Лукашенко и неговите 9.5 млн. заложници
По-реалистичният сценарий е още репресии, не революция. В най-тъмния ъгъл на Европа може да стане още по-мрачно, преди да започне да просветлява
По-реалистичният сценарий е още репресии, не революция. В най-тъмния ъгъл на Европа може да стане още по-мрачно, преди да започне да просветлява
E
“Еволюция на беларуския гражданин: от “ох, дано не ме глобят, че нося неправилна тениска” до “супер, още съм жив, утре пак съм на протест”. Шегата от този туит не е особено смешна, тъй като оцеляването на протестиращите никак не е сигурно.
Собствената им държава ги обстрелва с шокови гранати, гумени куршуми, сълзотворен газ и водни оръдия. През малкото останали заради спрения в страната интернет информационни канали до външния свят достигат кадри, на които бойци от спецчастите ОМОН чупят прозорци на автомобили, извличат хората от тях, налагат с палки и ритници повалени по улиците на Минск мъже и жени.
Избухналото недоволство след изборите в Беларус в неделя е най-голямото предизвикателство в продължаващото вече повече от четвърт век управление на президента Александър Лукашенко. А кървавото насилие срещу демонстрантите е най-силното доказателство, че Лукашенко не само не е спечелил вота с 80%, както твърди, но може би дори го е изгубил.
Докато президентът й се е вкопчил във властта дори с цената на това да влезе във война със собствените си граждани, бъдещето пред страната е безрадостно. По-реалистичният сценарий за момента е повече репресии, не революция. В найтъмния ъгъл на Европа може да стане още по-мрачно, преди да започне да просветлява.
Откраднати избори, пленена държава
Това трябваше да са съвсем нормални избори по беларуски, където за последно е имало нещо, което може да бъде определено като свободен и честен вот, през 1994 г., когато Лукашенко идва на власт. Изглеждаше, че режимът е взел всички възможни мерки с обичайните си прийоми - арести на протестиращи и журналисти, хвърляне в затвора на двама от сериозните съперници на Лукашенко за президентския пост (банкерът и филантроп Виктор Бабарико и популярният влогър Сергей Тихановский) и отказ за регистрация на третия - дипломатът Валерий Цепкало, който дни преди изборите избяга в Москва със синовете си заради притеснения за тяхната безопасност.
Така на арената срещу определяния като “последния диктатор в Европа” Лукашенко остана възможно най-необичайният кандидат - срамежливата домакиня и някогашна учителка Светлана Тихановская, влязла в надпреварата вместо арестувания си съпруг Сергей, сама признаваща, че няма никакви властови амбиции и ако спечели, просто ще освободи политическите затворници и ще направи нови избори.
Фактът, че фигура като Тихановская успя да се превърне в символ на съпротивата срещу режима и според данните от няколко секции в Минск, където независими наблюдатели са успели да предотвратят фалшифицирането на вота, тя е спечелила между 70% и 80% от гласовете, е ярък сигнал, че в Беларус пластовете се разместват. “Има комбинация от два фактора, които обясняват мащаба на недоволството - икономическата и политическа стагнация и поколенческата смяна. Лукашенко не предлага никаква визия за бъдещето, той просто обяснява как всичко е прекрасно. Но хората не му вярват, те живеят зле и искат нещо да се промени. По улиците виждаме и младежи, които не са преживели такива репресии както своите родители
и нямат този страх, инсталиран в по-възрастното поколение”, казва пред “Капитал” Максим Саморуков от московския офис на “Карнеги”.
И разликата сега е, че има голям брой хора, които не са готови да продължават да търпят Лукашенко и да бъдат мамени. “При всички предишни избори имаше опозиция, имаше протести, но дори протестиращите вярваха, че Лукашенко е спечелил мнозинство. Сега значителна част от беларуското общество смята, че той вече няма подкрепата на мнозинството, и това окуражава хората и увеличава решимостта им да протестират срещу нагласената му победа”, посочва Саморуков. Демонстрации има не само в Минск, но и в над десет града в страната.
Резултатът е това, което Едуард Лукас, вицепрезидент на Center for European Policy Analysis (CEPA), определя пред “Капитал” като “най-силната проява на национално и демократично осъзнаване, което някой е виждал – цяло едно поколение, което не само се бунтува срещу авторитарното управление, но се опълчва срещу лъжите на властта. Режимът изгуби много важен елемент, а именно доверието, което имаше по принцип – хората по принцип бяха доволни, че са постабилен регион от Украйна”. И добавя, че когато се прибегне до систематично насилие, “хората ще се прибират вкъщи и ще се питат: Как ще се изправя пред децата си, когато съдействам на този режим, който се държи по такъв брутален начин”.
