ПИБ и APIA: Шест години съдебни пируети
След многогодишни съдебни схватки част от делата между българската банка и румънската земеделска агенция са приключили
След многогодишни съдебни схватки в София и Букурещ част от делата между българската банка и румънската земеделска агенция са приключили.
Резултатът за най-голямото дело - за 22 млн. евро, все още е висящ в Румъния, а окончателно решение на ВКС я задължава да плати сумата.
Юристите на ПИБ вече три години креативно отлагат плащането с канонада молби за отмяна на решението.
ТТочещите се с години съдебни дела си приличат. Обикновено детайлите започват да се губят и избледняват, а споменът на повечето хора за тях се свежда до: „Абе, имаше там нещо...“
И така - абе, имаше там нещо за Първа инвестиционна банка и някаква румънска измама... Повод да ви напомним за казуса не е, че се е стигнало до финала му, а че в него се виждат любопитни похвати и обрати.
Историята започва още 2012 г. и, най-общо казано, е за измама с еврофондове, отпуснати за закупуване на храни за бедните (брашно и олио) в Румъния. Българска фирма-фантом прибира парите при наличие на банкова гаранция, издадена от ПИБ, след което не само не доставя храните, но и самите пари изчезват безследно. Следват сигнали до прокуратурата, проверки от БНБ в банката, констатиращи нередности, съмнения, че самата тя участва в схемата (което от ПИБ отричат) и като крайно дела, водещи се от 2014 г. Усилията на румънската държавна Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) да си събере дължимото от ПИБ буксуват вече с години – въпреки решения на Върховния касационен съд (ВКС), които признават и допускат за изпълнение съответните решения на румънския съд. A тезата на ПИБ е, че самата тя е пострадала от престъпление, което според условията за отпускане на банковата гаранция я освобождава от поетото задължение.
Кратка ретроспекция
Още през 2014 APIA завежда три граждански дела в Софийски градски съд, с които иска признаване и допускане до изпълнение на решения по три изпълнителни дела, постановени от Районен съд - Букурещ, и издадените по тях три броя европейски сертификати на основание Регламент 44/2001 на Съвета на Европа. Респективно сумите по трите сертификата са 278 хил. евро, 9,5 млн. евро и 22 млн. евро, или общо близо 32 млн. евро.
Съдбата на делата е нееднозначна. По най-малката сума се завърта доста интересен съдебен карамбол. След като ВКС окончателно отсъжда в полза на APIA, ПИБ подава молба за
отмяна, мотивирайки се с нови обстоятелства, а именно новопостановени съдебни решения в Румъния. Нов състав на ВКС уважава молбата и връща делото на Софийски апелативен съд (САС) за ново разглеждане в нов състав през юли 2018. Съвсем наскоро, на 14.04.2020, САС излиза с решение, в което отново отсъжда в полза на APIA. Това решение на свой ред естествено също подлежи на проверка пред ВКС. Така че в тази и част сагата едва ли ще стигне до финал през тази година.
По средната по размер сума има окончателно влязло в сила решение в полза на ПИБ. Тук нещата се развиват огледално - през 2018 г. APIA подава молба за отмяна до ВКС, която първоначално е оставена без разглеждане. В кратък порядък обаче друг състав на ВКС отсъжда, че молбата трябва все пак да се разгледа по същество. След като това е сторено, първоначалният състав в крайна сметка отсъжда на 7 август 2019, че молбата е неоснователна. Така сумата от близо 9.5 млн. евро изглежда безвъзвратно загубена за APIA.
По най-голямата сума очаквано зарядът е най-голям, макар юридически казусът да е най-изчистен - има постановено окончателно решение на ВКС още през 2016 г., което обаче и до ден днешен ПИБ не е изпълнила въпреки наложени запори от ЧСИ по не едно, а две изпълнителни дела.
Битката за 22 млн. евро
Тук юристите на ПИБ достигат забележителни висоти на правна виртуозност в стремежа да се шиканира окончателното решение на ВКС. ПИБ подава рекорден брой молби за отмяна на влязлото в сила решение; проверка на „Капитал“в съдебните регистри показа, че такива молби банката подава почти без почивка през последните 3 години, като образуваните дела са били разглеждани от практически целия личен състав на Търговската колегия на ВКС. Неизменно решенията на ВКС са откази от възобновяване, включително поради неплащане от страна на ПИБ на специалната обезпечителна такса от 43 милиона лева. В разпореждане от юли 2019 на председателя на Второ търговско отделение на ВКС Ваня Алексиева дори четем, с нотка на нюансирано раздразнение, че „молителят е
изчерпил процесуалния ред за защита в извънинстанционно производство“. Това обаче не обезсърчава ПИБ и банката продължава с канонада от молби в същия стил и дух, като най-скорошният отказ на ВКС е с дата 2 март т.г.
Едно от основанията за откази на ВКС през годините е, че банката не е депозирала левовата равностойност на сумата от 22 милиона евро, или около 43 милиона лева, в специалната обезпечителна сметка на ВКС. В един момент тя го прави, което вкарва нов любопитен момент. На фона на образуваните изпълнителни дела – 20168580401364 на ЧСИ Уляна Димоларова, и 20198440400324 на ЧСИ Стоян Якимов – както ПИБ, така и APIA настояват за освобождаване на сумата от сметката на ВКС. ПИБ – понеже така или иначе сметката й в БНБ е запорирана за сумата от 43 милиона лева, а APIA – за да може чрез освободената сума да се удовлетвори чрез посочените по-горе изпълнителни дела.
