Как тоалетна става бензиностанция или бар
Повечето обществени тоалетни в столицата са приватизирани преди години и днес не работят
Повечето обществени тоалетни в столицата са приватизирани преди години и днес не работят.
Собствениците им или са загърбили задълженията си, или са ги превърнали в павилиони, заведения и други търговски обекти.
Двете нови тоалетни на градинката „Кристал“и пл. „Седмочисленици“също няма изгледи скоро да заработят.
D
Did not worked. Този граматически некоректен надпис е поставен върху новите и облепени с тиксо контейнери за отпадъци в столичната градинка „Кристал“, като вероятно според администрацията би трябвало да покаже, че съоръженията не работят. Ироничното в неправилното му изписване (коректно би било did not work, а още повече Out of service) е, че приляга съвсем точно и на неработещата в съседство чисто нова тоалетна, за която Столичната община даде 200 хил. лв.
Всъщност сгрешената фраза може да послужи и като цялостна метафора за състоянието на обществените тоалетни в столицата. Повечето от тях са на десетки години - подземни, с ръждясали метални огради, пълни с боклуци и приличащи на отровни язви в градската среда. Но други са превърнати в успешни търговски обекти, кафенета, дори бензиностанции. Само няколко са наистина функциониращите тоалетни.
Причината за това положение се крие в неправилно случилата се приватизация, благодарение на която общината съвсем успешно е загърбила ангажиментите си в тази сфера и почти без пари е дала на частни фирми да правят каквото си искат с иначе перфектните локации - всички обществени тоалетни са на възлови места, в паркове и голям пешеходен трафик.
Голямата разпродажба
През първите девет години от новия век, когато кметове на София са Стефан Софиянски и Бойко Борисов, Столичната община е продала общо 18 от постройките, които по онова време са били обществени тоалетни. Тогава председател на надзорния съвет на Столичната агенция за приватизация и инвестиции, която извършва сделките, всъщност е бил сегашният правосъден министър Данаил Кирилов. По същото време той е бил и председател на стопанската комисия в Столичния общински съвет, която ги е одобрявала. Приватизирани са самите сгради без земята, но е дадено право за надстрояване и преустройство. Получените приходи от тези сделки са общо малко над 600 хил. лв., или по средно 33 хил. лв. на обект. Сумата изглежда доста ниска за имоти, разположени в идеалния център на столицата. А ако направим сравнение с платените за новата тоалетна на „Кристал“200 хил. лв. или с тази на НДК за 284 хил. лв., ясно се вижда, че общественият интерес е бил загърбен.
WC бизнес
Отговор на въпроса защо повечето от приватизираните тоалетни не работят в голяма степен прозира в условията на тогавашните договори. Те задължават новите собственици да запазят функцията на тоалетните, да направят инвестиции и да открият работни места, но само в следващите десет години. „Идеята да се осигури достъп за хора с увреждания и да се подобри поддръжката им привидно е добра. Но веднага изниква въпросът защо предвиждат само за десет години да се ползват тоалетните. Всъщност тоалетни ли са купили приватизаторите или бъдещи търговски обекти - магазини, фризьорски салони, ателиета за химическо чистене и дори кафенета“, коментира пред „Капитал“общинският съветник и председател на групата на БСП Милка Христова.
Възможността за алтернативните варианти отново се вижда в условията, които позволяват надстройки за обществено обслужване - услуги, заведения, магазини и др. За контрола по спазването на договорите е отговаряла Столичната агенция за приватизации и инвестиции (СОАПИ). От справка, която „Капитал“получи по Закона за достъп до обществена информация, се вижда, че тя е наложила санкции на почти всички собственици по различни параграфи - липса на инвестиции и осигуряване на работни места, неизпълнение на въвод в експлоатация и за неизпълнение предмета на дейност. Сумите варират от близо хиляда лева до максимум 375 хил. лв., като общо са наложени неустойки за 1.6 млн. лв. Платените суми обаче са малко над 300 хиляди.
Скрити съкровища
Сега старите тоалетни, които пре
ди са били задължителна част от идейните проекти за паркове и градини, могат да се разделят на два типа. Едните са подземни постройки с метални огради, от които се вижда единствено купчина боклуци, а другите са неузнаваеми - преобразени са в магазин, кафенета или дори бензиностанция.
