Най-големите компании в България за 2019 г.

последните две години - средно около 3%, т.е. реалните продажби наистина растат. През 2020 г. обаче нищо няма да е същото спадовете почти сигурно ще са двуцифрени, а надеждата е това да е еднократно.

Отборът на най-растящите фирми е шарен, но личат няколко групи: растящи заводи с разширени мощности и агрокомпании. Има и изключения като търговеца на ток на Христо Ковачки „Гранд енерджи“или новия силен в горивата - „Инса ойл“на Георги Самуилов. Силно се изстрелва оборотът на португалския стъкларски завод BA Glass, но основно заради счетоводна промяна. А цели 33 дружества завършват 2019 г. с двуцифрен растеж в продажбите.

Най-растящите сектори в отделните класации

Земеделие 27.8%

Софтуер 12.4%

Машини 12.3%

Вериги 10%

Горива 8.9%

Транспорт 7.10%

Фармация 6.9%

Храни 6.6%

При милиардните компании в топ 10 ръстът е малко по-умерен - 6% до почти 27 млрд. лв., но средният резултат е основно по линия на спада в държавната НЕК. Иначе шампионите в десетката са рафинерията за биодизел в Русе „Астра биоплант“(ръст от 62%) и „Лидл“(23%).

Само 23 компании от стотицата са имали по-слаби продажби през 2019, но спадовете са минимални и само при пет са двуцифрени. При тях също не може да се говори за загубени пазари, а по-скоро за борсови или регулирани цени като тези на стоманата или електричеството.

Приходите и печалбите на най-големите компании се увеличават силно през 2019 г., но десетилетието на растежа е прекъснато от корона кризата.

Гигантите стават по-местни, защото от години в България не влизат нови чужди инвеститори.

Най-растящ е бизнесът с производство на зърно, софтуер и машини.

Печалби горе

Печалбите през миналата година също са приятни: сумар

но стотицата постига плюс от почти 3.2 млрд. лв., което е 70% над резултата на същите сто компании, но година по-рано.

Цели 11 компании имат печалби от по над 100 млн. лв, като лидери са касичката за дивиденти от държавната енергетика БЕХ, атомната централа в Козлодуй и медодобивният комбинат в Пирдоп.

Общо 13 компании са на загуба, но тя е съществена само при

три дружества. Най-големият производител на отрицателен резултат вече по традиция е държавната централа „ТЕЦ Марица-изток 2“, която тази година е на минус 200 млн., но общо за трите последни избълваната загуба е над 700 млн. лв. Другите в негативното подреждане са общинската топлофикация в София и нефтената рафинерия в Бургас. Последната година все пак „Лукойл Нефтохим“свива

три пъти традиционно гигантския минус.

В по-широко представената група от топ 300 компании печалбите също растат и средният нетен марж на печалбата е почти 5%. Заради големите загуби на няколко дружества от стотицата там рентабилността е малко по-ниска - 4.35%.

Логично освен като сума расте и рентабилността на големите компании. Тази година стоте лидера имат среден нетен марж на печалбата 4.6%. За сравнение - преди година в топ 100 показателят беше 3.1%.

Другите черти на големите

Сред 12-те сектора, които са найвидими в българската икономика, през миналата година найсилен е ръстът в земеделието, при софтуерните разработчици и при фабриките за машини и оборудване. Общо 38 от най-големите сто компании са производствени предприятия - основно за авточасти, стъкло, храни. Една трета са търговците - на едро и дребно. Сред тях най-многолюдна е групата на веригите за храни, бензиностанциите, големите посредници в търговията с ток и зърно.

Замръзнала е и пропорцията между местни и чужди собственици на дружества в стотицата - за втора поредна година 51 компании са с международни акционери, а останалите - с местни.

От българското присъствие обаче има 11 държавни и едно общинско дружество, като през последното десетилетие броят на контролираните от властта фирми не само не намалява, а има и тенденция да расте.

Преобладаващо останалите са производствени или търговски компании със западни собственици. Неприятният факт е, че години наред редиците на

големите чужди инвеститори се увеличаваха, но през последното десетилетие тенденцията е обратната - нови не идват, а вече дошлите често си тръгват.

В стоте фирми работят почти 143 хил. души, а в по-голямата извадка от 300 дружества числото е 273 хил. Това е 10% от работещите в страната, а броят расте съвсем слабо през последните години. От една страна, заради липсата на хора, от друга, заради автоматизацията и дигитализацията в бизнеса.

Географията също е традиционна - 52 от компаниите в стотицата са базирани в София. Десет са пловдивските, което е увеличение с две спрямо предходната година, а повечето от дружествата във втория по големина град (шест) са производствени предприятия. Районът около столицата допълва триото със седем представителя в топ 100 с базирани заводи в Ботевград, Божурище, Челопеч и др. Третият миналата година град - Варна, слиза с една позиция със своите шест компании, половината в Девня.

Голямата десетка

Съставът и подредбата на десетте гиганта милиардери от десетилетия е почти сходен, като доминират дружества за горива, от енергетиката и търговски вериги.

Дебютът в десетката тази година е на „Лидл“. Германският търговец за първи път надскача оборот 1 млрд. лв. и все повече доближава „Кауфланд“, но конкуренцията всъщност е между два ритейлъра с един и същ собственик.

Пасивните инвеститори

От години малко големи български компании привличат чуждестранни купувачи. Но 2019 беше рекордно слаба: единствено БТК потърси и намери

нов собственик за пореден път. Сделката още не е приключила, но се очаква това лято фондът BC Pantners да придобие найголемия телеком при оценка почти 1.3 млрд. евро. По-късно през 2020 вероятно и bTV ще се сдобие с нов собственик - чехът Петр Келнер. Финално през годината стана ясен и концесионерът на летище София, но реално новият стопанин ще встъпи във владение догодина.

Тенденцията с отсъствието на чуждестранен интерес към български активи не е нова, но се задълбочава заради влошаването на бизнес климата в страната. Сега - с пандемията и потъването на глобалната икономика, сделките съвсем ще изчезнат.

Ударената 2020

Прогнозите за тази, а и за следващата година са повече от трудни. COVID кризата започна още през март и макар пълното блокиране към средата на годината да е в миналото, сценариите за бъдещето са предимно черни. За българската икономика като цяло международните прогнози са за минус 7%.

Всички местни проучвания показват срив в приходите на компаниите - както на работещите за местния пазар, така и за износителите. На този фон, макар да има вариации, огромният процент от фирми ще отчетат двуцифрени спадове в приходите си. Дори имунизирани сектори заради дигиталната трансформация като софтуерния усещат отлив на проекти. По-имунизирани, ако се съди по предишната криза и резултатите до лятото, изглеждат фармакомпаниите и производителите на основни храни. Но бизнеси като туризъм, развлечения, луксозни стоки изглеждат трайно потопени.

Не е изключено следващите издания на К100 да обеднеят и

откъм друг тип ударени компании - от прокуратурата и/или държавата. Отсега например е ясно, че хазартните дружества на обвиняемия Васил Божков, чиито лицензи бяха отнети, ще отпаднат от най-големите. Арестите на братята Атанас и Пламен Бобокови - собствениците на „Приста ойл“и „Монбат“, също вероятно ще имат солиден негативен ефект за бизнеса им. А заканите на главния прокурор Иван Гешев за нови разследвания срещу „олигарси“, каквито за него явно са всички едри бизнесмени, вещаят, че може да има и други.