(Бела)руски пленници
Бруталността само нараства и Лукашенко прибягва към познатия си арсенал от страх и репресии с надеждата, че и този път ще му се размине. Показателно за безогледността на режима е случващото се с Тихановская след като отказа да признае резултатите от вота, тя изчезна, за да се появи по-късно в Литва, както и във видео, в което призовава за прекратяване на протестите. Усещането е, че е превърната в заложник чрез арестувания й съпруг и децата им, изведени в чужбина седмици преди изборите.
Макар и изгубил дори минималната легитимност, с която разполагаше досега, Лукашенко вероятно ще успее да се окопае и закрепи. “Няма работещ начин огромното недоволство в беларуското общество да бъде превърнато в промяна на властта. Защото няма лидери, няма партии, няма политически структури, няма дори някой, с когото Лукашенко да преговаря, ако се почувства обсаден и губещ.
И това е огромният проблем за опозицията и демонстрантите - те просто са обречени да продължават да протестират, без да постигнат каквито и да било резултати”, посочва Максим Саморуков. Предвид факта, че службите за сигурност видимо са лоялни към Лукашенко, прогнозата на анализатора от “Карнеги” е, че протестите ще продължат още известно време и ще затихнат, обезкървени от насилие и арести и обезверени от липсата на перспектива.
“Най-голямата надежда е разцепване на режима - не се случва все още, но е възможно. Не мисля, че международната реакция е достатъчно силна, за да предизвика промяна - ЕС е доста мълчалив, САЩ са закъснели”, казва Едуард Лукас. Отговорът от Запада за момента се изчерпва с изявления и заклеймяване на действията на режима. “Дори нови санкции от ЕС и САЩ са малко вероятни, освен ако Лукашенко не извърши нещо свръхбезобразно” смята Саморуков.
Причината е, че колкото и да е зловещ и неприятен, Лукашенко всъщност е удобен за всички освен за собствените си 9.5 млн. поданици, които все повече се превръщат в негови заложници. “За Кремъл Лукашенко е найдобрият възможен президент на Беларус. Неговата репутация на Запад е толкова токсична, че самият той е гаранция, че Минск никога няма да се сближи с ЕС и НАТО и да се откъсне от руската орбита. Докато той е президент, Беларус има нулев шанс за пробив в отношенията си със Запада. Ето защо въпреки всички проблеми и спорове с него Русия ще продължава да подкрепя Лукашенко докрай”, казва анализаторът от “Карнеги”. И описва другата половина на уравнението така: “От своя страна Западът се страхува от изостряне на ситуацията в Беларус. Опасенията са, че ако Лукашенко падне, Русия може да реагира непредвидимо. Разбира се, Лукашенко няма почитатели на Запад, но там се боят, че без него Беларус може да бъде анексирана от Русия подобно на Крим. И това е дори по-лошо, отколкото Лукашенко да го има в Беларус.”
Всъщност най-големият победител от изборите в Беларус е Русия. “Кремъл отдавна се опитва да принуди Беларус да влезе в по-тесен политически съюз с Русия. Лукашенко отклонява тези искания, защото това би подкопало собствената му абсолютна власт. Но сега, ако успее да се задържи на поста с брутално насилие, той ще бъде отслабен политически. И Москва със сигурност ще използва тази нова уязвимост в Минск”, прогнозира пред “Капитал” Йорг Фобрих от German Marshall Fund.
Така за момента никой от ключовите играчи вътре и вън от страната не изглежда готов да изостави Лукашенко. “Всички революции се случват в столиците. Но в случая с Беларус столицата не е Минск, а Москва. Лукашенко ще е президент, докато не се случи промяна на властта в Кремъл, която да доведе до пълно преразглеждане на руската стратегия в постсъветското пространство. Дотогава Лукашенко може да се чувства сигурен, защото настоящият режим в Кремъл ще му помага да оцелява при всякакви кризи и има достатъчно ресурси да го държи на власт до безкрай. Само смяна на режима в Русия може да доведе до смяна на режима в Беларус”, обобщава Максим Саморуков. Междувременно хората по улиците в Минск ще се страхуват както дали са с неправилните тениски, така и дали ще оживеят тази нощ.
По темата работи и Марина Станева
Всички революции се случват в столиците. Но в случая с Беларус столицата не е Минск, а Москва. Само смяна на режима в Русия може да доведе до смяна на режима в Беларус. Максим Саморуков, Московски център “Карнеги”