Държавата на мутрите
Младен Михалев-Маджо е един от най-знаковите лидери на групировките от 90-те.
Мутрите от мътните години след 89-а наложиха силовия начин за правене на бизнес.
През последните години той беше пренесен на държавно ниво чрез овладяване на части от държавната администрация, прокуратурата и съда.
Н
„Никой не е толкова богат, че да си купи минало“, тази източна поговорка все повече става валидна за българския политически живот. Когато бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски изрече в ефир в лицето на лидера на „Да, България“Христо Иванов: „Тоя се е обадил на Маджо“, едва ли си е давал сметка, че това ще предизвика такава вълна от коментари. За „тоя“се разбра, че е бившият шеф на ББР Стоян Мавродиев, а „Кой е Маджо?“е въпрос, който не вълнува поколението на 50+ годишните, но е напълно релевантен, за хората под тази възраст. Много от тях едва ли помнят една от ключовите фигури в най-мутренската част от прехода, както и защо този човек е важен.
Биографията на тези момчета е историята на прехода - и в икономическия, и в обществения, и в съдебно-правния аспект. Тяхното присъствие беляза трансформацията от социализъм към капитализъм. Те наложиха силовия начин на правене на бизнес и не без помощта на сегашното управление го пренесоха на държавно ниво през своите хора в администрацията, прокуратурата и съда днес.
Новото е, че ако преди двайсетина години го правеха с рекет и бухалки, сега използват като инструменти прокуратурата и МВР. След като започна да има проблеми със сегашната власт, Васил Божков го синтезира в няколко изречения. „Навремето мутрите какво правеха? Има проблем, идват, казват: „Ще ти помагаме, ще решим проблема, плащай.“След това почват да те пазят, след това казват: „Дай ни част от бизнеса.“Ако откажеш, идват с бухалките и унищожават всичко. Съвременните мутри какво правят. Казват: „Ще решим проблема, трябва да ни плащаш.“После казват: „Давай бизнеса“или идват с бухалките. Но вече бухалките не са бухалки, прътове и вериги, а са прокуратура, ДАНС и НАП... Знаете ли кое е общо между онези мутри и тези? Борисов! И тогава беше, и сега. А кое е различното, знаете ли? Различното е Пеевски. Тогава го нямаше, а сега го има“, каза той в интервю по bTV. Божков знае много добре за какво става дума, защото е бил част от този модел. Но той има един сериозен проблем да говори по тази тема иска да се изкара жертва, но всъщност е съучастник в този модел. И Божков, и Младен Михалев-Маджо, и Румен Гайтански-Вълка, и Румен Николов-Пашата, и Гриша Ганчев, и Димитър Джамов... Това са героите на прехода, които оживяха. Другите, които умряха не от естествена смърт, са Васил Илиев, брат му Георги Илиев, Илия Павлов, Димитър Димитров - Маймуняка, Милчо Бонев - Бай Миле, Дмитрий Минев-Димата Руснака, Иво Карамански... През годините техният бизнес се е преплитал, влизали са в конфликти, след това в съдружия. Между другото част от тези имена присъстват и в документите на Държавна сигурност от преди 10 ноември 1989 година, по-често в разследвания за незаконна търговия с валута и незаконен хазарт. С изключение на Карамански и Румен Николов, които са тренирали гребане, останалите са били в отборите по борба. След 1990 г. част от гореспоменатите създават т.нар. Бригада на борците, която започва да се занимава с трафик на крадени автомобили, валутни измами и рекет, прикрит зад охранителни фирми. Самият Маджо, както и част от останалите, израства около Илия Павлов и неговата структура „Мултигруп“, която изцеждаше държавните фирми, като заставаше на входа и на изхода им, и още в началото на 90-те се включва в хазартната фирма Ай Джи Ем АД, където съдружник е и Васил Божков.
Та „Кой е Маджо“?
