След дъното колебливо нагоре

Корона кризата сви българската икономика с 8.2% през второто тримесечие, което е сред относително по-добрите числа в ЕС

Корона кризата сви българската икономика с 8.2% през второто тримесечие, което е сред относително по-добрите числа в ЕС.

Възстановяването ще е бавно заради слабия туристически сезон и продължаващата несигурност.

Инвестициите, потреблението и кредитирането са позамръзнали за неясно колко дълго.

ССлед месеци, изпълнени с новини за състоянието на икономиката, светът вече има относително надеждни данни за мащаба на срива, който предизвикаха коронавирусът и наложените ограничения. В САЩ икономиката се върна назад с една трета, в Европа понижението е над 12% спрямо година по-рано. Щетите в по-богатите западни държави на Стария континент дори са по-големи - някои икономики отчетоха спадове от по 20%. Безработицата по света също се върна на двуцифрените си нива от предходната финансова криза.

На този фон данните за България изглеждат относително добри - за второто тримесечие БВП се свива с 8.2% на годишна база, което е четвъртият най-скромен спад в ЕС от публикуваните досега числа. Безработицата се повишава, но остава под 10% към юни. Държавата има планове да налее значителни ресурси през втората половина от годината с надежда да компенсира минуса, очакван от летния туризъм. Бизнес индикаторите вече започват да се подобряват...

Но страната остава далеч от Vобразното възстановяване - рязко понижение, последвано от бърз ръст. Към момента изглежда, че икономиката се е изтласкала от априлското дъно, когато наложените ограничения по време на извънредното положение затвориха много бизнеси, но потреблението остава потиснато, изгубените работни места не се запълват наново, а фирмите не смеят да планират и инвестират. А тази потисната активност създава дългосрочни рискове за държавата, която планира бюджетен дефицит от (поне) 3% от БВП тази година и много нови разходи. Очакванията са и за посилна втора вълна на заразените през есента, без яснота дали ще се наложат нови строги ограничителни мерки и как те ще се отразят на икономиката.

Колко е минусът

През второто тримесечие България е произвела стоки и услуги за малко над 27 млрд. лв. по текущи цени. Това означава, че икономиката се е свила с 8.2% на годишна база, което пък е най-значителното понижение от края на 1999 г. Разбивката на експресните данни показва, че инвестициите в частния сектор превишават 5 млрд. лв. през април-юни, но това е с 3.8% под нивото година по-рано. Потреблението пък нараства, макар и слабо - с 0.4%, но тук фактор вероятно са по-високи правителствени разходи през периода, които маскират тенденциите при покупките на домакинствата. Данните подлежат на ревизия и не е изключено някои плюсове да минат на отрицателна територия.

Въпреки това българските резултати са доста по-добри от отчетените в Западна Европа. Икономиката на еврозоната се свива с над 14% през второто тримесечие на годишна база, а в

Испания, Италия и Франция понижението е с по около 20%. Найголемият търговски партньор на България - Германия, отчита срив от 11.7% спрямо април-юни 2019 г. И това се вижда в данните ни за външната търговия - както износът, така и вносът се свиват с по една пета.

Добрата новина е, че ниските резултати до голяма степен са отражение на ограниченията, наложени през април и част от май. От отпадането им досега първичните индикатори за икономическа активност показват подобрение.

Картината в Европа...

Индустриалното производство в ЕС и еврозоната започна да нараства на месечна база от май, а през юни приближава 90% от капацитета си година по-рано. Продажбите в търговията на дребно пък се възстановяват до нивата преди кризата в ЕС.

„БВП вече започна да се покачва благодарение на отпадането на ограниченията, но V-образно възстановяване не е вероятно“според главния икономист за еврозоната на ING Берт Колейн.

Според него повишението на активността в търговията и индустрията всъщност е техническо подобрение в резултат на отварянето на магазини и заводи. „Трудната част от възстановяването започва сега“, пише той и предупреждава, че по-високият брой заразени вече връща част от ограниченията в някои държави. Колейн очаква също цялостен спад на икономическата активност за по-дълъг период от време, съпроводен от постепенно повишение на безработните, фалити и липса на инвестиции.

