Сложната следизборна ариметика в Северна Македония

Проевропейските сили надделяха с малка преднина в парламентарния вот в Северна Македония, но безспорният победител е албанският водач Али Ахмети

политолог, преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил)

Предсрочните избори в Северна Македония не предизвикаха особено внимание у нас. По традиция българската публика не следи събитията в уж близката страна въпреки дежурните заклинанията колко е важна тя за нас. Доколкото имаше коментари, те акцентираха върху победата на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на Зоран Заев.

Това е съвсем обяснимо. Все пак благодарение на Заев Скопие

и София подписаха преди три години дълго отлагания Договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство. На Запад пък отчетоха, че проевропейските сили са надделели с малка преднина в оспорвана вътрешнополитическа надпревара.

„Незаобиколим фактор“

Истината обаче е, че безспорният победител в изборите е Али Ахмети. За пореден път лидерът на Демократичен съюз за интеграция (ДУИ) се оказа в ролята на

„незаобиколим фактор“, както се казва в българската политика. Партията спечели пет мандата повече в сравнение с изборите декември 2016 г. Въпреки по-ниската активност вотът, който първоначално трябваше да се състои на 12 април, се проведе насред нов пик на COVID-19 - тя добави към актива си 20 хил. гласа. Основните й конкуренти в албанския сегмент останаха далеч назад.

Успехът на ДУИ има директно значение за следизборната аритметика. За да формира мнозинство от 61 депутати, Заев се нуждае от подкрепата от Ахмети. При това албанският водач има резервен вариант. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която разполага с две места по-малко от СДСМ в законодателния орган (44 на 46), заяви готовност за разговори с Ахмети. Ако успее да бъде привлечен трети партньор – например партията „Левица“– ще се състави мнозинство без социалдемократите. Това е на теория. На практика Ахмети има възможност да извива ръцете на Заев, с когото има обтегнати отношения, и да диктува условия.

Заев кроеше по-други планове. Той влезе в предизборна коалиция с движението БЕСА на Билял Касами, конкурент на ДУИ, именно с цел да отцепи максимален брой албански гласове. След вота СДСМ и БЕСА планираха да се договорят с Алианса на албанците (АА) на Зиядин Села, втората по значимост партия в албанския спектър и участник в предишното правителство на Заев. Някои дори се надяваха ДУИ да бъде изкарана от властта. Ерата „Ахмети“, започнала още във вече далечната 2002 г., щеше да приключи. Изборите обаче показаха друго. СДСМ изгуби цели 113 хил. гласа и три мандата.

Утешителна награда за социалдемократите е, че ВМРОДПМНЕ и оглавената от нея коалиция „Обнова“се сринаха още по-рязко. Националистите са с минус 142 хил. гласа и съответно 7 парламентарни места. В кампанията Християн Мицкоски опита да комбинира прагматизъм и патриотарски фойерверки. От една страна, ВМРО-ДПМНЕ с половин уста приеха Преспанския договор – вече залегнал в конституция

та, чиято промяна изисква две трети от гласовете в Собранието плюс т.нар. „Бадинтерово мнозинство“(50+1 от депутатите от двете основни етнически общности.). ВМРО-ДПМНЕ уверява западните държави, че продължава да подкрепя безрезервно членството в НАТО и ЕС. Атаката срещу Заев вървеше по линия на корупционните скандали, свързани с управлението на СДСМ. Лозунгите за анулиране на споразумението с Гърция и излизане от НАТО останаха за „Левица“на Димитър Апасиев. От друга страна, ВМРО-вците бойкотират името Северна Македония, а предизборната кампания атакува и договора с България и осъди натиска от страна на София във връзка с работата на двустранната комисия по спорните исторически въпроси. За щастие тези прийоми не свършиха работа на Мицкоски за нужната преднина пред конкуренцията.

Високата цена на Ахмети

Основният въпрос пред Заев е колко висока ще е цената на Ахмети. Още преди изборите

той обяви, че ще настоява новият премиер да е албанец – без прецедент в кратката история на Северна Македония. ДУИ дори посочи и кандидат в лицето на Насер Зибери, човек с дълъг стаж в политиката. Този ход очевидно мобилизира албанците и донесе позитиви за всички техни партии. Албанският блок в Собранието пък нарасна от 20 на 32 депутата. Дали искането на Ахмети е единствено преговорен коз, който може да бъде изтъргуван идните седмици, или нещо повече, ще разберем съвсем скоро. Във всеки случай той ще изкопчи максималното. Предишния път – пролетта на 2017 г. – блокът от албански партии успя да прокара нов закон за езиците, който официализира албанския на територията на цялата страна, а също така да излъчи албанец за председател на Собранието. Заев може да се опита да заобиколи ДУИ, опитвайки различни варианти на широка коалиция, но подобен вариант крие риск от нестабилност.

Северна Македония е изправена пред важни събития. През март лидерите на ЕС дадоха зелена светлина за начало на присъединителни преговори. Остава да се уточни и дата, което ще се случи вероятно наесен. Но от гледна точка на обикновените македонски граждани, без разлика на етнос и партийна принадлежност, въпросът е какви ще са преките и осезаеми ползи на всекидневно равнище.

ЕС настоява за сериозни преобразувания в съдебната система и действия против корупцията по високите етажи на властта. Съвсем наскоро влезе в сила новият закон за прокуратурата (Закон за jавниот обвинител), чието приемане беше условие на ЕС за начало на преговорите. Неговият предшественик – законодателството, уреждащо статута на специалния прокурор, изработено отново под натиск от Брюксел с цел разследване на корупционните скандали, довели до падането

от власт на Никола Груевски - не дава повод за оптимизъм. Бившият специален прокурор Катица Янева се оказа вплетена в афера, която й донесе осъдителна присъда. Дали новият закон ще овласти магистратите да разследват високопоставени политици – включително от редовете на ДУИ – и бизнесмени е под въпрос. Правосъдната реформа в Северна Македония не е реализирала кой знае какви успехи.

Новото правителство ще трябва да се справя и с икономическите последици на COVID-19. ЕС отпусна на Северна Македония допълнително 160 млн. евро под формата на нисколихвени заеми. Но този пакет само ще смекчи рецесията. Световната банка предвижда свиване на БВП между 1.4 до 3.2% през тази година. Фискалните мерки в размер на 550 млн. евро, приети от техническия кабинет на Оливер Спасовски за ограничаване на щетите от кризата, ще трябва лека-полека да бъдат отменяни. По сметки на властите от субсидиите зависят 60 хил. работни места. В Северна Македония предстоят трудни дни.

Ахмети има възможност да извива ръцете на Заев и да диктува условия.