Къде е министър Сачева и защо е там
ММоже да е някаква специална стратегия на отдела за пропаганда и агитация на ГЕРБ, но посланията на управляващите в последните дни се движат като влакче на ужасите. И колкото по-голямо става кълбото от самохвалство и обиди, заплахи и обещания, толкова повече те се оплитат в него.
Тази седмица с едни гърди напред излезе социалната министърка Деница Сачева. В боен статус във фейсбук тя изрежда числа, свързани с работни места, социални помощи, увеличени заплати в администрацията, добавки за пенсионери и т.н. „правителствени успехи“, към които верноподанически е тагнат премиерът като осигурител на всички тези блага. След което се обръща към неговите критици със същия устрем, с който преди няколко години критикуваше ГЕРБ и Борисов: „Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, фейсбук пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам.”
Каквито и да са били мотивите социалната министърка да бъде сочена като възможен приемник на премиерския пост на Борисов, в случай че той реши лично да се оттегли, написаното от нея демонстрира същото, характерно за управлението му функционално неразбиране на смисъла от упражняване на властта. Това, с което днес панически се хвалят, е просто изпълнение на служебни задължения. Което правят всеки ден и няколко милиона работещи българи. Сумите, които обявяват като благодеяния, не са взети нито от личните им сметки, нито от чекмеджетата в спалните им. Както се казваше в онзи виц - все едно да благодариш на банкомата, че ти пуска пари. Това са данъците на работещите в България и в другите страни от ЕС хора. И важният въпрос е как се харчат парите им. Отговорът в най-сбит вид може да се види в мястото на България по отношение дори на средните показатели за качество на живота в ЕС в изминалите десет години с тази власт. А също и на много от плакатите на протеста, който, изглежда, я изненада.
Ако министрите и депутатите, които я представляват, разбираха текстовете в конституцията, т.нар. функционална грамотност, щяха вероятно по-добре да знаят кои са, къде са и защо са там. И Сачева може би нямаше да „подсили“посланието си с илюстрацията на горящ хартиен самолет, насочен към човешки глави от смачкана хартия, обяснена от авторите й като „пропагандна концепция“.