Обсебени от манията за разрастване, ние създаваме дисбаланс

Как изкуството може да ни върне любопитството към света?

Чрез изкуството можем да се свържем с теми като климата през собствените си сетива и тела. Да излезем от абстракцията „климатична криза“, да я почувстваме и да се задействаме. Earth Speakr е колективна творба, която кани децата да бъдат артисти. В какво ще се превърне този проект зависи от любопитството на тези, които се включат, от техните въображение и творческо мислене. Надявам се, че когато възрастните отделят време, за да чуят какво имат да кажат децата, ще се сдобият с нови перспективи. За да се срещнем с това произведение и наистина да се вслушаме в децата, са необходими любопитство и отворено отношение. В този смисъл Earth Speakr е платформа за упражнения по отваряне на съзнанието.

Казвате, че сте вдъхновен от милионите млади хора, които разбират случващото се. Какво е то и защо за децата е по-лесно да го видят, отколкото за политиците?

Тяхното мислене е по-пластично. Не са обременени от години мерене на очаквания и последствия. Децата, които протестират на демонстрациите „Петъци за бъдещето“, държат погледа си прикован в целта – планетата ни не е добре и няма да се примирим с това. Не казвам, че трябва да игнорираме трудностите и последиците, а че децата имат уникален поглед, от който можем да научим много. COVID-19 ни показа колко погрешен е старият довод, че не можем да променим начина, по който се върти светът. Поставихме капитализма на пауза, спряхме да летим, променихме общуването си. В това се съдържат много уроци.

Как се роди идеята за Earth

датско-исландски съвременен артист

Speakr? Плавен процес ли беше или внезапна искра?

Трябва да се върнем назад към 1948 г, когато ООН създаде „Всеобщата декларация за правата на човека“. Тогава сме пропуснали да включим някои важни „други“. Забравили сме, че човешките същества не са единствените с права. Обсебени от манията си за разрастване, създаваме дисбаланс. А той уврежда деликатните системи и същества, с които споделяме планетата. Това осъзнаване постепенно постави пред мен и други въпроси - „какво всъщност иска едно дърво“, „какво би ми казала околната среда“. Прадедите ни са мислели по този начин и са разбирали колко е важно да се вслушваме.

Движенията, които говорят за климатичната криза, и децата, които искат да се вслушаме в тях, ме вдъхновиха да създам Earth Speakr. На кого принадлежи бъдещето? На политиците или на децата? Чии права върху бъдещето игнорираме?

Перспективата, която обединява нас, хората, с всички други видове, ми се струва все по-привлекателна. Вълнувам се за това как бихме могли да възвърнем чувствителността си към връзката с околната среда.

Как можем да канализираме потенциала на различните