Цветовете на протеста
На осмия и деветия ден от протестите разговаряхме с различни хора за желанията, целите им и причините да бъдат на площада
Велимир Димитров, 22 години; Ванина Сарафова, 20 години; Никол Хенеси, 20 години; студенти
„Родителите ни смятаха, че няма надежда политическата ситуацията в България да се оправи, но ние сме тук и ги убедихме, че промяната е възможна. Затова те вече идват с нас на протеста.“Надеждата за по-добро бъдеще събира Никол Хенеси, Ванина Сарафова и Велимир Димитров на площада. Направили са лозунг с лицата на Борисов и Гешев и го държат високо. Разбираемо за възрастта им, те не са били на протестите през 2013 г., но казват, че са чели за тях, а през последната година все повече се интересуват и информират за политическата ситуация в страната. „Ядосана съм заради положението в България. Не ми харесва, че политиците са си направили държавата бащиния и си позволяват да се възползват от ресурсите на страната за лични цели. Аз съм срещу Бойко Борисов, министрите, които следват мнението му, и Иван Гешев“, обяснява разпалено Ванина Сарафова. Тя е завършила Френския лицей „Виктор Юго“, а сега учи интериорен дизайн в Италия. Възмутена е и от мерките за преодоляване на епидемията от коронавирус в България. „Първо забрани, след това разхлабване, после пак забрани. Изглеждаше сякаш всичко се прави не за да се опазим от вируса, а защото има намесени лични интереси“, казва тя.
Френския лицей е завършила и Никол Хенеси, а, говорейки си с нея, никой не би предположил, че има българско гражданство отскоро. Майка й е холандка, а баща й ирландец, които от години имат бизнес в България. Никол и по-малката й сестра израстват тук и са единствените от семейството, които говорят български. Тя не е от първия ден на протестите, но след като вижда колко много хора с еднакви цели се събират, си дава сметка, че трябва да ги подкрепи и да бъде част от промяната. „Надявам се Европейският съюз да започне да разследва къде отиват фондовете, които предоставя на България. Политиците правят така, че цял свят да си мисли, че българите са крадци и мафиоти, при положение че голяма част от хората нямат нищо общо с това“, казва Никол.
Това не е първият протест на Велимир Димитров, студент по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е на софийските улици и в защита на плажа в местността Алепу. „При мен се получава разделение на два свята - в университета ни учат на правни принципи и норми, които виждам, че на практика въобще не се прилагат и са погазвани“, казва той. Велимир следи отблизо прокуратурата и съдебната система в България. Затова е възмутен от привидно състезателната процедура за избор на главен прокурор, както и от факта, че не се разследват записите на Бойко Борисов и собствеността на Ахмед Доган. „Иван Гешев разследва тежки престъпления по селата. Не че не трябва да се разследват, но мястото на главния прокурор не е там. Това много възмущава мен и моите колеги“, допълва Велимир.
Младежите са единодушни, че страната ни има нужда от силно гражданско общество. Те са със смесени политически убеждения – някои се определят по-скоро като леви, а други като десни в политическия спектър, макар да смятат, че в България тези определения са много размити. Единодушни са в едно – очакват в политиката да влязат нови млади хора, които да предизвикат промяната. И тримата ще гласуват на следващите избори. А Никол Хенеси добавя - „разбира се, че ще гласувам, все пак вече съм българка“.