Младен Михалев - по прякор Маджо, е борец. Като много от силовите играчи в средата на 90-те е бивш състезател по борба. Учил е в училището „Олимпийски надежди“. Един от лидерите е на т.нар. Бригада на борците, която се прочу с рекет и кражби на коли в началото на 90-те. В своя докторска дисертация „Социални измерения на организираната престъпност“д-р Георги Петрунов дава обяснение защо по време на прехода „борците“стават емблема на силовия бизнес: „Това поставя въпроса защо от всички силови спортове точно борците? Отговорите на спортистите по този въпрос са, че те са най-многобройните в техните организации, защото в социалистическа България борбата е най-силно развивана и още тогава те са били много повече от боксьорите и щангистите.“Според статистиката през 1988 година борците състезатели са между 50 и 60 хиляди. И това е в цялата страна, голяма част от тези борци са учили в спортни училища - своеобразни интернати, пръснати из цяла България, откъдето идва и сплотеността им и бързото създаване на структури в държавата.
Михалев стана национално известен през януари 1994 година, когато беше прострелян
пред казино „Севастопол“на столичната улица „Раковски“по време на първата т.нар. гангстерска война. След нея МВР отне лиценза на охранителните фирми. Тогава ВИС 1 на друг борец - Васил Илиев, се прекръсти на застрахователна компания ВИС 2, а Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 година, към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов - Големия Маргин, Дмитрий Минев - Руснака, тъй като в този момент те се издирваха от МВР. Впоследствие шестимата - Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Николов, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата „Интергруп енд партнерс“, която се занимаваше с доставка на горива. По това време сикаджиите се включват и в петролни доставки за Сърбия през югоембаргото. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на „Мултигруп“.
Ключовото в бизнес развитието на Младен Михалев е изкупуването на Първа източна международна банка - ПИМБ, бивша Кремиковска банка - сега Интернешънъл асет банк. Тя е еманация на прехода - там се преплитат интересите на бивши комсомолци/комунисти, бивши сътрудници на ДС и бивши борци, но е известна основно като Банката на Маджо. Допреди 15 години най-голям дял в нея имаше фирмата на друг бивш борец от орбитата на СИК - Рахмат Сукра. През годините в управата на банката са били човекът на БСП в средата на 90-те тогава Евгени Узунов, съдружникът в СИК и „Интергруп енд партнерс“Венцислав Стефанов, покойният вече оръжеен търговец и сътрудник на ДС Младен Мутафчийски, сътрудникът на ДС, бивш външен министър и член на кръга „Монтерей“Виктор Вълков и др.
Именно през участието в управителния съвет на ПИМБ е връзката между Младен Михалев - Маджо и Димитър Ламбовски, казал репликата „Тоя се е обадил на Маджо“. Както самият не отрича: „Познаваме се от 1994 година.“
Димитър Ламбовски е и в управата на футболен клуб „Славия“, когато СИК купиха отбора. Ламбовски е бил и прокурист на фирма „Интергруп - България“заедно със Стефан Николов. Последният стана популярен през 1995 г., когато СИК опитаха тогава да сложат ръка на сините будки по спирките
на столицата и се опитаха да поставят под контрол продавачите на вестници.
По същото време другият силов застраховател - „ВИС 2“, също направи опит да си направи банка „Национал“, но не получи лиценз от БНБ. Между другото Васил Божков също притежаваше банка в средата на 90-те - „Българска търговска и индустриална банка“АД. В началното натрупване на капитали двете основни силови структури - ВИС 2 и СИК имаха и ясна определена партийна ориентираност - висаджии се смятаха за хора на СДС, а сикаджии - на БСП. Това естествено минава през съответното финансиране на партиите за изборите. Както и е факт, че по времето на управлението на сини и червени едната групировка излиза напред пред другата. Една от причините, която се изтъква например висаджии да не получат лиценз от БНБ тогава, е, че централната банка е управлявана от хора на БСП. И обратно, след като СДС дойде на власт, контрабандните канали на висаджии през границата рязко получиха закрила до смъртта на емблематичния Константин Димитров - Косьо Самоковеца.
„От 2005 година България беше дадена в ръцете на мутрите - най-напред за управление на Столичната община, а след това - за управление на държавата. Когато мутрите поемат властта в държавата, всичко става по мутренски - икономическите отношения, назначенията в полицията, магистратурата и министерствата“, каза бившият депутат от БСП, а сега лидер на „Движение 21“Татяна Дончева пред bTV. Тя, разбира се, има предвид мандата на Бойко Борисов като кмет на София.
