Не подценявайте държавния капитализъм на Си Цзинпин

Китайският авторитарен лидер с нов икономически дневен ред

ММиналата седмица Белият дом забрани TikTok и WeChat (две китайски приложения) в САЩ, наложи санкции на лидерите в Хонконг и изпрати свой представител в Тайван. Този натиск се дължи отчасти на предстоящите избори в САЩ: твърдостта към Китай е ключова за кампанията на президента Доналд Тръмп. Тя отразява и идеята, че китайскияг държавен капитализъм "на стероиди" е по-слаб, отколкото изглежда.

Логиката е: Да, Китай постигна растеж, разчитайки само на неустойчива формула от дълг, субсидии, кронизъм (българският термин е шуробаджанащина - бел. ред.) и кражба на интелектуална собственост. Ако натискът е достатъчно силен, китайската икономика може да се срине, принуждавайки лидерите й да правят компромиси и в крайна сметка да либерализират системата. Както каза държавният секретар Майк Помпео, "нациите в света, обичащи свободата, трябва да накарат Китай да се промени".

Просто, но грешно. Китайската икономика беше засегната от тарифната война далеч по-малко, отколкото се очакваше. Тя се оказа и по-устойчива на пандемията в сравнение със западните страни - МВФ очаква китайският БВП да се повиши през тази година с 1% в сравнение с 2019 г., докато прогнозата за САЩ е спад с 8%. Най-добре представящият се голям стоков пазар тази година е в Шънджън, а не в Ню Йорк. Лидерът на Китай Си Дзинпин пък се е заел да пресъздаде държавния капитализъм за следващото десетилетие. Забравете стоманодобивните предприятия и квотите. Новата икономическа програма на г-н Си е да накара пазарите и иновациите да работят по-добре в строго определени граници и подчинени на всевиждащия надзор на комунистическата партия. Тази безмилостна смесица от автокрация, технология и динамика може да доведе до растеж с години.

Подценяването на китайската икономика не е ново явление. Следващата фаза на китайския държавен капитализъм може да бъде наречена Xinomics. Откакто взе властта през 2012 г., политическата цел на Си е да затегне хватката на партията и да смаже несъгласието в страната и в чужбина. Икономическата му програма е предназначена да запази реда и да увеличи устойчивостта срещу заплахи.

И с основателна причина. Публичният и частният дълг нараснаха от 2008 г. до почти 300% от БВП. Бизнесът е раздвоен между натиска от партията у дома и частния сектор на Запад. С нарастването на протекционизма китайските фирми рискуват да им бъде отказан достъп до западните технологии.

Планът на Си е от три части. Първо, строг контрол върху икономическия цикъл и дълга. Дните на свръхкредитирането и безкрайните заеми приключиха. Отговорът на правителството на COVID-19 е сдържан, със стимул около 5% от БВП - по-малко от половината на американския.

Втората част е по-ефективна администрация с еднакви правила в цялата икономика. Те трябва да позволят на пазарите да работят по-безпроблемно, повишавайки производителността на икономиката.

Третият елемент е размиването на границата между държавните и частните фирми. Държавата упражнява стратегически контрол върху частните фирми чрез партийни членове в тях. Система за черни кредитни списъци санкционира фирмите, които се държат "неправилно". Вместо към безразборна индустриална политика Си се насочва към слабите брънки във веригата за доставки, където Китай е уязвим от други страни или където може да се упражнява влияние от чужбина. Това означава изграждане на вътрешен производителен процес в ключови технологии, включително полупроводници и батерии.

Xinomics се представя добре в краткосрочен план. Производителността на държавните фирми нараства и чуждестранните инвеститори наливат пари в новото поколение китайски технологични фирми. Китай се надява, че новата техноцентрична форма на централно управление може да поддържа иновациите, но историята показва, че дифузното вземане на решения, отворените граници и свободното слово са магическите съставки за успех.

Едно е сигурно: надеждата за конфронтация, последвана от пълна капитулация, е мираж. САЩ и техните съюзници трябва да се подготвят за далеч по-продължително състeзание между отворените общества и държавния капитализъм на Китай. За разлика от Съветския съюз огромната икономика на Китай е сложна и интегрирана с останалия свят. Силата й в размер на 14 трлн. долара не може да се пренебрегне.

Безмилостната смесица от автокрация, технология и динамика може да доведе до растеж с години.