Европейският план „Маршал“

Въпреки постигнатото споразумение за спасителния фонд за 750 млрд. евро дълбоките различия сред европейските лидери остават

Това беше втората най-дълга среща в историята на ЕС. След четири дни на безкрайни преговори, напрегнати работни вечери и извънредни двустранни договорки европейските лидери най-накрая отговориха на призивите на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Еманюел Макрон за пакет от 750 млрд. евро, който да помогне на икономиките в ЕС да се възстановят от удара от коронавируса. Сделката показа, че членовете на съюза проявяват солидарността, необходима за колективно реагиране на криза от такъв мащаб, но същевременно тя беше трудно сключена и осветли вътрешните разцепления. Те са по оста север и юг, както и изток и запад, което твърде често подкопава общата цел и ограничава възможността за действие.

Създаването на фонд за възстановяване от коронавируса се основава на предложението на Меркел и Макрон. Това беше техният отговор на заплахата, че заразата може да изостри икономическото разделение в ЕС, тъй като тежко засегнатите от вируса държави и тези с големи дългове са изправени пред много по-дълбока рецесия от страните с по-малко здравни проблеми и по-нисък дълг.

„Общият резултат не е този, на който се надяваха повечето еврочленки. Той обаче беше посрещнат като триумф в Париж, Берлин и други държави, които залагат на по-мощен и по-федерален ЕС”, отбелязва сп. Economist. Пред в. Financial Times зам.директорът на института Bruegel Мария Демерцис посочва: „Ако преди година ми бяхте казали, че ЕС ще се договори за такова масивно издаване на колективен дълг в комбинация с новия седемгодишен бюджет от 1.074 трлн. евро, щях да кажа, че сънувате. Пакетът може официално да е временна кризисна мярка, но може да стане постоянна въпреки скептицизма на някои членки.”

Сблъсък на различните концепции за Европа

След срещата в Брюксел Макрон призна, че преговорите са били „белязани от трудности, понякога от сблъсъци и различни концепции за Европа”. Италианският премиер Джузепе Конте стигна дори по-далеч, като обвини някои от страните членки, че „изнудват Европа”. Трябва да се отбележи обаче, че дълбоките различия не изтриват политическата значимост на момента, а именно, че ЕС пое по пътя на фискалните

трансфери и на издаването на колективен дълг – нещо, което досега беше само надежда на федералистите. Но не трябва и да се забравя, че идеологическите разцепления не са изчезнали – споразумението за възстановителния фонд може и да ги е посмекчило, в същината си обаче остават неразрешени.

Европейската комисия първоначално беше предвидила 500 млрд. евро безвъзмездни средства и 250 млрд. евро заеми. Най-важното е, че пакетът трябваше да бъде финансиран с облигации, емитирани от комисията - така за първи път страните от ЕС ще издадат такова огромно количество

колективен дълг.

Но на предложението за отпускане на безвъзмездни средства силно се противопоставиха група по-богати страни, предимно северни и нетни платци в бюджета на ЕС, наречени „пестеливите”. Водената от Нидерландия група включва още Австрия, Дания, Швеция и Финландия. Нидерландският премиер Марк Рюте настояваше, че страните, получаващи грантове, трябва да провеждат икономически реформи и всяка отделна държава трябва да има правото да наложи вето на плана на всяка друга как да изразходва помощта, ако тя не провежда реформи. Тъй като срещата в Брюксел се проточи четири дни, държавите, които най-много имат нужда от еврофинансиране - Италия, Испания и Португалия, упрекнаха „пестеливите”, че не правят компромиси.

В крайна сметка тези спорове бяха решени чрез старомодна търговия - Рюте и останалите страни от неговата група успяха да намалят размера на безвъзмездните средства до 390 млрд. евро, докато заемите бяха увеличени на 360 млрд. евро. Те получиха и отстъпки в нетните си вноски в бюджета на ЕС. За да бъдат задоволени всички искания, в крайна сметка в общия бюджет на ЕС за следващите седем години бяха направени съкращения на средствата за научни изследвания, индустриални инвестиции, развитие на селските райони и други. Според анализаторите тези орязвания в други части от бюджета ще навредят на съюза в дългосрочен план.

Сделката беше постигната и за сметка на двусмисленост по въпроса за обвързването на изплащането на средства с върховенството на закона. Европейските лидери се договориха една държава да може да бъде обявена за нарушителка чрез вот с квалифицирано мнозинство, но точната форма на този механизъм ще се нуждае от одобрението на правителствата в ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че е постигнал „голяма победа”, като е „спрял обвързването на европомощта с начина на управление”. И докато неговото твърдение е оспорвано от някои в съюза, сключеното споразумение оставя отворен въпроса дали Брюксел има желанието или инструментите да се справи с тези членки, които системно подкопават демокрацията. Роса Балфур, директор на Carnegie Europe, смята, че макар „песимистите” да твърдят, че Орбан „е спечелил на всички фронтове”, все още има възможност за „остър механизъм”, който да защити върховенството на закона. „Това ще изисква едни солидни ЕК и страни членки, които да гарантират, че той е прилаган на практика”, посочва тя пред Financial Times.

Според Аделина Марини, главен редактор на euinside.eu, повечето международни журналисти са били фокусирали твърде много върху съпротивата на „пестеливите” държави срещу по-голямото количество грантове, но те също така са настоявали и за обвързването на тези пари с върховенството на закона. „За мен поведението на „скръндзите“е повече от конструктивно и добре, че ги имаше. Това вдигна значително демократичната легитимност в самия Европейски съвет, който досега винаги е бил в сивата зона на европейската демокрация. С други думи, орбаноидите определено не печелят. Или поне не засега. И това дължим на „скръндзите”, както и до голяма степен на Франция”, коментира Аделина Марини.

„Не всички мнения обаче са толкова положителни. „В известен смисъл всички спечелиха по малко - Орбан със сигурност, Рюте също, освен това Меркел и Макрон. Тоест има много малки победители и един голям губещ, който е Европа. Дори да имаше резултат от срещата, видяхме картината от Брюксел. Преди няколко месеца всички бяхме по балконите, ръкопляскахме и показвахме солидарност, а сега имахме четири дни на наистина агресивни дискусии и орязване на средствата”, казва пред „Капитал“Улрике Геро, директор на Департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, Австрия.

Фондът в числа

Договорената спасителна програма е еквивалентна на 4.7% от БВП на ЕС - значима сума, която се добавя към големите стимулиращи пакети на всяка страна. Тя е добра новина и за финансовите пазари, защото ЕС за първи път издаде толкова мащабен единен заем, което ще осигури значителни фискални ресурси за борба с рецесията.

Договорената спасителна програма е еквивалентна на 4.7% от БВП на ЕС.