Драмата на сламения Борисов

С„Сутринта, като дойдох в парламента и гледам как е обсаден, как ви е приятно това да го изживявате?“Тези подигравателни думи от парламентарната трибуна на Бойко Борисов по време на антиправителствените протести през 2013 г. припомниха наскоро „Господари на ефира“в забавен видеоклип с вижданията му, когато е в опозиция и когато е на власт. В два от трите си мандата лидерът на ГЕРБ избягна такова развитие, подавайки предсрочно оставка и връщайки се пак като премиер. В третия обаче тактиката засече и сравненията с измъквалия се през задните входове Орешарски стават все по-натрапчиви. И колкото повече министри, депутати, „политолози“, „социолози“и всякакви наети говорители на властта обикалят медиите с притоплените от 2013 г. заклинания на БСП и ДПС, толкова по-жалка изглежда тя.

Аргументи като „не сме скъсали връзката с хората“или „имаме да вършим много работа“, когато площадите дни наред скандират „мафия“и „оставка“, са същият тефлонов израз на заложническата драма, която БСП преживя преди седем години с безгръбначното си поведение към прищявката на Делян Пеевски да оглави ДАНС. Но за разлика от безпартийния Орешарски днес в ролята на сламения човек на ДПС е лидерът на найголямата и управляваща от цяло десетилетие партия.

Сегашните протестиращи не питат „КОЙ“, а директно назовават върху плакатите си господарите на правителството - Пеевски и Доган, заедно с главния прокурор, превърнат в бухалка. В режим на такъв „диалог“управлението не може да им продаде нищо - нито ремонт на кабинета, частичен или пълен, нито нескопосаните опити за ревизия на слугинажа си към Доган и „Шиши“, нито светло бъдеще с парите от Европа.

ГЕРБ няма какво да обещае на обществото, защото не разполага с реална власт - ключови министерства, институции и регулатори са дадени на концесия. Това именно превръща Борисов в реплика на Орешарски.