Те искат властта завинаги
Проектът за нова конституция цели бетонирането на модела „Борисов“за години напред.
Предлаганите правила за избор на Велико народно събрание гарантират доминирането му от ГЕРБ и ДПС.
Проектът за нова конституция цели бетонирането на модела „Борисов“за дълги години напред.
Предлаганите правила за избор на Велико народно събрание гарантират доминация на ГЕРБ и ДПС.
Смяната на основния закон е важен инструмент на лидери като Орбан, Путин и Ердоган.
Д“Дайте ни две седмици, за да върнем властта на народа“, бяха думите на премиера Борисов, който обяви, че няма да подаде оставка, преди да се свика Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, изразявайки за пореден път самомнението си за успешното си управление, явно сърдит, че вместо благодарност е получил протести.
„Нуждаем се от нова конституция, но не можете да дадете написването й на незнайно кого, защото това ще бъде катастрофа. Малко съм обиден, че направих повече за Минск, отколкото за всеки друг град, виждаме области, в които над 50% са срещу мен - какво не направих за тях“, заяви по същото време президентът на Беларус Лукашенко, срещу когото след изборите на 9 август избухнаха най-масовите протести в историята на страната.
Ако историята учи на нещо, то е, че при успех на такъв сценарий оттеглянето
няма да се състои. Този тип власт може само да мимикрира, каквото изглежда по-вероятното развитие и в България.
От самото начало на протестите преди месец беше ясно, че те отварят сравнително кратък прозорец от време за промени в управлението на държавата и на икономиката. Сега това време не просто изтича, а статуквото се опитва да използва настроението за промяна така, че да бетонира сегашното положение за десетилетия напред.
Предложенията на Борисов за изцяло нова конституция имат пет основни цели: Да отслабят натиска за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев.
Изборите в никакъв случай да не се организират от служебно правителство. Изборите за Велико народно събрание да се проведат наполовина мажоритарно, така че то да се контролира отново от ГЕРБ и ДПС, като се намали влиянието на по-малките партии.
Новата конституция да не променя нищо съществено в съдебната система, така че беззаконието и краденето да продължат безнаказано.
Ролята на главния прокурор в политическите процеси да се увеличи.
Механизмът за следващи промени в конституцията да бъде толкова труден, че да е невъзможно да бъдат направени без съгласието на ДПС.
Накратко, цялото конституционно упражнение трябва да запази всички властови позиции и всичко завладяно в държавата до момента и за години напред. Подобни планове вероятно в момента се чертаят и в Минск.
Стигне ли се до конституцията...
Между Беларус и България, разбира се, има големи разлики - бившата съветска република налага откровена диктатура, но двете държави вървят по пътека, която през последните години е добре отъпкана от други. Унгария, Полша, Турция и Русия дадоха на Европа и света нагледен урок как една относително демократична държава може да придобие характеристиките на авторитарен режим. И как един един авторитарен режим може да се „развие“в диктатура.
Това не се случва за един ден. Навсякъде става въпрос за процеси, започнали с множество повратни точки и продължаващи с години до момента, в който се налага да бъдат официализирани с радикални конституционни промени или приемане на изцяло нов основен закон. Това са и крайните ходове, с които една задържала се дълго във времето власт осигурява продължаването си и в бъдеще. С тях видимо почти нищо не се променя, отпада само възможността статуквото да се промени.
В различните проявления на трансформацията към авторитаризъм има няколко неизменно повтарящи се ключови детайла: разделение на властите практически няма няма и ефективен контрол върху решенията на управляващите - с подчиняването на съдебната система (включително Конституционния съд), унищожаването на плурализма (политически и медиен) и свързаното с него гражданско общество характерните за класическата демокрация идеологически разделения на ляво, дясно и център също изчезват, заменени от налаган от властта националистически консерватизъм, припознаващ като първостепенен враг либералните ценности и защитата на човешките права.
През 2013 г. доминираният от партията на премиера Виктор Орбан унгарски парламент гласува четвърта поред промяна на конституцията, с която оряза правомощията на Конституционния съд, включително това да се позовава на свои предишни решения, и на президента - да налага вето. Тясна дефиниция на семейството забрани на двойките от един и същ пол да сключват брак. Конституционно бяха утвърдени широките правомощия на председателя на съдебния съвет - включително да прехвърля дела от един съд в друг, както се случи с прехвърлените от Будапеща в малки съдилища из страната дела за корупция, за да не привличат медийно внимание. Партийните предавания по държавните медии също станаха „конституционни“.
Година по-късно Орбан спечели поредните избори вече с конституционно мнозинство и със смазването на опозицията оттогава на практика управлява еднолично.
След изненадалите го през 2013 г. протести, започнали в истанбулския парк „Гези“и обхванали голяма част от Турция, и най-вече след неуспешния опит за преврат през 2016 г. турският президент Ердоган също обяви смяна на конституцията, с която страната от парламентарна стана президентска република. След референдума през април 2017 г., на който новата конституция беше одобрена с крехко мнозинство от 51.2%, Ердоган също управлява еднолично и предимно с декрети, а парламентът е изгубил значението си.
Разтревожен за властта си изглежда и президентът Владимир Путин, който управлява Русия от 20 години, а в последните и реално без опозиция. Данните за бързо спадащия му рейтинг и растящото недоволство трябва да са в основата на проведения през юли „референдум“, според който огромно мнозинство от руснаците подкрепя промените в конституцията, позволяващи му да остане на власт поне до 2036 г. Освен затвърждаването на консервативните позиции на Путин срещу западния либерализъм като политически и обществен модел и фаворизирането на руското православие и руския език като „езикът на етноса, който формира държавата“, промените дават върховенство на вътрешното право на Русия над международното.
