В правовата държава прокуратурата не се бори за рейтинг

адвокат

Адвокат Лулчева, как да се обясни на хората, които не са юристи, колко сериозно медийното правораздаване на прокуратурата, оповестяването на доказателства и предварителното „произнасяне на присъди“взривява идеята за презумпцията за невиновност и справедлив процес?

Този процес всъщност се развива от 1992 г. насам. Свидетели сме на една непрекъснато засилваща се тенденция прокуратурата да превръща в медийно събитие задържането на някой министър, директор, бизнесмен и да го обявява за виновен още на момента. Съобщенията за задържани лица и повдигнати обвинения са фанфарно победоносни, те се оповестяват като голям успех в борбата с еди-коя си престъпност, а по-късно се оказва, че всички обвинени са оправдани. Има даже лесно проследима закономерност – колкото повече прокуратурата се хвали с повдигнатите обвинения, толкова по-несъстоятелни се оказват те впоследствие.

Разликата между случващото се преди и сега е в ожесточаването на досъдебната репресия. А през последните две години се появи и разви практиката да се публикуват материали от дела под претекст за удовлетворяване на обществения интерес. Това „медийно правораздаване“на прокуратурата, което новият главен прокурор Иван Гешев превърна почти в ежедневие, напълно игнорира презумпцията за невиновност, която е не просто конституционно закрепена, тя е базисен принцип във всички международни актове, гарантиращи основните

права и свободи - Хартата на основните права на ЕС, Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека. За нарушаване на този принцип от представители на прокуратурата и другите власти България многократно е била осъждана от Съда в Страсбург именно заради рефлекса на властите у нас да използват наказателната репресия като политически аргумент.

Какви са критериите за публичност, които трябва да спазва прокуратурата при обявяване на разследвания?

Поначало презумпцията за невиновност не забранява дефинитивно разпространяването на информация за водени наказателни дела, но не допуска публичните власти да представят обвиняемия/заподозрения като виновен преди влизане в сила на осъдителна присъда. Тази забрана се отнася до публични изявления на полицаи, следователи, прокурори, съдии, министри или други лица, заемащи държавна длъжност.

Особеното важна в това отношение е Директива (ЕС) 2016/343 от 9.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Тя извежда правилото, че публичното разпространяване на материали от досъдебното производство не накърнява презумпцията за невиновност само ако то е необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване, или разпространението на материалите е от обществен интерес. От интерес за наказателното разследване например е показването на видеоматериал, за да се идентифицира предполагаем извършител, а обществен интерес, да речем, съществува при необходимост да се информира населението за екологично престъпление с цел опазване на хората. Директивата допуска и изнасяне на информация за „състоянието“на наказателното производство, за да се предотврати нарушение на обществения ред. Но и в тези случаи начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.

Медийната активност на прокуратурата по разпространяване на материали от водени досъдебни производства не отговаря на тези изисквания. Прокуратурата изтъква най-различни причини за това разгласяване, но нито една от тях не е сред предвидените в Директивата основания. През миналото лято например прокуратурата публикува материали от разследването за изтичане на данни от НАП, като обясни това с предстоящо разглеждане от Апелативния специализиран съд на протеста срещу отказа за задържане на един от обвиняемите. Другояче казано, оказва се натиск върху съда. По-късно бяха публикувани материали от същото производство, „за да се опровергае заявеното от защитниците“, т.е. да се

изнесе правният спор извън съда в медиите. Бяха разпространени и протоколи от разпити на свидетели, за да се установи, че са били рекетирани фирми, т.е. - да се убеди обществото, че обвиняемите са извършили престъпление. Всичко това е грубо нарушаване на принципа, че никой не може да бъде обявен за виновен преди постановяването на осъдителна присъда.

Един от най-драстичните случаи в това отношение е публикуването през януари т.г. на разговори на президента. Информация за комуникации на президента беше разпространена и през юни. От една страна, разпространяването на информация, придобита със специални разузнавателни средства (СРС), извън целите на наказателното производство или за опазване на националната сигурност, е престъпление (чл. 145а НК). От друга страна, това накърнява презумпцията за невиновност, нарушава принципа за наказателна неотговорност на президента, злепоставя държавата и компрометира националната сигурност.

Оповестявайки доказателства, прокуратурата се позовава на чл. 198 НПК, който допуска разгласяването им с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Това разрешение обаче може да се издава само при изчерпателно посочените в Директивата основания, прилагани обосновано и пропорционално. Освен това наблюдаващият прокурор не може „да разрешава“извършването на престъпления чрез незаконно разпространяване на информация, придобита чрез СРС. Наблюдаващият прокурор не може да дава разрешение за накърняване на конституционно защитената тайна на кореспонденцията чрез публикуването на телефонни разговори или електронни съобщения (включително на лица, които не са обвиняеми). Той е длъжен да съблюдава и конституционно гарантираната неприкосновеност на личния живот.