Тоалетната в Докторската градина например е от първия вид. Освен боклуци и парцали в постройката има хвърлени и няколко антипаркинг колчета, за които иначе общината плаща по близо 100 на бройка за поставянето им по тротоарите. Тя е купена на търг през 2009 г. за 108.7 хил. лв. от фирма, занимаваща се със стопанисване и експлоатация на обществени тоалетни - ДВЕПМ ЕООД. Справка в ДАКСИ показва, че година по-късно дружеството е прекратило дейността си, а управителят Петя Георгиева е основала друга фирма - „Петуния тур“, която управлява недвижими имоти и услуги в сферата на туризма. Не е ясно обаче какво се е случило със собствеността на имота.
Неизползваема е и тоалетната до НДК, намираща се близо до заведението „Кабана“и бул. „Фритьоф Нансен“. Двете постройки за мъжка и женска част са разположени близо една до друга, а металните им
огради са обрасли в растителност. Изненадващото тук е, че вътрешното пространство, обрисувано в цветовете на дъгата, скоро е почистено. Собственик е „Младежка кооперация Ялта“, която притежава едноименния софийски клуб. Миналата година от фирмата обявиха пред „Дневник“, че имат намерения освен тоалетна на мястото да изградят и културен център с изложбено пространство и каса за продажба на билети. Засега изглежда, че тези намерения буксуват, като това най-вероятно се дължи на нужното за целта разрешение от главния архитект на София.
В срещуположна посока на старите тоалетни пък се намира техният бляскав и луксозен наследник - самопочистващата се тоалетна, за която общината е платила 286.4 хил. лв с ДДС. Цената за ползването е левче, а процесът в нея е изцяло автоматизиран - пускането на водата, сапуна от дозаторите и сешоара става чрез сензори, а вратите се отварят чрез специален бутон, който се натиска с крак. Доколко хората я използват обаче е спорно. „Онзи ден видях две дечица до нея - едното явно по нужда вътре, а другото го чакаше отвън. Това вътре молеше другарчето си да му даде хартия отнякъде, защото явно няма. Точно както при старите соц филми. Иначе съм забелязала, че хората масово ходят в горичката тука с децата си, рядко използват тоалетната“, коментира пред „Капитал“жена, която редовно разхожда детето си в района.
Друга, невидима заради липсата на функционалност тоалетна се намира в градинката между булевардите „Евлоги и Христо Георгиеви“и „Черни връх“.
Двата й входа са залостени с ламарина, а от едно от прозорчетата с премахната метална ограда се вижда, че последно мястото отново е служило за боклукчийски склад. Забелязва се, че в някаква степен са се запазили плочките в кремав цвят, типични за обзавеждането на баня. По думите на възрастна дама, живееща наблизо, помещението е служило именно като такова през 40-те години на миналия век. Оттам идва и наименованието на градинката - „Банската“. Преди на мястото е работила и обществена пералня.
Собственик на помещението от 2004 г. е фирмата „Глория - ВХБ“. Неин управител е Венцислав Божилов, който управлява и фирма, свързана с покупкопродажба на недвижими имоти - „Виктория ВЕ“. Любопитно е, че в друго дружество - „Прайхим“, Божилов е бил съдружник с бившия кмет на София и настоящ премиер Бойко Борисов през 90-те години. От отчета за 2018 г. се вижда, че „Глория - ВХБ“притежава активи за 87 хил. лв., има приходи от 31 хил. лв. и отчита загуба от 21 хил. лева.
Стара, неработеща тоалетна има и до арката на Медицинска академия на ул. „Св. Георги Софийски“. Тя едва се забелязва от обраслата растителност и е собственост на ЕТ „Антоанета Стоянова-Мивас“. Фирмата, с предмет на дейност търговия на дребно, всъщност вече е неактивна, но именно на нея е наложена рекордната неустойка от 375.3 хил. лв. заради това, че не е осигурила обещаните шест работни места. От отчетите на СОАПИ обаче се вижда, че няма събираемост на санкциите, тъй като фирмата няма никакво имущество.
Кафенета, магазини и други
Съвсем различна е съдбата на други бивши обществени тоалетни. Преминаващите сега през градинката „Кристал“едва ли се замислят, че единият бар, носещ същото име, всъщност преди време е бил тоалетна. За това сега подсказват единствено извиващите се стълби, водещи към обновения клозет на заведението. Собственик на постройката, надстроена с остъклен бар във формата на кръг, е „Средец“АД на Венцислав Стоев, който участва още в „Доверие обединен холдинг“и има общи фирми с изпълнителния директор на „Софарма“Огнян Донев.
