Ш-ш-ш-т! Тихо, че хората се събуждат
ЧЧувате ли тишината? През последната седмица всички, които по някакъв начин станаха повод за избухването на протестите срещу правителството и главния прокурор, се снишиха с надеждата, че бурята ще се размине. Премиерът избягваше публични изяви до заминаването си за Европейския съвет в Брюксел, на който се договаряха спасителният пакет на съюза и бюджетът за следващите седем години. Там той се включваше, колкото да съобщава новини, за които смяташе, че ще му прелеят поне малко европейска легитимност. ДПС изведнъж рязко смени тактиката. Частната охрана до имението на Ахмед Доган помагаше на хората, на които пречеше да отидат на плаж до него миналия уикенд. Ключовите фигури на движението се покриха. Формалният лидер на ДПС не беше в парламента за гласуването на вота на недоверие, депутатите не правиха никакви изявления. Главният прокурор Иван Гешев, който през последните седмици даде много от причините за протестите, излезе в отпуска.
Накратко, всички, които бяха причина за протестите и станаха фокус на недоволството, разбраха, че ако не дават нови поводи за протести, ако за малко изчезнат, вниманието на протестиращите може и да се изхаби. Тогава, ако имат късмет, демонстрациите ще отслабнат и всичко ще стане пак каквото беше.
Тази надежда е разбираема, но е малко вероятно да се оправдае. Нивото на напрежение в момента е толкова голямо, че дори и очакваните смени на министри в правителството едва ли ще успокоят хората (вижте кои са и какво казват някои от протестиращите на стр. 20). Очевидното желание на Борисов и хората около него в момента, изглежда, е да не се подава оставка въпреки видимите политически ползи от този ход. Това означава, че вероятно политическото напрежение през следващите седмици и месеци ще се увеличава. Нещо повече - има риск през есента България да се озове във вихъра на три кризи едновременно.
Още през март - с идването на коронавируса в Европа, беше ясно, че през 2020 г. ще има проблеми в три посоки. Тогава обаче изглеждаше, че първо ще дойде здравна криза, тя ще бъде последвана от икономическа, а като следствие от тях вероятно и политическа. Сега обаче се случва друго. В момента има остра политическа криза, оказа се, че здравната тепърва започва, а икономическата ще започне да се усеща повече през есента. Така трите могат да съвпаднат и взаимно да се усилват като перфектна буря. Блокиралата от протести и страх власт да не взима правилни решения при евентуално допълнително увеличение на заразените с коронавирус, това да удари още по-силно икономиката и да увеличи загубите за всички.
Една от добрите новини за това е, че България ще има по-силни амортисьори да посрещне този шок. Помощите, за които лидерите на държавите от Европейския съюз се разбраха, че ще се разпределят, ще помогнат изключително много през следващите месеци.
Проблемите обаче са два.
Първият е, че има голямо значение как точно българското правителство ще управлява европарите. В момента има шанс те да се използват за ударна модернизация на икономиката, така че тя да излезе от кризата много по-адекватна. Пропускането на този шанс би било провал с буквално исторически мащаби.
Вторият проблем е в това, че Бойко Борисов се опита да представи увеличените еврофондове за България като голям успех. Всъщност, както ще видите на стр. 11-18, това е по-скоро провал на десетгодишното му управление. Парите от Брюксел се дават, за да помогнат на България да настигне останалата част от Европа. Увеличението им сега означава, че се е случило точно обратното.