Мила Даскалова, 26 години, докторант
Мила Даскалова участвала в началото на протестите и през 2013 г. срещу кабинета на Орешарски. “От тях се отказах, когато протестът беше яхнат от ГЕРБ и това беше моментът, когато се чувствах безсилна и усещах, че нищо няма значение”, казва 26-годишната докторантка по английска литература в Единбург. Харесва й, че тълпата на площада е по-шарена от обичайното. “Има хора, с които знам, че няма да се съгласим, ако тръгнем да си говорим за политика, но това адски много ме радва, защото означава, че хора с всякакви бекграунди, социални статуси, образование и географски части на България се обединяват, защото всички виждат, че това просто не може да продължава така.” На улицата излиза заради събитията в парк “Росенец”, както и акцията в президентството, но не само. “Много се вълнувам от риториката на политиците ни, която открай време ме възмущава. От години не мога да изслушам цяла реч на Бойко Борисов или на когото и да било около него. Смятам, че ако искаме да сме европейска държава, която да е наистина демократична, трябва да се работи наистина много върху нивото на изказа, на културата ни.” Със сигурност ще гласува и засега клони към “Демократична България”, тъй като според нея действията на Христо Иванов и съмишлениците му в парка “Росенец” са били ключови за процесите в последните седмици, а и е съгласна с идеите на формацията. Това не значи, че вярва сляпо. “В същото време съм предпазлива, гледам да не издигам идоли и да съм критична към това, което се случва. В България политическата обстановка отдавна доказва, че един може да говори едно и в момента, в който получи власт, да прави други работи.”
Александър, 25 години и Калин, 28 години (вдясно), музиканти
Александър за първи път е на протест в живота си, но пък сега почти всеки ден участва в него заедно с Калин. През последните няколко години двамата са започнали повече да следят какво се случва в политиката. И двамата са единодушни, че случващото се е “мазало от беззаконие”.
“Най-голямата грешка е избирането на Гешев за главен прокурор”, категоричен е Калин. Коментират, че той прилича на Борисов, но “без харизма”. “Сотир Цацаров поне имаше вид на начетен и интелигентен човек.” “[Има] твърде много скандали, твърде много показни действия [на властта]. Искам да съм част от народа, който в момента е решил да бъде единен. Надявам се това да доведе до нещо ново на хоризонта, тъй като съм на 25 години, и партиите, които постоянно чуваме, още от дете ми попадат в полезрението. Според мен това не е никакъв признак за развитие”, казва Александър. “Обществена тайна е какво се случва и те, ако си мислят, че ние не знаем и живеем на друго място, това просто не е така. Много добре знаем схемите и това вече трябваше да е приключило”, добавя Калин. Те също ще гласуват на предстоящи избори. “Определено съм решил и решението ми е обвързано с това, което казах преди малко - за хора, които смятам за нови, млади хора с идеи, с позиции, образовани, интелигентни, които показват, че са на страната на гражданите”, казва Александър. Калин не е решил окончателно, но “няма да е за типичните фигури, които в момента са в парламента.”
Архимандрит Дионисий, 38 г.
Архимандрит Дионисий привлича погледите на протестиращите на площада. Облечен в расо и с голям кръст на гърдите, той е част от протестите от първия им ден. Често около него се събират хора, за да чуят мнението му за политическите събития. „Чухме с какви думи е наричан председателят на Народното събрание, как наричат председателя на ВКС и как се влиза в президентството като завоеватели на чужда територия. Последвалата реакция на хората спря моето отчаяние за бъдещето на българската нация.“Всичко това изкарва архимандрит Дионисий на площада за първи път, откакто е духовник. Той бяга от използването на думата „протест“. За него това е по-скоро парад на почтеността срещу алчността.
Неговата цел, както и на голяма част от участващите в протеста, е оставка на правителството, а надеждата му е „управляващата партия никога повече да не бъде допускана до властта“. Казва, че не подкрепя нито една политическа сила и че всички те трябва да претърпят катарзис. На въпроса дали подкрепя президента Румен Радев той отговаря: „Надявам се президентът да застане зад нас, ние няма нужда да заставаме зад него. Не той има проблем, а ние. Той е в палат, ние сме на улицата.“Архимандрит Дионисий е впечатлен от младите хора, които се събират на площада. Според него сред тях има много квалифицирани кадри, които могат да ръководят както държавата, така и да бъдат в състава на Светия синод. „Без духовни водачи няма да имаме и политически. Българското общество не участва, когато се избират митрополити и патриарх. Оттук нататък нека участва“, категоричен е той.
Архимандрит Дионисий винаги гласува на избори. Ще го направи и на предстоящите, но към момента няма политическа формация, която изразява неговите виждания как трябва да се управлява държавата. „Необходими са млади хора, които имат посветеност и просветеност“, казва той в заключение.