Историята на едно издателство за историята
Освен с книгите „Българска история“влиза успешно и на пазара на настолните игри
Проектът „Българска история“преминава от ученическа Facebook страница до постоянно растящо нишово издателство.
Съоснователите Марио Мишев и Иван Кънчев издават както стари забравени издания, така и нова литература.
Освен книгите „Българска история“влиза успешно и на пазара на настолните игри.
ВВ малката книжарница на издателството „Българска история“, която се намира на столичната улица „Генерал Гурко“, кипи живот още преди отварянето й. Освен печеливша рискова инвестиция, която покрива вложенията в нея още в първите два дни след откриването, тя се оказва и удобно място за правене на интервюта и снимки. А днес на смяна са Марио Мишев и Иван Кънчев, двамата съоснователи на издателството. В книжарницата винаги работят само хора от екипа му и ще бъде така поне още половин година – докато не разберат изцяло механизмите на това разширение на бизнеса - от издателска дейност към продажба на книги.
По време на срещата на Мишев и Кънчев с „Капитал“моментът за отваряне идва и в книжарницата постоянно влизат и излизат хора, които разглеждат и си купуват книги. Тя е последното развитие в логичния път на „Българска история“– от страница на ученици във Facebook, през сайт до жанрово издателство със силно присъствие на книжния пазар и портфолио, в което влизат не само книги, но и настолни игри.
За 2019 г. приходите на дружеството „Българска история“са 893 хил. лв., а печалбата – 112 хил. лв. През тази година се очаква поне 20% ръст на приходите. Постоянният екип е от 10 души, но в него не влизат редактори, коректори и т.н., с които издателството работи.
Началото е в училище
„Разказвали сме тази история толкова пъти, че вече започвам да си мисля, че не е истина“, казва Мишев. Четирима ученици от Френската гимназия ходят при един и същ преподавател, за да се подготвят за кандидатстудентския изпит по история. Годината е 2012 г., а Марио Мишев, Иван Кънчев, Ина Райкова и Йордан Събев имат частни уроци при Никола Дюлгеров, понастоящем преподавател в Историческия факултет на Софийския университет.
Докато тече подготовката им, Мишев прави Facebook страницата „Българска история“с идеята „в нея да пускаме някакви интересни неща“. Включват се и другите трима и успехът в социалната мрежа е бърз: в рамките на месеци тя е харесана от десетки хиляди души (днес те са 375 хил.), като според двамата за това спомага и самото име, което „те задължава да я харесаш“. Впоследствие Райкова и Събев излизат от проекта още преди той да се развие, а вместо тях на третия месец влиза режисьорът и аниматор Мартин Стаматов, който е с „Българска история“досега и се занимава с видео дейността на издателството.
„Това, което направихме тогава, вече не може да се случи – не заради друго, а защото Facebook тогава беше много различно място. Първите години не бяхме дали и един лев. Когато пускахме публикация, тя излизаше на всички, а сега излиза на под 10% от всички потребители“, казва Кънчев. „Но най-важното е, че бяхме сериозни. Всеки ден пускахме нещо – какво е станало на съответния ден например. Беше ни странно, че никой не е разработил тази ниша.“
Логично малко по-късно се появява и сайтът на „Българска история“, където да могат да се пускат по-големи материали. И първите от тях са всъщност темите им от кандидатстудентския изпит. В продължение на над пет години проектът остава изцяло виртуален и почти без разходи, а когато има такива,
те се покриват от дарения на читатели, спонсорство от телекома БТК и собствени средства, докато през 2018 г. екипът не решава да се занимава с реална издателска дейност.
„Защо не започнем да издаваме книги?“
„В момента нашата дейност е разделена на три – издателска, видеопродуцентска и образователна, като третата е напълно доброволна – сайтът ни и обиколки по училища, които започнаха през 2013 г.“, казва Мишев. Видеопродуцентската дейност се случва чрез дарения в платформата Patreon, както и чрез спонсори като БТК и „Армеец“. Образователната – със собствени сили и също със средства от Patreon. Най-много усилия и средства обаче отиват в издателската дейност и разнообразните разклонения в нея.
