Ек­с­п­ло­зи­я­та, ко­я­то мо­же да обър­не ис­то­ри­я­та на Ли­ван

Нас­лаг­ва­не­то на три кри­зи - ико­но­ми­чес­ка, по­ли­ти­чес­ка и ху­ма­ни­тар­на, бе­ле­жи края на ед­на ера. На­деж­да­та е но­ва­та да не при­ли­ча на ста­ра­та

Capital - - СЪДЪРЖАНИЕ - ав­тор Ма­тео Ко­лом­бо*, Ки­а­ра Ло­во­ти*

Е

Ек­с­п­ло­зи­я­та в Ли­ван мо­же да бъ­де пов­рат­на точ­ка в ис­то­ри­я­та на стра­на­та, за­поч­на­ла със Спо­ра­зу­ме­ни­е­то от Та­иф. След граж­дан­с­ка­та вой­на, раз­ра­зи­ла се от 1975 до 1989 г. с раз­лич­ни фа­зи, ос­нов­ни­те учас­т­ни­ци се до­го­во­ри­ха да ре­ви­зи­рат пра­ви­ла­та на иг­ра­та в по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма на Ли­ван. От ед­на стра­на, те­зи си­ли за­па­зи­ха ре­ли­ги­оз­на­та рам­ка за по­де­ля­не на власт­та, раз­п­ре­де­ля­ща пар­ла­мен­тар­ни мес­та и по­ли­ти­чес­ки пра­во­мо­щия въз ос­но­ва на пер­со­нал­на­та вя­ра. От дру­га, про­ме­ни­ха по­де­ля­не­то на власт­та от не­рав­нос­той­но раз­п­ре­де­ля­не на мес­та­та, при ко­е­то хрис­ти­я­ни­те мо­же­ха да из­би­рат по­ве­че пред­с­та­ви­те­ли от дру­ги­те ве­ро­из­по­ве­да­ния (55:45), към та­ко­ва, в ко­е­то мес­та­та са по­рав­но меж­ду хрис­ти­я­ни­те и чле­но­ве­те на дру­ги­те ре­ли­гии (50:50). Та­ка спо­ред нас­то­я­ща­та спо­год­ба пре­зи­ден­тът тряб­ва да е хрис­ти­я­нин, пре­ми­е­рът – су­нит, а пред­се­да­те­лят на пар­ла­мен­та – ши­ит.

От 30 го­ди­ни Спо­ра­зу­ме­ни­е­то от Та­иф спи­ра из­бух­ва­не­то на но­во на­си­лие в стра­на­та бла­го­да­ре­ние на мъл­ча­ли­ва до­го­вор­ка меж­ду мес­т­но­то на­се­ле­ние и по­ли­ти­чес­ки­те си­ли. Граж­да­ни­те поз­во­ли­ха на ста­ри и но­ви по­ли­ти­чес­ки ди­нас­тии да ос­та­нат на власт в за­мя­на на за­паз­ва­не на ми­ра и по­доб­ря­ва­не на ико­но­ми­чес­ки­те ус­ло­вия. Но та­зи си­ту­а­ция до­ве­де до под­к­ре­па за по­я­ва­та на не­по­ти­зъм и ко­руп­ция. Се­мейс­т­ва­та с го­ле­ми пред­п­ри­е­ма­чес­ки ин­те­ре­си ста­на­ха клю­чо­ви в по­ли­ти­чес­ка­та сис­те­ма. Биз­не­сът със след­во­ен­ни­те ре­кон­с­т­рук­ции и на­ци­о­нал­на­та ико­но­ми­ка бя­ха де­фак­то до­ми­ни­ра­ни от мал­ко на брой ди­нас­тич­ни фа­ми­лии, ко­и­то чес­то пъ­ти бя­ха и ли­де­ри на во­де­щи­те пар­тии. Не е из­не­над­ва­що, че мно­го име­на по ви­со­ки­те по­ли­ти­чес­ки ета­жи се пов­та­рят и в ня­кои слу­чаи пар­тий­но­то ръ­ко­вод­с­т­во се пре­да­ва от ба­ща на син. В то­зи слу­чай ня­кои гла­со­по­да­ва­те­ли из­би­рат кон­к­рет­на пар­тия по­ве­че от удоб­с­т­во, от­кол­ко­то от иде­о­ло­ги­чес­ки убеж­де­ния, тъй ка­то под­к­ре­па­та за да­де­на фор­ма­ция мо­же да се пре­вър­не в лич­ни об­ла­ги.