Но самият процес на получаване на „мазнинки“по думите на Борисов започна в Столичния общински съвет по времето на управлението на Софиянски и най-вече на Антоан Николов (преди това съдружник на Мето Илиянски) като председател на СОС.
През „Софийски имоти“и други схеми тогава бяха разпродадени на безценица редица атрактивни имоти в София на близкия до ВИС Методи Методиев - Мето Илиянски. Както и на Румен Гайтански - Вълка между другото. Последният взе боклука на София в съдружие с Маргините, а този модел се пренесе и на други места в държавата.
Защо стана така
Мутрите имаха пари в брой от рекета, контрабандата на горива по време на югоембаргото и други незаконни сделки, а тогава държавата беше в сериозна ликвидна криза и й трябваше кеш - на нея и на нейните дейци. А при първоначалното натрупване на капитали методите невинаги са законни. Бяха си купили политици, депутати, ченгета, прокурори, съдии. Партийните централи им дължаха услуги. А силата на клана Корлеоне, както е отбелязано на 18 места в романа „Кръстникът“, е именно в притежанието на сенатори, полицаи и съдии.
През 1996 година Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела в Слънчев бряг, един от които „Хелена ризорт“заедно с оръжейния търговец Младен Мутафчийски.
След като през 1997 година застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с „Булинс“, в която акционер беше и фирма на Васил Божков, а „Интергруп енд партнерс“се превърна в един от големите дистрибутори на горива.
Междувременно и сикаджии, и висаджии се насочиха към приватизация на обекти в туристическия бизнес и по Черноморието, а после овладяваха и концесиите на плажовете, които и до днес са парчетосани между тях с тенденция това да продължи следващите 20 години, тъй като фирми, близки до Маджо, Маргините и бившите висаджии, владеят плажните ивици в големите курорти като Златни пясъци, Слънчев бряг, Созопол, Приморско и др.
В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва - от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев - Руснака, Красимир Маринов - Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов - Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов, Бай Миле и Дмитрий
Когато мутрите поемат властта в държавата, всичко става по мутренски - икономическите отношения, назначенията в полицията, магистратурата и министерствата. Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“
Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на „Интергруп енд партнерс“. Именно поради заплаха Младен Михалев живя дълго време в чужбина, главно в Швейцария, а когато трябваше да свидетелства по делото срещу Маргините, обвинени в опити за убийства, Михалев пристигна в съда със засилена полицейска охрана. (Между другото делото срещу братята Маргини беше пълно фиаско заради съшитото с бели конци обвинение, че са подготвяли покушения срещу бившият генерал от комунистическото разузнаване Любен Гоцев, контрабандиста Иван Тодоров - Доктора и икономиста Никола Дамянов, един от идеолозите на групата „Химимпорт“, свързана с ТИМ. Но пък тогава се заговори за връзки между Маджо и тогавашния вътрешен министър от БСП Румен Петков, откъдето идва и шегата, че абревиатурата МВР означавала „Маджо вика Румен“.)
Твърди се, че сега отношенията в бившата силова застрахователна компания СИК са напълно изгладени, а конфликтите са забравени. Междувременно част от бившите борци откриха за себе си легалния бизнес, намесиха се в промишлеността, строителството, недвижимите имоти, инфраструктурните проекти и европейските пари и започнаха да печелят търгове в строителството, пътищата, намесиха се в енергетиката и други сектори, които държавата контролира.
Връзката между Бойко Борисов и СИК всъщност е приятелството му и общият бизнес с Румен Николов - Пашата, който е бивша барета и бивш гребец. Между другото прякорът му идва от това, че по време на тренировки на канала си е оформял фланелката като чалма на главата, а не от други характеристики. Николов винаги е стоял в сянка и не се е афиширал. Поради тази причина има и много малко известни негови снимки въпреки участието му в редица структури. Освен в СИК той имаше участие и в „Аполо и Болкан“- застрахователното дружество на бившите барети, и винаги е играл ролята на балансьор в конфликтите между сикаджии и бившите барети.