Тоалетната-кафене обаче съвсем не е единственият такъв пример. „Това се случи с постройката в градинката на ул. „Солунска“и „Ангел Кънчев“, която първо беше химическо чистене, а после стана кафене“, обяснява Милка Христова от БСП. И добавя, че насред зелената площ на ъгъла на булевардите „Янко Сакъзов“и „Евлоги и Христо Георгиеви“, на броени метри от театър „Сфумато“и общински театър „София“, на мястото на общинската приватизирана тоалетна също е изникнала нова офис сграда и кафене. „Изглежда, не е лошо да се надяваш на търговска перспектива, особено ако има кой да ти сбъдне надеждите, което в София май става практика“, казва тя.
Интересен пример за това как една тоалетна може да се преобрази в магазин пък е постройката в градинката „Майчин дом“, между бул. „Христо Ботев“и „Клокотница“, близо до гарата. Новата сграда е станала хранителен магазин, а съвременният й вид по нищо не позволява да се предположи за бившето й пред
назначение. Старото WC е купено през 2002 г. от „Никон-НК“ЕООД със собственик Николай Алексиев Кънчев. Фирмата е оператор на седем софийски супермаркета „Дар“, един от които на мястото на бившата тоалетна. „НиконНК“притежава и още една стара тоалетна, разположена на пл. „Ручей“, която обаче не работи. Самата фирма има над 31 млн. лв. приходи за 2019 г. и 550 хил. лв. печалба, с която натрупаната неразпределена печалба става 4.2 млн. лева.
Добрият пример
Тоалетната на пл. „Възраждане“, в близост до трамвайната спирка, която също е собственост на споменатата вече „Глория ВХБ“, работи, като входът е 70 ст., а тоалетните са общо четири - по две за дамската и мъжката част. Салфетки обаче се вземат при плащането - нещо не особено подходящо в условията на пандемия, а вътре е поставен сапун при мивката. Самата дамска тоалетна обаче не се заключва, а водата се пуска с помощта на кабел. По думите на касиерката около тоалетната има много минувачи, но са малко тези, които слизат да я използват.
Тоалетната в градинката пред Централните хали също работи от години. Тя всъщност е и найскъпо продадената - през 2006 г. Йордан Диклиев е платил за нея 121 хил. лв. Договорените инвестиции са в размер на 50 хил. лв., а единствената наложена неустойка е за близо 4 хил. лв.
Нови, скъпи и неработещи
Тази година се очакваше да бъдат отворени и две изцяло нови тоалетни - в градинката „Кристал“и на пл. „Св. Седмочисленици“. Двете кабинки на „Кристал“струват общо 200 хил. лв., което според активистите от гражданската организация „Спаси София“прави по близо 9400 евро/ кв.м. По този повод общинският съветник Милка Христова заяви пред „Капитал“, че групата на БСП подготвя питания към кмета Йорданка Фандъкова за „явно неимоверно завишените цени и възможностите за тяхното ползване“.
Иначе новата тоалетна, подобно на тази до НДК, също е самопочистваща се. Само че стои затворена с метална ограда от месеци. От общината не могат да дадат отговор на въпроса кога ще бъде отворена, тъй като била част от ремонта на т.нар. Зона 4 в центъра, за която нямало акт 16. От кметството на район „Средец“, което всъщност стопанисва съоръжението, обясниха за „Капитал“, че без документа тя не може да бъде пусната - изискване, което при пътищата например често се нарушава. Ремонтът на зоната всъщност така и не беше довършен, като заради това общината ще трябва тепърва да обявява нова процедура за избор на изпълнител, което значи, че новата тоалетна ще остарее, преди да бъде отворена.
За тоалетната на пл. „Св. Седмочисленици“, която е една от малкото останали общинска собственост, пък тепърва ще се търси наемател, тъй като фирмата, която я стопанисваше до миналата година, не е изпълнявала задълженията си.
Наличието на работещи обществени тоалетни всъщност показва какво е нивото на дадено общество. Също така това е важен въпрос за туристите, които посещават града. София обаче явно залага на други приоритети.