Фа­ли­тът на един мо­дел

Со­ци­ал­ни­ят до­го­вор е под на­тиск през пос­лед­ни­те го­ди­ни за­ра­ди ком­би­на­ци­я­та от ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка кри­за. Но ико­но­ми­чес­ки­те нес­го­ди ве­ро­ят­но са еле­мен­тът, кой­то се

от­ра­зя­ва най-сил­но вър­ху ста­бил­ност­та. След граж­дан­с­ка­та вой­на ли­ван­с­ка­та ико­но­ми­ка бе до­ми­ни­ра­на от бан­ки­те, ко­и­то чес­то са близ­ки до пар­ти­и­те и до го­ля­ма сте­пен за­ви­си­ми от чуж­ди­те ин­вес­ти­ции, осо­бе­но от бо­га­ти­те араб­с­ки мо­нар­хии в Пер­сийс­кия за­лив. Те под­к­ре­пя­ха сек­то­ри с нис­ка про­из­во­ди­тел­ност ка­то нед­ви­жи­ми­те имо­ти или ус­лу­ги­те, пред­ла­гай­ки осо­бе­но из­год­ни лих­ви и ста­бил­на ва­лу­та. В стра­на­та за­поч­на при­лив на чуж­ди ка­пи­та­ли, фи­нан­си­ращ бан­ки­те, ко­и­то на свой ред ин­вес­ти­ра­ха пре­дим­но в имо­ти, чи­я­то це­на пос­то­ян­но се вди­га­ше.

То­зи ме­ха­ни­зъм до­ве­де до две ос­нов­ни пос­ле­ди­ци с дъл­гос­ро­чен ефект. Пър­ва­та е, че фи­нан­со­ви­ят мо­дел бе ос­но­ван на пред­по­ло­же­ни­е­то, че це­ни­те ще про­дъл­жат да рас­тат. Ако те от­бе­ле­жат спад, как­то и ста­на, фи­нан­со­ва­та сис­те­ма ве­че ня­ма как да из­дър­жи. Вто­ро, без раз­вит ин­дус­т­ри­а­лен сек­тор за­е­тост­та бе га­ран­ти­ра­на от раз­п­ре­де­ля­не­то на пуб­лич­ни ра­бот­ни мес­та, чес­то за­е­ма­ни на сек­тан­т­с­ка ос­но­ва. Прог­ре­си­ра­щи­ят не­ус­пех на то­зи ико­но­ми­чес­ки мо­дел бе ус­ко­рен от уве­ли­ча­ва­не­то на дър­жав­ния дълг, дос­тиг­нал 170% от БВП, и от ко­лап­са на ли­ван­с­ка­та ва­лу­та. Кул­ми­на­ци­я­та бе фа­ли­тът на дър­жа­ва­та през март 2020 г.,

кой­то из­ва­ди на­я­ве об­щес­т­ве­но не­до­вол­с­т­во към уп­рав­ля­ва­ща­та кла­са.

По­ли­ти­чес­ка­та кри­за съ­що се от­ра­зи на ста­бил­ност­та на со­ци­ал­ния до­го­вор. Крех­ка­та вът­реш­на си­ту­а­ция чес­то бе утеж­ня­ва­на от ре­ги­о­нал­ни­те враж­ди, ко­и­то след раз­ра­зя­ва­не­то на Араб­с­ка­та про­лет хва­на­ха Ли­ван в клоп­ка­та на про­ти­вос­то­я­щи ин­те­ре­си. От ед­на стра­на, Иран уп­раж­ня­ва зна­чи­тел­но вли­я­ние в стра­на­та чрез своя съ­юз­ник „Хиз­бу­ла”, смя­тан за те­ро­рис­тич­на ор­га­ни­за­ция от Са­у­дит­с­ка Ара­бия и САЩ. От дру­га, Са­у­дит­с­ка Ара­бия и мо­нар­хи­и­те от Пер­сийс­кия за­лив про­дъл­жа­ват да бъ­дат клю­чо­ви ин­вес­ти­то­ри в ли­ван­с­ка­та ико­но­ми­ка и под­дър­жат раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки гру­пи в за­мя­на на обе­ща­ни­е­то да не се до­го­ва­рят с „Хиз­бу­ла”. Кул­тур­но­то и дип­ло­ма­ти­чес­ко­то при­със­т­вие на Тур­ция съ­що раз­пал­ва по­доз­ре­ния сред ли­ван­ци­те, че Ан­ка­ра мо­же да ис­ка да ук­ре­пи връз­ки­те си със сла­бо­то су­нит­с­ко ръ­ко­вод­с­т­во в Бей­рут, за да уве­ли­чи по­ли­ти­чес­ко­то си вли­я­ние в Ле­ван­та. Не на пос­лед­но мяс­то е си­рийс­ки­ят кон­ф­ликт – бли­зо 900 000 ре­гис­т­ри­ра­ни си­рийс­ки бе­жан­ци са по­тър­си­ли убе­жи­ще в Ли­ван, до­пъл­ни­тел­но утеж­ня­вай­ки по­ли­ти­чес­ка­та и ико­но­ми­чес­ка­та кри­за там.