Борисов и Николов имат дългогодишно приятелство и съдружие в няколко фирми, както и по линия на каратето, преди Бойко Борисов да стане секретар на МВР през 2001 година. Едната е „Цебра“ООД. В нея съдружници са били бившата приятелка на Борисов Цветелина Бориславова и Живко Делчев, който пък е имал съвместна фирма с гравитиращия около сикаджии борец Рахмат Сукра. Другата фирма е „Интербулпред“, където в съдружие с тях са били бившият шеф на Софийското градско управление на МВР от началото на 90-те Чавдар Чернев и бившият служител на Първо главно управление на ДС Димо Кръстинов. Понастоящем Чавдар Чернев и Димо Кръстинов се занимават с консултантски бизнес в областта на оръжейната търговия. Третата фирма, в която Николов и Бойко Борисов са били съдружници, се е казвала „Тео интернасионал“, но впоследствие е продадена на Иво Каменов - един от лидерите на варненската групировка ТИМ, сега бизнес групата около „Химимпорт“.
Когато през 2001 година Борисов постави началото на кариерата си в държавната администрация като главен секретар на МВР, той каза в интервю за „Капитал“: „Аз се познавам с много хора от тези среди, но толкова. Аз нямам ангажименти към тях. Ако въпросът е дали ме контролират, отговорът е не. Единственият човек, към който имам ангажименти и може да ме контролира, е царят. Познанството ми с тези хора не е минус, а плюс, защото аз ги познавам, но и те ме познават, играли сме заедно футбол, знаят какво правя, когато се ядосам.“
Двайсет години по-късно, голяма част от които в управлението на държавата, съвсем не е ясно какви са отношенията на Борисов с тези хора. Факт е, че за голяма част от тях бизнесът им просперира и не са имали никакви проблеми нито с държавата, нито с правосъдните органи. След като от 20 години няма ясно изразени сини и червени правителства, държавата в лицето на ГЕРБ е тази, която би имала отношения върху тези структури.
Но и както казва Васил Божков, приликата между онова време е Борисов, разликата е, че сега го има и Пеевски. О
Официалната биография на Стоян Мавродиев е известна и добре документирана. До 2006 г. има консултантски бизнес, като основната му фирма е „Юнайтед консултинг“, но има цял облак от други български и офшорни дружества. След това той се впуска в политиката, съосновава ГЕРБ, пише икономическа програма, става депутат (2009 - 2010), избран е за председател на КФН (2010 - 2016). След остро писмо от Брюксел не е номиниран за нов мандат, а набързо е сменен, но след година пауза се озовава като главен изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие (2017 - 2020).
Отвъд това обаче има и друг пласт - частната практика на Мавродиев, изглежда, никога не е прекъсвала. Формално ръководството на някогашните му фирми е прехвърлено на други лица, но по всичко личи, че той никога не се е разделял с реалния контрол над компаниите си през над десетгодишната си кариера на публични постове. Известно време те на вид не развиват грандиозна дейност, а по-скоро вегетират. Но паралелно с влизането му в ББР някогашната фирмена група около „Юнайтед консултинг“преживява бурен разцвет и регистрира серия придобивки съвместно с нови партньори - група архитекти около Калин Тихолов, известен като близък до Ахмед Доган и проектант на морския му сарай в Росенец.
Двама кипърци в Дубай
„Юнайтед консултинг“е първоначално основано през 1996 г. от Стоян Мавродиев и първата му съпруга Ива. Следват различни трансформации, пререгистрирано е от ООД в АД, а в края на 2002 г. бордът, в който влиза и Мавродиев, е сменен - ролята на директори се поема от три офшорни дружества, а като представител на компанията е посочен кипърецът Майкъл Тимвиос. Запомнете това име!
Пристъпва се към ликвидация и дружеството изчезва от правния свят. Малко покъсно друга компания от структурите на Мавродиев, сменила преди това няколко имена, е прекръстена на „Юнайтед консултинг“и това е дружеството, което съществува и до днес. През 2006 г. Мавродиев напуска управлението му и на негово място е назначен Димитър Младенов. Останалите