Мъчениците на карантината
Как опитът на държавата да спре COVID-19 през наказателна репресия се превърна в извращение
Как опитът на държавата да спре COVID-19 през наказателна репресия се превърна в извращение
Т“Трябва да се мине в режим на почти военно положение”, “Няма да ни стигнат чувалите с трупове”, “ще използват хладилните камиони не за месо, а за съхранение на трупове” . Такива бяха посланията от върховете на държавата през март, когато вълната от коронавирус удари България. Когато правителството съвсем хаотично въведе серия от рестриктивни мерки, увеличи значително санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за нарушаване на забраните, издадени “против разпространяването или появяването на заразна болест по хората”. По настояване на главния прокурор Иван Гешев наказанието стана до пет години затвор, а глобата - от 10 до 50 хил. лв. (вместо съществуващите до 400 и без наказание затвор). Завишени бяха и санкциите за т.нар. всяване на паника.
Мерките бяха насочени найвече към завръщащите се в България икономически емигранти, останали без работа заради пандемията. При прибирането си те трябваше да останат под карантина за срок от 14 дни. По това време прокуратурата изпадна в свръхактивност и всекидневно започна да информира за разследвания срещу нарушители на карантината. Следяха се постовете във фейсбук (помните обвинението срещу Владимир Каролев), видеа и дори цените на маските. Полицията проверяваше с НОИ всяка от декларациите, които шофьорите и пътниците оставяха на пропускателните пунктове, за да става излизането от областните градове само по належащи причини. Патрули дебнеха някой да не влезе в парка или да се качи на Витоша.
Кашата от репресия и глоби достигна до вакханалия със заповедите на здравния министър Кирил Ананиев (сега финансов), чийто срок на годност понякога беше няколко часа. Два месеца по-късно управлението рязко смени тактиката си. Всички ограничения, оправдавани с грижа за здравето на хората, отпаднаха, а премиерът Борисов обяви, че няма да въвежда нови дори при последвалото бързо разрастване на заразата.
Репресивният юмрук от края на зимата обаче продължава да действа. На съд са предадени стотици нарушители на противоепидемичните мерки. “Капитал” анализира над 350 съдебни акта, които разкриват мракобесна картина - несъразмерна репресия, двойни стандарти, фиктивна адвокатска защита, тотално безкритичен съд и наказания, които не са постигнали целите си, но за сметка на това вероятно ще объркат стотици човешки съдби.
Профилът, процесът и наказанията
Над 95% от делата по чл. 355 (който наруши наредба, правила или мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората… по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 до 50 хиляди лева) се решават със споразумения. Това е съкратена процедура, в която съдът одобрява договореното между обвиняемия, адвокатa му и прокурора. Съдът не е безгласен и може да откаже да одобри споразумение, което явно противоречи на закона и морала, но това е станало в едва три случая. Без съгласието на адвоката няма как да се стигне до подписване на споразумение.
Профилът на обвиняемите е на трайно работещи в Западна Европа, на средна възраст, предимно със средно, основно или без образование, които преди това са живеели в малки населени места в България. Има немалко тираджии, но и студенти. Те са се върнали по принуда защото са останали без работа и подслон или защото (каквито случаи има поне четири) техен близък е починал в България.
Близо 160 от осъдените получават наказание лишаване от свобода (най-често между 6 и 10 месеца), което e условно (т.е. няма да влязат в затвора, ако през следващите три години не извършат друго престъпление) заедно с глоба от 10 хил. лв. (над 15 пъти минималната работна заплата). Останалите около 200 случая са осъдени на пробация - в продължение на различен период от време (между 6 месеца и 2 години) те трябва да са постоянно регистрирани на адреса, да се срещат всяка седмица с пробационния служител, да извършват безвъзмезден труд и т.н.
Изключенията са малко - два пъти Районният съд в Дупница и веднъж този в Радомир отказват да одобрятвнесени споразумения, защото приемат, че те противоречат на закона - първо никъде в българското право няма понятие карантина и, второ предписанията са издадени от неупълномощен орган. В друг случай в Нови пазар съдът оправдава подсъдимия, който
е бил арестуван от полицията, след като отишъл в близкото дере, за да окоси трева за коня си. Магистратите приемат, че случаят е маловажен, а обвиняемият е бил единственият, който в дома можел да осигури храна на животното. И толкова.
Всички в затвора
Пред “Капитал” адвокат Златка Стефанова, която е била лектор по темата в центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев", коментира: “Дори при подписването на споразумение съдът трябва да изследва дали е спазен редът за издаване на предписанието за изолация. Съдът е длъжен да прецени дали не се касае за маловажен случай.”
