкова масово обществено презрение и подигравки.
Но дали е рационално очакването Гешев сам да подаде оставка? Не и ако съдим по публичното му поведение - да строи всички прокурори зад гърба си и да пита “приличаме ли ви на мутри”, да събира подписки от подчинени в своя подкрепа, да заплашва, че “ще стигне докрай” и не на последно място, след като направи белята с президентството, да организира нови компромати с намеци, че от тях ще излезе обвинение за държавна измяна (отново със заплаха към президента).
С тази позиция Иван Гешев рискува да концентрира още повече фокуса върху необходимостта да се реформира прокуратурата, която редом с подчинените медии е, както казахме, най-важният актив на модела “Пеевски”. Можем само да спекулираме за ходовете, които биха се предприели, за да се запази този актив. Според сегашното устройство на държавното обвинение по мирен път само този, който е назначил главния прокурор, може да го оттегли по мирен път - а именно Висшият съдебен съвет. Трудно е да се предвиди при какви обстоятелства мнозинството в него може да се обърне, но не е невъзможно, ако ситуацията налага “плъховете” да започнат да напускат потъващия кораб. Не е ясно и как ДПС и Пеевски през прокуратурата биха отговорили на Борисов, който поне публично започна да се разграничава от тях.
Ще останат ли интензивни протестите
Някои наблюдения.
По улиците има изумително количество млади хора - следващо поколение от тези, които прекосяваха от Ларгото до Орлов мост месеци наред по времето на Орешарски. Осман Октай ги нарече “децата, които бяха на раменете на родителите си” при още по-предишни протести в историята. Част от тях, трудно е да се оцени каква, са обратно в България от няколко месеца - заради пандемията и затварянето на света. Но от изказванията им изглежда, че не им е безразлично дали бъдещето им ще се свързва с България.
Улиците на София и в страната гъмжат от разнообразие от хора. Млади, но и възрастни, образовани, бедни, с леви убеждения и с либерални. Както и агитки. Изглежда, за разлика от 2013 г. с дългогодишното си предателство към тях политическата власт е успяла да изпусне духа от бутилката. След грубите грешки с полицейското насилие (още на стр.29) и докарването на ГЕРБ автобуси от цялата страна, за да се имитира противопоставяне, сега протестиращите са подложени на другите специалитети на управляващите - пропагандна война, тролове в социалните мрежи, говорители на тактиката "разделяй и владей".
Важен фактор в динамиката на протеста е и президентът Румен Радев, който пръв ясно формулира неговите цели. И продължи да ги повтаря въпреки опитите на властта да пакетира исканията на гражданите като платени или лумпенски.
Бързата оставка е найдобрият ход за ГЕРБ, но и най-рисков - партията ще загуби контрол върху изборния процес и подготвянето на плана за огромната сума от ЕС.