Жаклeн Коен
ВВ държавната енергетика върви пренареждане, но може да видим още от същото. Това е краткото тълкуване на изненадващата раздяла на Българския енергиен холдинг с изпълнителния му директор Жаклен Коен. В сряда в кратко съобщение на Министерството на енергетиката се казва само, че мотивите за оставката на Коен били лични, а министър Теменужка Петкова е приела искането му да се оттегли.
Със спорно минало и след верига от нови гафове Коен се задържа година. Сега няма сигурен фаворит за вакантния пост, което говори, че смяната не е дълго подготвяна, а е по сравнително пресен казус. Добрите новини обаче спират дотук: спряганите две имена за наследник - Иван Йончев и Ина Лазарова, са част от същия управленски стил и са подвластни на същите командири.
Да ядосаш американците
Една от основните версии за махането на Коен е свързана с договора за доставка на природен газ от Азербайджан, който би нарушил руския монопол в региона и силно се подкрепя от САЩ. Планът е България да започне да получава каспийски газ от началото на 2021 г. през газовата връзка с Гърция, но за да може това да се случи, освен изграждането на самия газопровод трябваше да се предостави и банкова гаранция към Азербайджанската газова компания (AGS). Срокът за това е бил около 20 юли, но Коен е отказвал да даде разрешение на „Булгаргаз“от името на БЕХ за въпросната банкова гаранция в размер на над 100 млн. долара. По информация на „Капитал“това не се е случило дори след две официални писма на минис
тър Петкова. В крайна сметка въпросът е стигнал до американското посолство и до премиера Бойко Борисов и разрешението е издадено, но е станало ясно, че задържането на Коен начело на БЕХ е неприемливо - действията му са в директен конфликт с поети ангажименти и изключително сериозни политически и икономически приоритети на държавата.
Сега Коен отказа да коментира ситуацията пред „Капитал“. Но той участва и в друг сходен проблем - още назначаването му през юли 2019 г. възникна риск за изпълнението на ключовия проект за газовата връзка с Гърция. Причината бе, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която трябваше да финансира проекта със 110 млн. евро, отказа да подпише финалния договор. Тогава няколко независими източника на „Капитал“потвърдиха, че банката не е искала да сложи подписа си редом до този изпълнителен директор на БЕХ.
Най-лесното решение в случая беше оттеглянето на Коен,
но то не беше взето, а се търсеха алтернативни варианти за измъкване от ситуацията. Такъв беше намерен през октомври миналата година, когато макар и изпълнителен директор на БЕХ Жаклен Коен се оказа с отнети правомощия по отношение на проекта за връзката с Гърция. Той нито можеше да подписва договори, нито да представлява холдинга пред трети лица или да извършва каквато и да било комуникация, да преговаря и въобще да взима решения по този ключов за диверсификацията на газовите доставки проект, подкрепен официално и от Европейската комисия (ЕК).
С промяна в устава на БЕХ Жаклен Коен успя хем да остане начело на държавната енергетика, хем да няма нищо общо с газовата връзка и да не се провали нейното изграждане.
В друг сюжет Жаклен Коен стана причина и за забавеното възстановяване на парите на клиентите на топлофикациите след поевтиняването на природния газ със задна дата. Именно БЕХ забави без причина одобрението на типовото споразумение на дъщерното му дружество „Булгаргаз“и топлофикациите.
Повод за махането на Жаклен Коен от БЕХ вероятно е опит за провал на договора за доставка на природен газ от Азербайджан.
Иван Йончев от НЕК и Ина Лазарова от БЕХ са обсъжданите номинации за нов директор.
И двамата са от същия зависим от ДПС кръг и едва ли ще донесат промяна в сектора.
Кой е Коен
Комичното в историята е, че само преди година, през юли 2019 г., Петкова назначи Коен
за директор на БЕХ, след като го беше уволнила от същия пост през 2016 г. заради несправяне с работата.
Жаклен Коен се изкачи до върховете на държавната енергетика за първи път през 2013 г., когато бе назначен в борда на АЕЦ „Козлодуй“от правителството на Пламен Орешарски. Скоро след това, през юни 2014 г., той директно оглави и БЕХ, като изненадващо се задържа на този пост и през първата година от управлението на втория кабинет на ГЕРБ. Това стана въпреки опита му да саботира държавата при сделката с двете частни централи ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“и „КонтурГлобал Марица-изток 3“през 2015 г. - тогава беше договорено НЕК да им изплати дължимите 700 млн. лв., срещу което те да намалят цените по дългосрочните си договори с близо 100 млн. лв. годишно. Ръководеният от Коен БЕХ обаче се забави сериозно при намирането на нужното финансиране (възможно е тогава също да е имало проблем с доверието на банките, както при случая с ЕИБ), което доведе до допълнителни загуби за НЕК.
