С кафяво около устата
Борисов и Гешев легитимираха езика на кафявите медии и го превърнаха в официален.
Т„Тази седмица вестник „New York Times“написа, че „България е необикновен случай на упадък на демократичните стандарти“. Този упадък лесно може да се забележи и в езика на властта, която от години изпада във все по-дълбока лингвистична деградация. И по тази причина няма никакъв шанс за диалог с протестиращите и гражданското общество.
50 нюанса жълто
Медийната експанзия на г-н Пеевски, започнала при първото правителство на Бойко Борисов, доведе до трансформация на т.нар. жълти медии. Дотогава жълтите издания не се интересуваха от политика, по-скоро ги вълнуваха пикантерии, свързани с личния живот на политиците. С промяната на медийната собственост жълтите медии се превърнаха в изразител на определени политически тези, а впоследствие - и в трибуна за определени политици. От зората на демокрацията до правителството на тройната коалиция включително както управляващи, така и опозиция избягваха контакти с жълтите медии. Спазваха се дистанция и хигиена. Бойко Борисов обаче припозна тази трибуна.
Случаят „Костинброд“е моментът, в който жълтите медии се превърнаха в кафяви. И им даде самочувствие, че разполагат с ресурса да свалят и да възкачват някого на власт. А това, което Бойко Борисов разбра по време на краткия си престой в опозиция, е, че неговото политическо бъдеще е неразривно свързано с медиите на г-н Пеевски. За няколко години те се превърнаха в основен източник на информация за масите. Властта започна да информира през тях за решенията и намеренията си. А България се срина до 111-о място по медийна свобода.
Говори джипката
След 2017 г. управлението получи медиен комфорт, който е отвъд въображението. Лишен от какъвто и да е коректив, Бойко Борисов изпадна в медиен делириум. И влезе в спирала на опростачване на собствения си език - започна да разговаря с нацията така, сякаш сме съседи от Банкя. Това принизяване съвпада със загубата на реална власт, която очевидно е в ръцете на
г-н Пеевски и г-н Доган.
Превръщането на „джипката“в нещо като подвижна телевизионна станция може да се разглежда и като опит за медийна независимост на премиера. Но въпроси като „как си, наборе“, „доволни ли сте тука“от прозореца й не предполагат отговор, различен от „добре сме“и „много сме доволни“. „4x4“риториката на Борисов задълбочи монологичността му. Той се срещаше с хора, но всъщност вече не разговаряше с тях.
Корона от грешки
Извънредното положение и ежедневните брифинги за коронавирусната епидемия драматично увеличиха и без това високата медийна експозиция на г-н Борисов. Почти ежедневно той се хвалеше как „ни е спасил“, как „всички го дават за пример“и почти буквално плашеше, че ако не е той, сме обречени. Но територията на страха вече беше заета от г-н Гешев.
Още преди избирането му в самотното състезание за главен прокурор той въведе няколко устойчиви словосъчетания за несъгласните с избора му - „десни екстремисти“, „платени от чужди служби“, „слуги на олигархията“. Борисов бързо се адаптира към тази стилистика. Нарече журналистите „мисирки“, една от националните телевизии - „Божков ТВ“, подсили непохватната си ирония към политическите си опоненти. През тази година Борисов и Гешев до такава степен легитимираха езика на кафявите медии, че го превърнаха в официален.
България на два езика
Свръхвербалността на протестите вкара властта в лексикален ступор. Вижте оригиналността и разнообразието на плакатите и ги сравнете с еднотипните постери от „митингите в защита на Гешев“. Гражданското общество говори на език, с който властта няма капацитет да се справи. С хората по площадите разговор с „как си, наборе?“няма как да започнеш.
Битката е не просто това правителство да падне, не просто главният прокурор да подаде оставка. А за управление, което говори умно, с авторитетна, а не авторитарна лексика. И с думи, които вдъхновяват, а не страхуват.
Между другото козируването в Брюксел показа, че г-н Борисов е напълно изчерпан не само откъм думи, но и откъм знаци.