България в ЕС: изолирана и подценена

Уроците от председателството и правенето на коалиции са забравени

добре забравен.

Скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) на склонността на страните да се коалират по различни въпроси от дневния ред на ЕС показа, че страната ни е на 26-о място в класацията, като тя е сред трите най-малко търсени и най-рядко отговарящи на покани за сътрудничество. 19% от запитаните посочват България като страната, която участва под капацитета си. Единствено Хърватия (7.5%), Румъния (4.2%) и Гърция (3.5%) посочват България като възможен съюзник, докато за София отвъд Германия партньорите са Гърция, Румъния и Австрия. Любопитна подробност е, че анкетираните в България експерти и управляващи са съгласни решенията по повечето въпроси да се вземат на европейско ниво с изключение на тези по върховенство на закона.

Малките страни са маргинални, биха казали някои. Но цялата идея на ЕС е да дава тежест на всяка страна и да удвоява, утроява, а понякога и удесеторява гласа й, когато тя иска да каже нещо и го защити с добра коалиция. А всички страни имат право на глас по всички политики на съюза (като изключим еврозоната). Естония е пример за повече влияние и тежест, отколкото размерът й предполага. Друг такъв пример е Словакия, която стои сериозно в очите на партньорите си като страна, която “не разочарова” (за разлика от Унгария, Полша и Италия).

В началото на управлението на ГЕРБ, преди десетина години, България също имаше видима роля в някои политики - например европейския външнополитически дебат, когато тогавашният български външен министър Николай Младенов пътуваше заедно с шведския Карл Билд и полския Радослав Шикорски с мандат на върховния представител на ЕС по външната политика и участваше в политиките на ЕС в източното съседство и Балканите. Мнението на България беше търсено, а нейните позиции - внимателно следени. Днес мнението на българския премиер е в повечето случаи неизвестно, а понякога е повод за анекдоти.

Но защо е важна видимата изолация на България в ЕС в светлината на решенията на Европейския съвет? Защото българската позиция на току-що отминалия съвет - за повече пари за селскостопанска и кохезионна политика, допълнително ни изблъсква в периферията на ЕС. Вместо да се залага на дигитализация, политики за опазване на околната среда, на индустриална модернизация, страната продължава да изглежда заложник на един стар модел на развитие, с който наваксването ще е много бавно и мъчително. Нищо чудно, че страни с поглед напред като Нидерландия и Германия, които искат да развиват модерни и конкурентноспособни индустрии от името на Европа, нямат интерес към българските позиции.

Бъдещето на ЕС - икономическо, геополитическо, зелено и пр. - ще се гради както винаги на ниво коалиции на страни членки. Ако остане изолирана и обърната назад, с проблеми във върховенството на закона, България ще се движи в обратна посока на най-добрите икономики в съюза. Мишените в ЕС са отдавна начертани.

Весела Чернева е директор на софийския офис на ЕСВП и бивш говорител на Министерство на външните работи в първия кабинет на ГЕРБ