Главният икономист на KBC Group Ян ван Хоув споделя притесненията на Берт Колейн и също предупреждава, че не е изключено ефектите от корона кризата да се усетят през есента, когато запасите на фирмите привършат и започнат фалити и увеличение на безработицата.

…и в България

Тенденциите в Европа до известна степен изтеглят и България като малка и отворена икономика. Промишлеността например дава добри сигнали - производството нараства с 5.8% през юни, а оборотът в сектора се вдига с 22% спрямо май. Това обаче засега не се отразява на пазара на труда. От началото на март до края на юни производственият сектор е намалил наетите с 26 хил. и поне нето не възстановява изгубените позиции. Вътрешното търсене в България също все още е слабо. Търговията на дребно стагнира на нивата от април и май. През юни българските продажби остават с 18% под миналогодишните, което е единственият продължаващ двуцифрен спад в ЕС за месеца. Оборотът от продажби на горива е с 25% под миналогодишния, при търговията с дрехи и обувки понижението е с 27.4%, а при електрониката спадът е с 20%.

„С нарастването на броя на инфектираните и продължава

щите антикорупционни протести шансът потребителските нагласи да се възстановят е доста малък“, е мнението на Валентин Татару от ING за България.

Въпреки че растежът на средните заплати започна отново да се ускорява през май, хората ще продължат да се страхуват за работата си и съответно за домакинския бюджет, докато още има риск карантините да се възстановят. В резултат потребителите не купуват, а пестят средствата си - нормата на спестяване на домакинствата в еврозоната нараства до 20-годишен рекорд от 16.8% още през първото тримесечие на годината. „По-малко се потребява, по-малко се инвестира, съответно това води директно до свиване на икономиката“, казва икономистът Георги Ангелов в свой анализ.

А после?

Икономическите прогнози за България и Европа към момента сочат към значителен спад на БВП през 2020 г. и по-видимо възстановяване от 2021 г. Но това е оптимистичният сценарий.

Засега сигналите не са обнадеждаващи. Третото тримесечие например ще покаже колко големи са щетите от слабия летен туристически сезон и слабата зърнена реколта. На практика някои хотели не отвориха, а останалите разчитат изцяло на български посетители. За справка, в други години чуждите туристи носят над 72% от общо 1.52 млрд. лв. приходи от хотелски нощувки през 2019 г. Работещите в сектора по официални данни са с почти 50 хил. души по-малко през юни тази година спрямо същия период на миналата година. Някои курортни комплекси вече обявиха близък край на сезона, както и че нямат записвания за следващия. Много българи обаче тази година решиха да не рискуват с пътуване зад граница и отчасти това компенсира спада на чуждите туристи.

Фирменото кредитиране засега също остава слабо с ръст от едва 2.8% през юни на годишна база, което означава и по-слаби инвестиции през следващите месеци. Валентин Татару от ING обаче залага на възстановяване през второто полугодие заради очакванията за 3% бюджетен дефицит до края на годината. Това би означавало, че правителството планира да похарчи сума от порядъка на 4.5% от БВП в рамките на няколко месеца, което на теория би трябвало да стимулира растежа. Според Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика мерки като извънредните пари за пенсионерите и увеличените заплати в публичния сектор краткосрочно вкарват ресурс, който ще подкрепи потреблението. „Вече започналите инвестиционни проекти, включително в частния сектор, се довършват. За разлика от 2008-2009 г. всички големи инфраструктурни проекти също се изпълняват. Допълнително ще се харчат евросредства. Друг е въпросът дали ще има нови инвестиции“, допълва той. Според него ефект в посока запазване на нивата на заплатите ще има мярката 60/40. „Индустрията се справя доста добре. И всъщност по тази линия може да се окаже, че ще е по-малко страшно, отколкото си мислехме в началото“, добавя той. Според него основната разлика и най-важната мярка сега спрямо предходната криза е мораториумът върху кредитите. „Аз съм по-скоро оптимист спрямо най-негативните прогнози спад от 7% за цялата година ми се струва твърде песимистичен“, добавя Богданов.

Да се предвиди какво ще се случи до края на годината обаче е трудно. Все още не е ясно дали ще има ново затваряне и нови мерки, както и дали политическата криза тук няма да се радикализира така, че да се отрази и на икономиката.