Германски завой на 180 градуса
В развилата се световна пандемична криза Меркел бързо осъзна, че коронавирусът ще удари тежко целия ЕС без значение как ще се развие заразата в отделните страни. Ако големите икономики страдат по-съществено от затворените предприятия, малките и отворените страни търпят щети от техните проблеми, защото износът за тях рязко намалява. Това накара Берлин да промени позицията си на 180 градуса от времето на дълговата криза и заедно с Париж да предложи възстановителен фонд, който да се финансира с общи еврооблигации, издадени от ЕК. Това може да се приеме като добро намерение, защото дава възможност на по-слабите икономики като българската да получат сериозни средства, които няма как да си осигурят на такава цена от други източници. По-богатите страни – не само Германия и Франция, разполагат с далеч по-големи финансови възможности да се противопоставят на кризата. А така се създава сериозна предпоставка след пандемията пропастта между развитите страни и догонващите ги в ЕС да се увеличава. Ако планът сработи, това означава да се повиши отново търсенето на стоки и услуги в съюза.
Съпротивата на Рюте и колегите му от „пестеливите” страни се базираше на това, че след като Европа се съгласи да използва колективен дълг веднъж, вероятно ще го направи отново. За привържениците на посилен ЕС това не е притеснение, а надежда, защото съюзът реално е изправен пред найголямата рецесия от десетилетия.
Парите от фонда трябва да се използват ударно през следващите две години - 70% до края на 2022 г., а остатъкът през следващата. Целта на ЕК е по този начин държавите да успеят да изплуват от кризата - последните прогнози на Брюксел са, че връщане към икономическото ниво от края на 2019 г. ще има в най-добрия случай в края на 2022 г., и то ако заразата бъде овладяна и не се стигне до нови вълни и карантинни мерки.
Пари срещу реформи
Успех за „пестеливите” държави, които успяха да намалят с над 100 млрд. първоначално планираните грантове, е и въвеждането на т.нар. извънредна спирачка - средствата от кризисния фонд да се отпускат срещу реформи, но всяка страна да може да сигнализира, ако смята, че някоя членка не изпълнява ангажимента си, като така може да предизвиква дебат на ниво
икономически министри или държавни и правителствени ръководители. Това е компромис с настояването на Нидерландия всяка държава да може да налага вето на отпускането на средства за страна, за която смята, че не осъществява обещаните реформи.
На практика сега парите ще бъдат отпускани без строгия надзор, който обтегна отношенията между ЕС и Гърция по време на дълговата криза. От правителствата ще се очаква да изготвят сами своите планове за възстановяване, включително насърчаващи растежа мерки. Ако една държава се съмнява в ангажиментите на друга да се реформира, тя може да забави изплащанията до три месеца и да отнесе въпроса към лидерите на ЕС за дебат. Това може да доведе до безкрайни спорове на срещите в Брюксел, но на практика не е националното вето спрямо плановете за харчене, искано от Нидерландия.
Всъщност проблемът с липсата на реформи е един от големите за членките на ЕС след финансовата криза. Европейските правителства разчитат основно на подкрепата на Европейската централна банка и евтиното финансиране, а заради страха от загуба на избори не провеждат необходими реформи, за което многократно призоваваше бившият президент на централната банка на еврозоната Марио Драги, а сега и неговият наследник Кристин Лагард. Брюксел също така отдавна има проблем с по-скоро формалния контрол над изразходването на евросредствата. Чиновниците в ЕК нямат интерес да са толкова стриктни поради простата причина, че фондовете се пълнят от данъците на всички европейски граждани и компании, а не от Брюксел. Така например милиарди евро се наливат в проекти, които реално не увеличават конкурентността на региона или страната, като в най-добрия случай имат еднократен ефект за съответната икономика. За този избор обаче са отговорни националните правителства, които определят приоритети за финансиране.
В заключение може да се обобщи, че договорената сега сделка осветли множеството различия в ЕС – между „пестеливите” северняци и „нуждаещите се” южняци, както и между западните „платци” и източните популисти. Но все пак в този случай съюзът демонстрира бързина и решителност, които доскоро изглеждаха невъзможни. За какво ще се използват 750 млрд. евро от фонда за възстановяване Next Generation EU >Фондът за възстановяване и устойчивост е най-голямото перо - грантовете и заемите, за които се договириха лидерите в Брюксел - 672.2 млрд. евро.
>ReactEU е нова инициатива, която се прицелва в най-тежките поражения на кризата, сред които младежката безработица, като увеличава парите за кохезия - 47.5 млрд. евро.
>Фондът за справедлив преход се отнася до инициативите за постигане на въглеродна неутралност - 10 млрд. евро. >Перото „Развитие на селските райони“трябва да подкрепи именно тях в структурните промени, необходими за опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени - 7.5 млрд. евро. >InvestEU е водещата програма за инвестиции на ЕС, започнала като Плана Юнкер - 5.6 млрд. евро.
>„Хоризонт Европа“разпределя финансирането на научните програми - 5 млрд. евро.
>RescEU е механизмът за гражданска защита на ЕС, който трябва да подготви съюза за бъдещи кризи - 1.9 млрд. евро.
Източник: ЕК