Успехът на Коен, според източници на „Капитал“оттогава, се е дължал на близостта му с бизнесмена Людмил Стойков и ДПС. Сега обаче други източници на „Капитал“твърдят, че
той е станал приближен и на самия премиер Борисов, като дори името му е било обсъждано за нов енергиен министър при евентуална оставка на Петкова покрай скандала със студения резерв преди месец.
В миналото Коен е бил близък и до „Мултигруп“. Във фирмата „БТ Ем Джи“той е бил съдружник с Иван Колев - вицепрезидент на „Мултигруп“, и сред управляващите на Приватизационен фонд „Мултигрупелит“заедно с Николай Вълканов и Илия Павлов. В друга фирма - „Тризет“, той е в борда заедно с Радослав Ненов, който също е бил вицепрезидент на „Мултигруп“.
Възможните наследници
Изпълнителният директор на БЕХ е нещо като министър в сянка, тъй като реално ще провежда политиката на министерството, а под негов контрол са големи държавни дружества като НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“и други с консолидирани приходи за 6.8 млрд. лв. Затова е от изключително значение кой точно заема този пост. Засега от Министерството на енергетиката не съобщават конкретно име, но е сигурно, че конкурсна процедура няма да има.
Три независими източника обаче посочиха пред „Капитал“, че най-възможният нов шеф на БЕХ е Иван Йончев. Той също има спорна биография в държавната енергетика, която силно се преплита с тази на Коен, бил е директор на БЕХ, а в момента оглавява НЕК.
Йончев влиза в БЕХ през 2010 г. като младши юрисконсулт, тогава 32-годишен. Той бързо се издига в структурата и става главен юрисконсулт, следват позиции като главен ръководител на правния отдел на холдинга, а по-късно и зам. изпълнителен директор. През декември 2013 г., при кабинета „Орешарски“, Йончев стига до най-високото ниво и е назначен за изпълнителен директор, като според запознати това се случва със съдействието на Георги Христозов и Илко Желязков – и двамата тогава членове на съвета на директорите на БЕХ. Сега Христозов е директор на притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“, а Желязков е определян за „лейтенанта на Пеевски“, който прокарва интересите на ДПС в енергетиката. Много бързо Йончев влиза и в управата на „Южен поток“, проектната компания за газовата връзка с Гърция - Ай Си Джи Би, както и в „Мини Марица-изток“.
През юли 2014 г. обаче Йончев напуска БЕХ и останалите държавни дружества, формално „по здравословни причини“, но има явно неразбирателство с тогавашния енергиен министър Драгомир Стойнев по въпроси като споразумението между АЕЦ „Козлодуй“и американската Westinghousе за изграждане
Евентуалната рокада на Коен с Йончев в енергийния холдинг е изцяло проформа и целта й е по-скоро да намали международните негативи, отколкото да промени нещо във вътрешен аспект.
на нов ядрен реактор, както и строежа на „Южен поток“. На мястото на Йончев в БЕХ и в борда на „Южен поток България“тогава бе назначен именно Жаклен Коен. През юли 2019 г. и двамата се върнаха в комплект в държавната енергетика - Йончев застана начело на НЕК, а Коен - в БЕХ.
Заради съвместния им мениджмънт тълкувнето е, че евентуалната рокада на Коен с Йончев в енергийния холдинг е изцяло проформа и целта й е по-скоро да намали международните негативи, отколкото да промени нещо във вътрешен аспект.
Други два източника на „Капитал“споменават името на Ина Лазарова като възможен наследник на Коен. Тя е директор на отдел „Проекти“в БЕХ, като стана известна в публичното пространство миналото лято, когато бе специално упълномощена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова да подпише вместо Коен договора с ЕИБ за финансиране на газовата връзка с Гърция. Заради това е и в борда на директорите на проектната компания Ай Си Джи Би.
От гледна точна на политически зависимости Лазарова не е много по-различна от Йончев. В енергийните среди тя също се смята за изключително лоялна към ДПС, като единственият й плюс е, че не е публично известна и няма тъмни петна в биографията си. От друга страна, Лазарова няма достатъчно управленски опит.
Номинациите дотук за пореден път потвърждават силното задкулисно влияние при назначенията в държавните дружества и особено в енергетиката. А конкурси явно могат да се очакват при друга власт. По темата работи и
Румяна Гочева