На практика това обаче не се случва. От съдебните актове, с които “Капитал” се запозна, се вижда, че липсва каквато и да било връзка между наказанията и деянията. Така например човек, върнал се от чужбина и отишъл няколко пъти на главната в града на кафе, може да получи по-леко наказание от друг, завел болния си родител до болницата. Същото е и с глобата (която не е малка) - едни съдилища приемат, че не са задължени да я наложат, щом налагат друго наказание, но повечето мислят обратно - че следва автоматично. Едва в три случая съдът се възползва от възможността да намали глобата под минимума (който е 10 хил. лв.), разписан в закона. Над 90% от осъдените са вече безработни и едва ли ще могат да си позволят да платят подобна санкция.
Как така ще ходиш до болницата!
Когато наказва за нарушаване на карантината, съдът не се интересува много от фактите. Така например в Пловдив шофьор на ТИР, върнал се от Германия, получава 2.5-годишна присъда и
глоба от 20 хил. лв. заради това, че е карал след линейката, откарала сина му в спешното отделение.
Непълнолетна жена от село край Ракитово, завърнала се също от Германия, получава четиримесечна условна присъда, защото е отишла в пловдивска болница. Друга от Северна България получава едногодишна условна присъда и глоба от 10 хил. лв., защото е отишла да се погрижи за болен родител. Наказание пробация има в Добричко заради човек, напуснал дома си, за да отиде до аптеката.
Сред осъдените има и такива, които са били задържани, след като са отишли до КАТ, районно управление на МВР и бюрото по труда. Наказание лишаване от свобода получават и близки, отишли на погребение.
По някои от делата се вижда, че завърналите се в страната са настанени в жилища и къщи, които са изоставени и неподдържани. Някои от тях трябва да “съжителстват” с роднини, с които са в конфликт. В други не познават никого в населеното място и няма как да си купят храна и лекарства.
В Северна България има дело срещу жена, която се прибира от Англия и е карантинирана в дома й без отопление. По думите й самотата и студът отключват психическо разстройство. Тя излиза пред блока, за да пие кафе и да се стопли, а когато полицаите я виждат, я отвеждат. Въпреки състоянието си тя е привлечена като обвиняема, но от прокуратурата в крайна сметка внасят искане да бъде настанена принудително в психиатрично заведение. Пред съда жената пледира: “От това, което чух, съм съгласна, че трябва да остана още известно време в болницата, за да съм сигурна, че след като изляза, ще бъда в добра кондиция да си намеря работа. Дъщеря ми е в Англия. Когато остана сама, тогава имам проблем. Получавам паник атака и високо кръвно.”
И още безсмислен тормоз
Поне в няколко области нарушителите на карантината са били подлагани на задължителна полицейска регистрация (взимане на отпечатъци, снимки и ДНК профил). В София прокуратурата е искала налагането на запори върху имущество (автомобили), за да се обезпечи плащането на глобите (всичките са отменени от съда).
Пробация и условни присъди са били наложени още за неносене на маска, посещение в парк или събиране на площад. В същото време за сходни деяния народни представители и министри получиха глоби от няколкостотин лева.
Сред осъдените има два случая на хора, които са преминали през КПП-та и са напуснали областния град, без да имат уважителна причина за това.
Встрани от персоналните драматични истории, които вероятно стоят зад повечето от тези дела, проявата на репресия е крайно безсмислена. Най-масово налаганото наказание - пробацията, е практически неефективно. Първо, заради липсата на капацитет у служителите, които го изпълняват, второ, в това, че често мерките
не са съобразени с извършеното престъпление. Например момче на 16 години, което не е имало сблъсък със закона, но е имало неблагоразумието да излезе от дома си, след като се е върнало от Германия, е задължено да се яви 10 пъти на програма заедно с “извършители на хулиганства и телесни повреди” и още шест месеца да се среща с пробационен служител.
И още - голяма част от осъдените на пробация нарушители на карантината, които живеят в малки населени места, ще трябва всяка седмица да пътуват до областния център, за да се срещат с пробационния служител (дали това е уместно от гледна точка на борбата с епидемията е друг въпрос). Ако те решат да се върнат в Западна Европа, за да работят, това ще се счита за нарушение на наказанието им и пробацията може да бъде преобразувана в лишаване от свобода.
Получилите условни присъди ще трябва да внимават много през следващите три години, защото при провинение ще влязат директно в затвора. За тях ще стои и задължението да платят тежките глоби, наложени от държавата, която сега им казва, че да се пазят от вируса си е тяхна грижа.
Вероятно през следващите месеци осъдените ще стават още повече (по информация на “Капитал” висящите досъдебни производства са над 1000).
Всички тези мъченици на карантината, които иначе очевидно нямат криминален уклон, години напред няма да могат да си извадят чисто свидетелство за съдимост.
А на фона на днешната пълна абдикация на държавата от мерки, свързани с превенцията на COVID, подобна наказателна репресия изглежда като мракобесна злоупотреба с правото.
Нарушили карантината, за да отидат на кафе, да купят лекарства или по спешност в болницата са получили еднакво наказание - лишаване от свобода и глоба от 10 хил. лв.