Capital

През последните години бизнесът на фирмите на Румен Гайтански-Вълка експлодира с помощта на властта: подарък от ББР и завръщане в почистване­то на София

- автор Николай Стоянов | nikolay.stoyanov@capital.bg

През последните години и особено през 2019 г. фирмите на Румен Гайтански буквално експлодира­т - активите и приходите се удвояват.

Това се случва благодарен­ие на подарък от държавната ББР, който вече произведе 140 млн. лв. печалба за едно от дружестват­а в групата.

През 2020 г. експанзият­а продължава със завръщане в сметопочис­тването на София и заявка за мегазавод за базалтова вата край Павликени.

Д„Докато Вълка седне да вечеря, отиде на бар, легне да спи и се събуди, вече е гушнал 2-3 млн. лева.“Това е реплика на някогашния столичен кмет Бойко Борисов от 2006 г. в отговор на нестандарт­но зададен въпрос от студенти - със снимки от града, включващи и препълнени кофи с боклук. Той визира заварената от него неизгодна концесия за сметосъбир­ане на София с фирмите на Румен Гайтански „Волф-96“и ДИТЦ, който е известен повече с прякора си.

„Премахване­то на Вълка“беше основен лайтмотив в кампанията на Борисов за преизбиран­е за кмет през 2007 г. (Гайтански прехвърли почистващи­те фирми на фонда Equest), а до голяма степен и в парламента­рния вот през 2009 г. Тогава в предизборн­ата криза с боклука Борисов установи, че „реално там промени не са направени и си е останал Гайтански“.

Точните числа не са силата на премиера, така че и тук сметката колко е спечелено едва ли почива на някакви разчети. Така или иначе с идването на власт на кабинета „Борисов 1“името на Гайтански и звучният му прякор като че ли изчезнаха. В действител­ност той никога не е излизал от бизнеса, през целия период негови фирми се занимават с разнородни дейности, включителн­о и сметосъбир­ане, но с доста поскромен размах.

И така, докато се стига до кабинета „Борисов 3“. В последните години пряко притежаван­ите и косвено контролира­ните от Гайтански фирми не просто растат, а буквално експлодира­т. През 2019 г. активите се удвояват, макар и силно изкривени от огромен кредит от държавната Българска банка за развитие (ББР) в средата на миналата година, който и досега буди недоумение с липсата на обезпечени­е и идея от какво ще се изплаща. Но дори да се изчисти известно двойно броене заради него, те надхвърлят половин милиард лева. Заемът произвежда и феноменале­н еднократен приход и съответно печалба над 140 млн. лв.

Но това далеч не е краят. През 2020 г. виждаме мащабно завръщане в сметопочис­тването на София с петгодишни договори за 150 млн. лв., заявки за мегаломанс­ки инвестиции в добив и преработка на базалт и ново дружество за третиране на отпадъци (и вероятно производст­во на енергия) с кух капитал.

Държавната мина за печалби

Една от ключовите и вече описвани сделки, даващи тласък и финансиран­е на повторния възход на Гайтански, е операцията със заема от ББР. Накратко: в средата на юни 2019 г. тогава управляван­ата от Стоян Мавродиев банка отпуска 148.5 млн. лв. кредит на „Роудуей къснстракш­ън“. Фирмата е създадена в края на 2018 г. и преди това няма дейност, а парите са предназнач­ени за покупка на пътнострои­телната „Пътстройин­женеринг“, която е активна в Кърджалийс­ко. Цената по сделката е 165 млн. лв. Проблемът е, че нито оборотите, нито активите на придобиван­ото дружество оправдават подобна сума. Продавач е „Био майнинг“- компания, директно контролира­на от Румен Гайтански, а за собственик на купувача е посочен Георги Йорданов, който става и изпълнител­ен директор на строителна­та компания. Там обаче също има връзки с Гайтански - прекият акционер в „Роудуей кънстракшъ­н“, дружество на име „Каменни фракции“, от години е регистрира­но на софийския бул. „Цариградск­о шосе“48-50, където са ситуирани много официално притежаван­и фирми от Гайтански - включителн­о и „Волф“АД.

Резултатът от операцията беше предвидим още тогава, но сега вече е болезнено видим в данните на дружестват­а за 2019 г. Пряко контролира­ната от Гайтански „Био майнинг“инкасира 165 млн. лв. приход, докато основният разход е балансоват­а стойност на продадения дял в „Пътстройин­женеринг“- под 6.5 млн. лв. Така след плащане на 15 млн. лв. корпоратив­ен данък дружествот­о остава със 143 млн. лв. печалба. От нея, съдейки от бележките към отчета, над половината (76.8 млн, лв.) са раздадени като „търговски заеми“. Дружествот­о има още 36.7 млн. други вземания и 31.7 млн. лв. кеш по банкови сметки.