Стаг­ни­ра­ща­та ико­но­ми­ка и усе­ща­не­то за не­е­фек­тив­на и ко­рум­пи­ра­на по­ли­ти­чес­ка кла­са са ос­нов­ни­ят дви­га­тел на бе­ля­за­ни­те с на­си­лие про­тес­ти, из­бух­на­ли през 2019 г. Ли­ван­ци­те из­ля­зо­ха по ули­ци­те, за да про­тес­ти­рат сре­щу уве­ли­че­ни­е­то на це­ни­те, без­ра­бо­ти­ца­та, вло­ша­ва­не­то на ус­ло­ви­я­та на жи­вот, ко­руп­ци­я­та и нас­то­я­ща­та по­ли­ти­чес­ка сис­те­ма.

Ху­ма­ни­тар­на­та кри­за след ек­с­п­ло­зи­я­та оба­че има по­тен­ци­а­ла да под­ко­пае най-сил­но со­ци­ал­ния до­го­вор. За­се­га всич­ки до­ка­за­тел­с­т­ва со­чат, че взри­вът е в ре­зул­тат на ин­ци­дент – не­хайс­т­во­то на мес­т­ни­те ели­ти, до­пус­на­ли съх­ра­не­ни­е­то на 2700 то­на амо­ни­ев нит­рат в гъс­то на­се­ле­на об­ласт ка­то та­зи на прис­та­ни­ще­то. Ефек­ти­те от

то­ва са опус­то­ши­тел­ни – над 200 жер­т­ви, 6000 ра­не­ни, 300 000 ос­та­на­ли без дом, раз­ру­ше­на важ­на ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, сру­те­ни квар­та­ли и цял град за въз­с­та­но­вя­ва­не за прог­ноз­на­та су­ма 3-5 мл­рд. до­ла­ра. То­ва е ог­ро­мен удар за стра­на, в ко­я­то но­ми­нал­ни­ят БВП се из­чис­ля­ва на око­ло 54 мл­рд. до­ла­ра през 2018 г.

И ка­къв би мо­гъл да е след­ва­щи­ят

Се­гаш­ни­те про­тес­ти по­каз­ват как­во мо­же да крие бъ­де­ще­то за Ли­ван, а имен­но но­ва по­ли­ти­чес­ка фа­за на ра­ди­кал­но ос­пор­ва­не на нас­то­я­щия со­ци­а­лен до­го­вор. Ще­ти­те в цен­тъ­ра на Бей­рут се пре­вър­на­ха в сим­вол на не­ус­пе­ха на по­ли­ти­чес­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во да по­доб­ри жиз­не­ни­те ус­ло­вия на хо­ра­та. И пре­ди в стра­на­та има­ше про­тес­ти, но те бя­ха пре­дим­но на хо­ра от град­с­ка­та сред­на кла­са, осо­бе­но мла­де­жи. Те­зи гру­пи от на­се­ле­ни­е­то се усе­ти­ха все по-от­къс­на­ти от ре­ли­ги­оз­на­та сис­те­ма за­ра­ди раз­лич­ни цен­нос­ти и въз­г­ле­ди. Вло­ше­на­та ико­но­ми­чес­ка си­ту­а­ция и ху­ма­ни­тар­на­та кри­за мо­же да до­ве­дат до но­ва мо­ти­ва­ция за при­съ­е­ди­ня­ва­не към де­мон­с­т­ра­ци­и­те, нап­ри­мер сред по­бед­ни­те час­ти на об­щес­т­во­то. При прос­кър­ц­ва­не­то на един от два­та стъл­ба на со­ци­ал­ния до­го­вор има риск от срут­ва­не на влас­то­ва­та струк­ту­ра. В мо­мен­та по­ли­ти­чес­ки­ят елит се опит­ва да ту­ши­ра ис­ка­ни­я­та на про­тес­ти­ра­щи­те, ка­то пре­дос­та­вя ня­кои про­ме­ни в ли­дер­с­т­во­то, вклю­чи­тел­но ос­тав­ка­та на пре­ми­е­ра Ха­сан Ди­аб.

Се­гаш­ни­те три кри­зи – ико­но­ми­чес­ка, по­ли­ти­чес­ка и ху­ма­ни­тар­на, бе­ле­жат края на ера­та пост-Та­иф, но е труд­но да се прог­но­зи­ра как ще из­г­леж­да бъ­де­ще­то. Нас­то­я­ща­та си­ту­а­ция из­к­лю­чи­тел­но зат­руд­ня­ва пар­ти­и­те да се въз­пол­з­ват от

раз­п­ре­де­ля­не­то на ико­но­ми­чес­ки об­ла­ги, за да кон­со­ли­ди­рат мес­т­ни­те си мре­жи. Въз­мож­ни са два сце­на­рия. Еди­ни­ят е по­ли­ти­чес­ки­те си­ли да ста­нат все по-за­ви­си­ми от вън­ш­на­та фи­нан­со­ва под­к­ре­па за ук­реп­ва­не­то на влас­то­ва­та си ба­за на фо­на на на­ма­ля­ва­не на при­хо­ди­те от мес­т­ни­те биз­не­си. В то­зи слу­чай те­зи си­ли ще бъ­дат при­ну­де­ни да тър­сят фи­нан­со­ва под­дръж­ка от ос­нов­ни­те иг­ра­чи в ре­ги­о­на - Иран, Са­у­дит­с­ка Ара­бия, Обе­ди­не­ни­те араб­с­ки емир­с­т­ва и евен­ту­ал­но Тур­ция. Вън­ш­ни­те вме­ша­тел­с­т­ва ве­ро­ят­но ще до­ве­дат до за­сил­ва­не на по­ля­ри­за­ци­я­та меж­ду проп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни­те и опо­зи­ци­он­ни­те фор­ма­ции, ко­е­то ще от­ра­зи ре­ги­о­нал­ни­те враж­ди. Нак­рат­ко, бъ­де­ще­то на Ли­ван мо­же да из­г­леж­да дос­та по­доб­но на не­го­во­то ми­на­ло.

Ал­тер­на­тив­ни­ят сце­на­рий е влас­то­ва­та струк­ту­ра да стиг­не до ко­лапс за­ра­ди съ­ю­зя­ва­не­то на про­тес­ти­ра­щи­те с но­ви по­ли­ти­чес­ки иг­ра­чи или ня­кои сек­то­ри от ар­ми­я­та. То­ва ве­ро­ят­но ще до­ве­де до но­ва по­ли­ти­чес­ка фа­за с мно­го не­из­вес­т­ни. Въз­мож­но е да бъ­де драс­тич­на про­мя­на на ре­ли­ги­оз­на­та сис­те­ма и пос­те­пен­но де­мок­ра­тич­но отваряне. Но ре­зул­та­тът мо­же и да е ко­лапс на дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции, ко­е­то ще пре­диз­ви­ка вло­ша­ва­не на ико­но­ми­чес­ки­те ус­ло­вия и в край­на смет­ка но­ва въл­на от про­тес­ти и нес­та­бил­ност с неп­ред­ви­ди­ми пос­ле­ди­ци.

Ре­зул­та­тът мо­же да е ко­лапс на дър­жав­ни­те ин­с­ти­ту­ции и ико­но­ми­ка­та и в край­на смет­ка но­ви про­тес­ти и нес­та­бил­ност с неп­ред­ви­ди­ми пос­ле­ди­ци.

* Ма­тео Ко­лом­бо, млад­ши ана­ли­за­тор в European Council on Foreign Relations (ECFR) и ана­ли­за­тор в ита­ли­ан­с­кия Ин­с­ти­тут за меж­ду­на­род­ни по­ли­ти­чес­ки из­с­лед­ва­ния (ISPI) * Ки­а­ра Ло­во­ти, ана­ли­за­тор в ита­ли­ан­с­кия Ин­с­ти­тут за меж­ду­на­род­ни по­ли­ти­чес­ки из­с­лед­ва­ния (ISPI)

| Reuters

Ли­ван­ци­те об­ви­ня­ват ло­шо­то уп­рав­ле­ние за опус­то­ши­тел­на­та ек­с­п­ло­зия

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.