Ако прокуратурата искаше да прилага закона, тя нямаше да допуска извършването на това престъпление, а ако такова престъпление бъде извършено, щеше да го разследва. Не съм оптимист обаче, че това ще се случи – от разгласяването на разговорите за „бебето от фризера“и до днес прокуратурата демонстрира, че законът не е задължителен за нея.

Какво е противодействието срещу това медийно правосъдие? Чуват се коментари, че независимо от мнението на юристите гражданството е склонно да одобрява този вид акции срещу „богатите и политиците“, така че това вдига рейтинга на прокуратурата.

За мен те са проява на ниска култура и лош вкус. Снимките на богати къщи, скъпи дрехи, бижута или обзавеждане могат да предизвикат завист, дори омраза, но не установяват извършването на престъпление. Прокуратурата се опитва чрез тези неотносими или поне несъществени за наказателното производство картинки да насъска обществото срещу определени обвиняеми, за да отпадне интересът към конкретните обвинения срещу тях. А от конкретните обвинения най-често не се интересува и самата прокуратура – важното е да се упражни репресия и да се утвърди мантрата „ние се борим срещу олигарсите“.

Що се отнася до „рейтинга“на прокуратурата, в нито една правова държава органите за законност не се борят за рейтинг. Разпространяването на пикантни или „тайни“факти, което естествено води до повече лайкове, не повишава качеството на прокурорската дейност. Всъщност забележително е, че почти по 100% от приключилите дела „от голям обществен интерес“присъдите са оправдателни. На практика това се случи например с делата, образувани по едно и също време срещу бившите министри и зам.-министри от Реформаторския блок във второто правителство на Борисов. Но и с много други обвинения.

В този контекст доколко е релевантно и легитимно искането на протестите за оставката на главния прокурор?

И правителството, и главният прокурор имат „право“да подадат оставка и са длъжни да го направят, когато бъдат лишени от общественото доверие.

Главният прокурор поощрява нарушенията на закона. Той се прави, че не съществуват сигналите за „Осемте джуджета“, че не е чувал за фабрикуването на доказателства или за повдигането на явно несъстоятелни обвинения. Главният прокурор се появява по телевизията в ролята на шериф, дава интервюта преди и по време на полицейски акции, както и след тях, като с всеотдайната си подкрепа на полицейските действия всъщност обезсмисля прокурорския надзор за законност върху тях.

Твърди, че оставката му се иска от лица, които били засегнати от действията на прокуратурата, че недоволни са само адвокатите и че щом хората не го харесват, значи прокуратурата си върши работата. Защо в другите европейски държави никой не иска оставката на главните прокурори – те не си ли вършат работата? Нима хилядите млади хора, които протестират, са „клиенти“на прокуратурата? Защо прокуратурата не разследва случаите на полицейско насилие с настървението, с което „лови“например разговорите на президента?

Поведението на главния прокурор унижава прокурорите и следователите и е пречка за кариерно израстване на професионалистите сред тях. Те знаят, че за да се развиваш в кариерата, не е важно да спазваш закона, а да умееш правилно да насочиш мощта на наказателната репресия срещу конкретно лице.

Разследват се хора, а не престъпления. Поради това е възможно да се повдигне например обвинение за неправомерно предоставяне и придобиване на „тайна“информация за ситуацията в Либия, макар че тази информация се съдържа във вестниците, каквото е едно от обвиненията срещу президентски съветник. Възможно е също да обвиниш някого, че е хакнал пръскачките пред парламента, а после да получиш служебно поощрение. Без адекватна оценка остава и дейността на прокурори, които повдигат обвинения по множество дела, а впоследствие те приключват с оправдателни присъди „поради липса на престъпление“. Наскоро излезе един анализ на Антикорупционния фонд, където имаше и констатацията, че от седем оправдателни присъди за корупционни престъпления по висшите етажи на властта през последните години пет са заради несъставомерност на деянието, т.е. извършеното не е престъпление.

Ако главният прокурор не подаде оставка, ВСС може да го освободи поради уронване престижа на съдебната власт предвид системното и упорито нарушаване на етичния кодекс на магистратите, защото със своето поведение той ежедневно нарушава изискванията за безпристрастност, справедливост, почтеност и благоприличие. Интервюто взе Мирела Веселинова Цялото интервю четете на capital.bg