ВКС обаче отказва да освободи сумата. Мотивите: има още едно висящо съдебно производство, по което е допуснато „контра обезпечение“. И тук всъщност се разкрива своеобразният хедж на ПИБ – още през 2014 г. банката завежда обратен иск срещу APIA, настоявайки съдът да признае, че не дължи на агенцията сумите, посочени по-горе, на обща стойност близо 32 млн. евро. През май 2018 г. съдия Калина Анастасова от СГС отхвърля безусловно всички претенции на ПИБ. Въпреки това обаче оставя в сила допуснатото обезпечение по искане на банката, а именно: трите парични вземания, дължими от ПИБ на APIA. Иначе казано, ПИБ иска и получава обезпечения точно върху тези суми, които е осъдена да плати. Обезпечителните мерки оцеляват, включително и при обжалване от страна на APIA до ниво ВКС. Така че, реално погледнато, единственият начин да бъде анулирано обезпечението в полза на ПИБ е APIA да спечели по същество и това “контрадело".
Финал, отложен от фалит
Тази победа обаче може и да се окаже доста отдалечена във времето. След близо две години и проведени редица заседания на апелативна инстанция делото по обратния иск на ПИБ не изглежда близо до финал. Нещо повече – в съдебно заседание на 19 февруари т.г. юристите на ПИБ правят искане за спиране на делото. Мотивите им: спрямо „Ви Ем корпорейшън“(фирмата бушон, която също се явява ответник по делото заедно с APIA) е открито производство по несъстоятелност по искане на НАП и съдът е длъжен да изчака края му, преди да се произнесе по обратния иск, заведен от ПИБ. Това обаче означава също и че обезпечителните мерки (поне на теория) могат да останат в сила един пределно дълъг период, доколкото делата по несъстоятелност могат да се проточат с години.
В случая на „Ви Ем корпорейшън“обаче делото започва през септември 2019 и само два месеца по-късно дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност 31 декември 2009. Същевременно делото е спряно поради неналичност на имущество или предплащане на 5 хиляди лева за първоначални разноски.
Позицията на ПИБ
„Капитал“изпрати въпроси до ПИБ по темата. От банката твърдят, че делата в Румъния вече са приключили в тяхна полза с изключение на едно, което в момента се разглежда на втора инстанция. Съдейки по отговорите на банката, това, изглежда, е именно делото с найголям материален интерес (22 млн. евро).
На базата на първоинстанционното решение на румънския съд, което е в полза на ПИБ, банката подава молби за отмяна, описани по-горе. „Изпълнителното дело пред ЧСИ в България беше образувано преди постановяването от румънския съд на решение в полза на ПИБ, с което той анулира всички принудителни действия от APIA спрямо банката. Въпросното съдебно решение в полза на банката й даде основание да подаде молба в България за отмяна на изпълнението в България. Процедурата по отмяна е предвидено в ГПК съдебно производство, което се образува при наличие на основанията, предвидени в кодекса. В настоящия случай банката в правото си е подала молба за отмяна, тъй като румънското разпореждане за одобрение на изпълнението, на базата на което APIA е образувала дело срещу ПИБ в България, вече е отменено на първа инстанция в Румъния ”, обясняват от ПИБ.
Не става обаче ясно защо е подадена цяла канонада от такива молби (досега неизменно отхвърляни) вместо само една. ВКС вече е насрочил открито заседание по последната такава молба на ПИБ – за 12 октомври т.г.
От отговорите на ПИБ става ясно още, че тези 22 млн. евро не са провизирани и ако все пак финално се наложи да бъдат плащани, банката тепърва ще отчита загуба. Според нейното тълкуване на Международните счетоводни стандарти това се налага само ако предприятието има настоящо задължение и е вероятен изходящ паричен поток за уреждане на задължението. „Банката преценява, подкрепена със становище на реномирана международна правна кантора, че тези условия не са изпълнени в конкретния случай. Преценката се актуализира към всяка отчетна дата“, коментират от ПИБ.
По принцип за висящи съдебни спорове мениджърите на дружества имат доста свобода на преценка в кой момент да приемат, че е вероятно да се наложи плащане и съответно да провизират. Същевременно обаче добра практика е в отчетите като минимум спорното задължение да е описано под линия с обяснение, че ръководството счита за неоснователно. Това не се прави от ПИБ, но уверението е, че детайлна информация за провизирането се дава на одиторите на банката, които заверяват отчетите й.
А прокуратурата?
Епичният съдебен двубой между APIA и ПИБ е частен спор, но темата си има и публична страна. Тя засяга чуждестранни институции, злоупотреба с еврофондове и твърдения от номиналния собственик на фирмите бушони, че буквално е продал самоличността си, за да се регистрират фирми на негово име, чиито печати са се съхранявали в банката.
На този фон прави впечатление и почти пълното бездействие на българските власти по казуса. Вероятно той не попада в основните приоритети на фокусирания в борбата с битовата престъпност главен прокурор Иван Гешев. Това прави случая с особено подходящ профил за вниманието на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши и оглавяваната от нея служба, която се очаква да заработи на пълни обороти до края на годината.
От ПИБ твърдят, че делата в Румъния вече са приключили в тяхна полза с изключение на едно, което в момента се разглежда на втора инстанция, и това им дава основание да подадат молба за отмяна на изпълнението в България.