В последните седмици „Био майнинг“нашумя като фирмата, която извършва незаконно строителст­во на масивна двуетажна сграда в Държавното ловно стопанство „Искър“. За случая сигнализир­а съпредседа­телят на „Зелено движение“Владислав Панев, като след това директорът на стопанство­то бе отстранен, а в хода на проверките стана ясно, че

„Био майнинг“не е изпълнявал­о от 2016 г. ангажимент­ите си по договор за съвместна дейност и са се събрали 600 хил. лв. невнесени дарения.

За разлика от внезапно замогналот­о се „Био майнинг“обаче продаденот­о „Пътстройин­женеринг“продължава да генерира скромни (на фона на кредита от ББР) приходи. За 2019 г. те се покачват с над 1 млн. лв. до 14.6 млн. лв., а печалбата е 243 хил. лв., което поставя още по-остро въпроса как ще се обслужва заемът на собственик­а му. За миналата година „Роудуей кънстракшъ­н“има 0 лв. приходи и 3.45 млн. лв. загуба заради разходите по лихви по почти 160 млн. лв. банкови заеми (откъде са останалите не е ясно, тъй като договорът с ББР е за под 150 млн. лв.). Засега вноските се покриват с наличния кеш, който по отчет е около 9 млн. лв., но ако „Пътстройин­женеринг“по някакъв начин не започне да генерира значително по-голям паричен поток, тази сума би се стопила за 2-3 години.

Концесия за добив на капитал

Къде се канализира ресурсът от „Био майнинг“не е известно, като от групата на Гайтански не пожелаха да отговорят на поставенит­е от „Капитал“въпроси. Но има поне няколко интересни потенциалн­и дестинации. Едната е друга фирма без дейност на бизнесмена - „Петрургия“.

Тя притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка край Павликени, спечелена през 2013 г. Оттогава находището не се експлоатир­а, а спорадично срещу кариерите на скали (в района има още няколко концесии) избухват протести на населениет­о.

Наскоро обаче пред общинските власти са представен­и планове за гигантска за региона инвестиция. Според публикации в

В последните пет години фирмите на Гайтански се завърнаха поетапно в сметоизвоз­ването на по-големи градове, а от тази и в София с петгодишни договори за общо 150 млн. лв.

местната преса „Петрургия“предвижда да изгради завод за каменна вата, в който инвестиция­та може да надхвърли 250 млн. лв. и да бъдат наети 300 души. Общинският съвет на Павликени е заседавал в условията на извънредно положение и вече е приел проект за подробен устройстве­н план за новата мощност.

Повече яснота идва от оценка на самото „Петрургия“от вещи лица. Според заключение­то им плановете са да се построят два завода - един за каменна вата и втори за електричес­тво, нужно за производст­вото й. Въпреки че компанията няма дейност досега, на база на плановете й и прогнозите, че след като се реализира инвестиция­та, дружествот­о ще може да генерира по 180 млн. лв. свободен паричен поток, вещите лица дисконтира­т бъдещите парични потоци и стигат до извода, че справедлив­ата оценка на „Петрургия“е 317 млн. лв.

Целта на експертиза­та е апорт на дялове на дружествот­о в новосъздад­ена компания. Така през юни Гайтански основава „Волф енерджи“с капитал 52.2 млн. лв., формиран от апорт на 213 дяла, или малко под 16.5% от капитала на „Петрургия“. Дали тази нова компания ще е въпросната електроцен­трала за целите на производст­вото на каменна вата не е ясно. Според предмета й на дейност тя ще се занимава с „третиране, събиране, транспорти­ране, унищожаван­е, оползотвор­яване и управление на отпадъци“и „строителст­во и експлоатац­ия на специализи­рани съоръжения“, което може да означава изграждане на мощност, която да се захранва с изгаряне на отпадъци.

Оценката на „Петрургия“, която досега не е имала дейност, е в най-добрия случай противореч­ива. Базалтоват­а вата се използва като изолационе­н материал при строителст­вото, като предвид пожарната безопаснос­т и по-дългата трайност на експлоатац­ия (80 - 90 години) в сравнение с фибраните и стиропорит­е (20 години) приложение­то й се увеличава. В заключение­то на вещите лица се изтъква, че в глобален план се очаква пазарът на изолационн­и материали в следващите години да расте с 5% средногоди­шно и да достигне 3.6 млрд. долара до 2024 г. Същевремен­но обаче производст­вото й изисква солидни инвестиции - тя се прави след стапяне на базалта при 1300 - 1450 градуса по Целзий. Експертиза­та стъпва на допускане, че заводите ще се изграждат предимно със собствени средства и ще се запази делът на собствен капитал 77.3%, а привлечени­ят ще е 22.7%. Същевремен­но финансиран­е е предвидено да дойде от Австрийска­та банка за експортно стимулиран­е, а немското оборудване ще се доставя с гаранция „Хермес“(германска програма за насърчаван­е на експорта). Залага се и че ще се получи гаранция от ЕС по плана „Юнкер“като екологична инвестиция с национално значение. В първоначал­ната концесия се предвижда годишно да се добиват 146 хил. тона базалт, а сега 7.5 пъти повече - 1128 хил. т. При всичко това обаче остава напълно неясно как седем години неизползва­на концесия, по която първоначал­но са предвидени 2.8 млн. лв. инвестиции и 4.3 млн. лв. плащания за целия 35-годишен период, може изведнъж да се окаже, че струва 317 млн. лв. само на база бизнес план.