Случаят с предложената от ГЕРБ нова конституция едновременно е и аналогичен, и по-различен. Аналогията е във факта, че през юли срещу управлението му избухна масов протест, подкрепата за управлението му пада и той стига до същия, изглежда, неизменен начин да го удължи - с радикална промяна на конституцията.
Тройно критичният проблем на Борисов
Разликата с посочените примери за авторитарна трансформация обаче също е важна. Най-напред Борисов не е типът „силна ръка“,
на какъвто принцип са изградени тези режими. Протестът отпуши публичното пространство за нещо, което лидерът на ГЕРБ се опитва отчаяно да прикрива, а фактите показват от много години - че управлението му е фасада на клептокрация, в която реално силните фигури са от ДПС
Ходът с новата конституция, подкрепян вече от вестниците на Пеевски, отнема досегашните му възможности за маневри. В момента Борисов е в серия от капани без добър изход. Ако разгони протестите, ще предизвика нова, още по-мощна вълна. Ако не го направи, ще бере плодовете на недоволните граждани на София, които са неутрални към властта му. Още по-сложна е ситуацията с подаването на оставката му. Ако реши да я подаде, се изправя пред няколко риска:
Огромно недоволство и демотивация на партийния „елит“, който осребрява властта на средно и ниско ниво. Служебно правителство на Румен Радев, което може да получи достъп до случвалото се през последни години и съответно да го оповести.
Извън властта Борисов е уязвим и ако ДПС му намери политически заместник, лесно може да бъде хвърлен на Гешев за многоцелева демонстрация на борба с корупцията.
Ако обаче не подаде оставка, той рисБрюксел. кува при първата вълна на някоя следваща криза да бъде пометен от силно обществено недоволство. Така, опростено казано, изборът на Борисов изглежда да е между оставка и затвор или оставане и позор.
Това е особено трудна ситуация за дългогодишния премиер. Той вече не може да използва едно от основните си умения - да не прави нищо съществено. Вече десетилетие Борисов демонстрира изключителна ловкост в непосредственото отиграване на всички трудни ситуации и пълна безпомощност в решаването на големите проблеми в държавата. Сега това вече е невъзможно. От човек, който се задържа на власт с умението да не разсърди никого, сега Борисов рискува да падне от власт, разсърдил всички.
С твърдата заявка на БСП, че няма да участва в консултациите по предложенията на ГЕРБ, промяната на изборните правила и свикването на Велико народно събрание ще зависят единствено от ДПС. Ако откровено антидемократичните мерки, идващи официално от ГЕРБ, станат факт заради подкрепата на ДПС, с досегашния политически образ на Борисов и в страната, и в Европа ще е свършено. И дори да слезе от премиерския пост, както заяви, негативите автоматично ще се прехвърлят върху наследника му, който и да е той.
Такова развитие ще налее гориво на политическия протест, който в някакъв момент може да се разрасне и с икономически и социални мотиви. С продължаването на протестната вълна и цената, която ще плати ГЕРБ, ще става все по-висока.
През 2013 г., когато партията на Виктор Орбан промени по подобен начин унгарската конституция, европейските институции изразиха загриженост от растящ авторитаризъм на управлението му. „Тези поправки пораждат опасения по отношение на принципа на върховенството на правото и на европейските норми“, гласеше съвместно изявление на тогавашния председател на ЕК Жозе Мануел Барозу и на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд.
Седем години по-късно опасенията не само напълно са се сбъднали, но България е напът да създаде още такива главоболия на ЕС и
Прозрачните цели зад намеренията за ВНС и нова конституция ще премахнат формалната разлика между България и Унгария, на която в Европа се уповаваха, за да си затварят очите пред многобройните доказателства за обратното.
И както често се случва при дълга игра на нерви, реакцията може да е от най-неприятните за ГЕРБ и олигархичния им конгломерат с ДПС, който вече очаква „порциите“от новия бюджет на ЕС и фонда за възстановяване от кризата. Ако развитията в България натежат за решение отпускането на средствата да се обвърже по-ефективно с върховенството на правото и европейските норми, ще е историческа ирония.
Могат ли ГЕРБ и Борисов да предотвратят пълното си опозоряване и замисленото счупване на държавата под егидата им? Теоретично да - с оставка, която вече на два пъти са подавали. Но действията им през последните дни показват, че те първо ще се опитат да изиграят докрай последната си карта с проекта за нова конституция. Първото изпитание пред него - събирането на 120 депутати за внасянето му, е сравнително лесно. Следват между два и пет месеца обсъждане и после проектът трябва да събере 160 гласа, за да се свика Велико народно събрание. Това ще е по-трудно, но напълно постижимо, стига да се мобилизират всички депутати без БСП. Пред този план за запазване на властта има обаче един проблем.
Обсъждането на новата конституция ще бъде упражнение по тичане пред вятъра на промяната. То не може да мине бързо, а есента вече чука на вратата с обещанието за няколко кризи. Ако Борисов и хората около него успеят да минат през тях, може да останат във властта още десет години - заедно с прилежащите беззаконие и безнаказаност. Ако обаче походът към нова конституция бъде спрян, шансовете за смислена промяна поне ще бъдат запазени.
В тази история има и още един важен нюанс - сериозните усилия да не се стигне до служебно правителство означават, че господарите на политическото задкулисие (поне засега) не са успели да договорят вариант за опазване на властта си, различен от ГЕРБ. Това е добра новина на фона на мрачните и дори мракобесни процеси, които биха отключили конституционните предложения на Борисов, ако бъдат приети. Показва го подетайлното вникване в тях на на следващите страници.
От човек, който се задържа във властта с умението да не разсърди никого, сега Борисов рискува да падне от нея, разсърдил всички.