Първата книга, която „Българска история“пуска на пазара, е детската „Обикни България с Историчко“, написана
от самия екип. Главният герой Историчко е лъвче, което запознава децата с най-важните събития в българската история. Истинската издателска дейност започва в първите месеци на 2018 г., а първата сериозна книга, която излиза с бранда на „Българска история“, е „Помни войната“на полк. Борис Дрангов, която оригинално е издадена през 1916 г.
Така се ражда и цялата философия на издателството, което го прави уникално за българския пазар – голяма част от портфолиото на „Българска история“се запълва от стари книги, които отдавна не са били преиздавани. „Искахме да ги хванем и да ги направим да изглеждат красиво. Всичко стана много бързо, защото търсенето надмина всичките ни очаквания“, казва Мишев.
Средният тираж на една книга на „Българска история“е около 2 хил. бройки, като голяма част от него издателството успява да реализира чрез собствения си онлайн сайт. Освен задължителната военна литература и биографични издания за личности като цар Борис III, ген. Владимир Вазов и Стефан Стамболов в портфолиото влизат още преиздадени книги като „Женските изкуства за щастливо съпружество“(1930 г.), „Домашна готварска книга“(1895 г.), „Домъ и общество. Книга за етикецията въ Царство България“(1935 г.) и други заглавия, които показват какъв е бил животът в България преди век.
Има, разбира се, и нерентабилни книги, които според създателите на „Българска история“са „издавани мазохистично, защото знаем, че няма да се продават, но ценността им е особено висока“. Такава е „Септемврийски дни“на Андрю Лулчев, която разказва за България след края на Първата световна война и не е преиздавана от 1926 г. насам. „Още когато я пуснахме, знаехме, че няма да се търси, и наистина се продава слабо. Но това е една от найдобрите български исторически книги, които някога съм чел“, казва Мишев.
Освен със стари заглавия, за които в издателството има конкретен човек, който търси из старите каталози в страната, „Българска история“издава и съвременни исторически книги. Някои от тях са писани от имена като проф. Пламен Павлов, доц. Владимир Загорски и Вера Мутафчиева. Мишев и Кънчев казват, че активно търсят и други хора от академичните среди, с които да работят. Разделението в портфолиото между преиздадени книги и нови заглавия е 50/50.
Книгите не са достатъчни
Нужна е по-малко от година активна издателска дейност, за да разбере екипът на „Българска история“, че книгите съвсем не са единственото, което могат да произвеждат. В края на 2018 г. се появява и първата настолна игра с бранда – „Цар на историята“, създадена от ученици от 19 СУ „Елин Пелин“. Големият хит обаче предстои година покъсно.
Кънчев описва „Битката за Балканите. Ерата на Калоян“като „класическа настолна тежка, бавна стратегическа игра – но в добрия смисъл на думата“. Тя е и най-рисковата инвестиция до този момент – общо 130 хил. лв. отиват за създаването и издаването на играта, като първият тираж от 3 хил. бройки се продава за седмици, а вторият е почти двойно по-голям. До този момент от играта са продадени над 5 хил. бройки и макар втория тираж двамата да го приемат като „леко изхвърляне“, убедени са, че и той ще бъде изчерпан.
Крайният резултат поне засега е едно успешно нишово издателство, което Мишев и Кънчев вече не смятат, че може да влезе в графата „бутиково“, защото на година издава по около 50 заглавия. „Нашият голям плюс е, че покрай цялата ни дейност вече знаем много добре какво точно вълнува аудиторията. Понякога това е и разочароващо, защото ни се ще други неща да вълнуват хората, но хубавата страна е, че почти винаги знаем кое с какъв интерес ще бъде посрещнато“, завършва Мишев.