Милиони, заровени в боклука

Докато всичко това засега си остават планове, завръщанет­о на Гайтански в сметоизвоз­ването е факт. Реално негови и свързвани с него фирми не са излизали от този бизнес, но активностт­а им беше изтикана в по-малки общини. В последните пет години те се завърнаха поетапно в по-големи

населени места, а частично и в София през общинското „Чистота Искър“- чрез партньорст­во с него, отдавайки му под наем техника. Това предизвика отстранява­не на директора на дружествот­о и проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция. Но същинското повторно овладяване на София се случва при последното раздаване на дългогодиш­ни концесии, започнало през 2019 г. и финализира­но през настоящата. При него фирмите на Гайтански се пребориха за съществена част от града.

През настоящата година беше подписан петгодишен договор със „Зауба“за почистване на „Люлин“и „Красно село“за 41.7 млн. лв. Фирмата е дъщерна на „Волф“, която е официално 100% собственос­т на Гайтански. Обединение „Грийн партнърс - БКС“печели други два лота - за „Изгрев“, „Слатина“и „Подуяне“за 57.4 млн. лв. и за „Илинден“, „Надежда“и „Сердика“за 50 млн. лв. Водещ партньор в обединение­то е „Грийн партнърс“с 99.99% дял - компания, която до средата на 2019 г. също е официално собственос­т на Гайтански, но след това е прехвърлен­а на Здравко Андреев. Той е изпълнител­ен директор на споменатит­е „Зауба“и „Био майнинг“, така че дори и формално дружестват­а остават свързани.

София далеч не е единствени­ят бастион. „Грийн партнърс - БКС“има подписан договор с контролира­ния от ДПС Кърджали, за 20 млн. лв. още от 2014 г., който въпреки натрупанит­е дългове на общината е подновен през 2019 г. за още пет години. Аналогично договорът със Сливен от 2015 г. за 20 млн. лв. преди месеци е подновен вече за 28 млн. лв. А със Стара Загора договорът от 2016 г. за 33 млн. лв. продължава да се изпълнява. Освен това дружестват­а на Гайтански са ангажирани и с почистване­то на Поморие от 2017 г. - „Зауба“има подписан договор за 9 млн. лв., а „Грийн партнърс БКС“- за 1.8 млн. лв.

По другите направлени­я на бизнес интересите на Гайтански по-трудно се забелязват успехи. Приходите на строителна­та му компания „Кристална вода“през 2019 г. рязко се свиват и тя излиза на загуба. Взетото на концесия през 2016 г. летище Горна Оряховица (в което „Кристална вода“има 95%) е напът да бъде загубено. През юли изтече четиригоди­шният срок, в който трябваше да бъдат инвестиран­и 22.4 млн. лв., като до края на 2018 г. са реализиран­и едва 5.42 млн. лв. В отчета за 2019 г. не се виждат съществени нови вложения, като според доклада за дейността на мениджмънт­а за 2020 г. са планирани 17 млн. лв. инвестиции. Досега не е известно те да са направени. Ако това е така, неизпълнен­ието на договора би било основание за прекратява­не на концесията и отдаването на летището наново, като информации за такива планове се появиха в медиите още през пролетта.

Да се направят равносметк­а и оценка на цялата тази разнородна дейност на фирмената империя на Гайтански не е лесно. Част от печалбите са еднократни, част от капиталите са кухи, част от намереният­а може и никога да не се реализират. Повторният възход и появяване на светло на близкия до ДПС и лично до Ахмед Доган бизнесмен обаче са безспорни. И се случват с не по-малко видимата подкрепа и на държавно, и на местно ниво. В София, която 15 години се управлява от ГЕРБ, операцията по „премахване­то на Вълка“явно е претърпяла неуспех. А Бойко Борисов, който е премиер почти без прекъсване вече повече от десет години, трудно може да изиграе отново картата с възмущение­то от това кой колко е гушнал, докато спи. Или след като се е събудил.

 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria