Трудните въпроси, докато учените и правителствата търсят ваксина срещу COVID-19
Трябва да се реши колко да се инвестира и как най-добре да стане разпределянето
Досега правителствата са инвестирали над 10 млрд. долара за ваксини срещу COVID-19.
Б Бавно, но сигурно икономичес- ката цена на пандемията от COVID-19 става ясна. На 30 юли американската статистика показа, че БВП на страната се е свил с 9.5% на годишна база през второто тримесечие. Икономиката на еврозоната е отбелязала дори по-голям спад. Дори Южна Корея, която се справи с вируса по-добре от почти всяка друга страна, не успя да избегне дълбоката рецесия.
Ваксината ще помогне да се сложи край на икономическия хаос. Учени и фармацевтични компании са се заели с тази задача. Над 150 ваксини се разработват в световен мащаб, като шест са на етап последни широкомащабни клинични изпитвания. На усилията за ваксина срещу хепатит Б – болестта, за която са били разработени най-много кандидат-ваксини, отне десетилетия да постигнат напредъка, който при коронавируса бе направен за месеци. Цената на пандемията за общественото здраве и за икономиката е такава, че политиците
трябва да намерят решение на два въпроса – колко да се похарчи за ваксини, за да е сигурно, че са произведени достатъчно, и как да се гарантира, че те са разпределени справедливо.
Досега правителствата са инвестирали над 10 млрд. долара за ваксини срещу COVID-19 и са направили предварителни закупувания на около 4 млрд. дози, въпреки че данните за сделките не са напълно ясни. Тъй като ваксинацията може да изисква курс от две дози, на теория това количество може да покрие най-уязвимите хора в света. Но ефективността далеч не е сигурна, така че голям дял от закупуванията може да отиде на вятъра. Обикновено при една ваксина по време на финалните изпитвания има 20% възможност за неуспех.
Някои от разработките включват нови технологии, така че рискът от провал може да е по-голям. Това обяснява защо богатите държави правят усилия в различни посоки, като сделки се подписват на всеки няколко дена.
Най-отпред и най-отзад на опашката
САЩ и Европа се борят да са отпред на опашката, но други страни вероятно няма да имат достатъчно доставки. Според Goldman Sachs Япония се е договорила да купи количество, което покрива само една доза на човек. Средно развиващите се пазари са осигурили достатъчно за по-малко от една трета от гражданите си.
Gavi, които финансират ваксини за бедните държави, сформираха COVAX – платформа за купуване на няколко кандидатваксини в последен етап на проучване. Те обещават на участниците дози от ефективна ваксина за до 20% от тяхното население до края на 2021 г., като богатите страни плащат за своите доставки и финансират също така бедните държави. Около 80 страни с високи и средни доходи са заявили, че искат да се включат. Но остава да се види колко ще сложат пари на масата – те трябва да платят за първите 15% от своите ваксини до края на месеца.
Дори изпълняването на ангажиментите, които вече имат, ще бъде усилие за фармацевтичните компании, да не говорим за производството на достатъчно количество за целия свят. Съществуващите производствени съоръжения могат да бъдат пригодени за някои видове ваксини. За други обаче трябва да се построят нови. Това може да струва около половин милиард долара на обект и обикновено отнема три години до заработване.
Дадена компания започва производство, след като ваксината получи регулаторно одобрение. Но това не са нормални времена. За да забързат нещата, някои фирми започнаха масово производство на ваксини, които все още подлежат на клинични изпитвания. Компаниите може и да са обещали 4 млрд. дози, но някои от техните ваксини може да не преминат успешно през проучванията и трябва да бъдат отписани. Много експерти смятат, че доставките ще бъдат ограничени и от глобалния недостиг на неща като стъклени шишенца и спринцовки. Те правят
по-реалистични изчисления за световните доставки до края на следващата година – близо 2 млрд. дози.
Тъй като това изобщо не е достатъчно да посрещне нуждите в глобален мащаб, лесно може да си представим възникването на битки, когато ефективната ваксина стане достъпна. Опитът от предишни пандемии не е окуражаващ в това отношение. По време на т.нар. свински грип през 2009-2010 г. богатите страни купиха голяма част от доставките на ваксината срещу болестта. И едва когато имаха повече от необходимото, предложиха част от него на бедните държави. Дотогава болестта бе преминала през света и пандемията беше свършила.
На по-ранен етап от пандемията от коронавирус също глобалното сътрудничество бързо се разпадна. До края на април 80 юрисдикции бяха ограничили износа, като правителствата бяха особено заинтересовани да се запасят с дезинфектанти, персонални защитни облекла и термометри. Някои страни дори задържаха пратки, преминаващи през техни територии. Загрижена да не се повтори подобно мародерство, Коалицията за иновации при епидемичната готовност – съюз на благотворителни организации и правителства, финансирали ранното разработване на някои от най-обещаващите ваксини срещу коронавирус, организира производство на няколко континента. Това направиха и някои фармацевтични компании.
Насоките на СЗО
Световната здравна организация също опитва да промени ваксинната политика. Тя изготви насоки за това как трябва да се разпределят по-ранните доставки, за да се спасят най-много животи, за да се защитят крехките здравни системи и за да се ускори края на пандемията. Първите дози трябва да отидат за здравните служители и за работниците, оказващи социални грижи, а следващата партида за 20% от хората във всяка страна, които е най-вероятно да умрат от COVID-19, ако се заразят. Останалите трябва да бъдат изпратени до местата с най-голям риск от избухване на епидемия. COVAX разписа тези принципи, но няма индикации, че държавите ще ги спазват при техните двустранни сделки с фармацевтичните компании и няма да действат, движени от собствения си интерес.
Има малки надежди, че САЩ, Китай, Русия или други ще позволят износа на ваксина, направена на тяхна територия, преди да има достатъчно за всички техни граждани. Но производството и разпределянето на ваксини включва сложна глобална верига за доставка на съставки, шишенца и други. В най-лошия случай държавите, на които е отказана част от ваксините, могат да забранят износа на такива стоки за въпросната държава. В този случай всички губят.
Тогава глобалните битки изглеждат неизбежни. Един начин да се смекчи този развой ще бъде да се харчи повече. Някои икономисти смятат, че правителствата могат да направят повече, за да забързат производството и разпределянето на ваксините. Различни групи от изследователи твърдят, че светът трябва да инвестира около 100 млрд. долара, за да се произведат няколко ваксини по-рано и в достатъчни количества. Това е десетократно повече от изхарченото в момента, но съпоставено със загубите на БВП и със стимулите за 7 трлн. долара, инжектирани в глобалната икономика досега, е нищожно.