Бизнес моделът евтини кредити и изкупуване на акции се счупи

Големи компании по света разчитаха на него през последните две десетилетия, но по време на пандемията се оказаха без резерви и се наложи държавата да ги спасява

LLufthansa и БДЖ нямат много общо по между си, но през тази година те си приличат по едно и двете транспортни компании ще се изправят пред фалит, ако държавата се оттегли от тях. И ако за българските железници това не е изненада, за германското правителство не е съвсем обичайно спешно да става акционер в националния авиопревозвач и да осигурява солидно финансиране. Последните две глобални кризи – финансовата и сегашната заради коронавируса, показаха, че в такива условия правилата за държавна помощ спират да важат, правителствата стават собственици и изливат милиарди долари на данъкоплатците в частни компании.

Ако по времето на глобалната финансова криза неписаното правило “твърде голям, за да фалираш” беше валидно основно за банковия сектор, сега то се разпростря върху доста други сектори – авиационен, автомобилостроителен, туристически и др. Подкрепата включва държавна помощ, акционерна собственост, плащане на обезщетения на десетки милиони работници, докато заводите не работят, и др. На практика световни бизнес лидери се надпреварваха да обявяват колко губят заради пандемията от коронавирус и да чертаят планове за драстично свиване на броя на служителите си въпреки различните форми на държавна подкрепа.

Защо се стигна дотук

Сегашната криза показа един притеснителен факт – компаниите нямат резерви и възможности да оцелеят самостоятелно дори няколко месеца. Бизнес моделът през последните две десетилетия се базираше на максимално използване на евтини заемни средства, а печалбите отиваха до голяма степен за изкупуване на акции. Големите компании обикновено са публични - акциите им се търгуват на борсата и основната цел на мениджърите им е да повишават цените на книжата. Така акционерите са доволни, а и самите бонуси на мениджърите са обвързани с цената на акциите на компаниите. На практика те получават опции за покупката на акции при предварително определена цена – затова, когато цената расте, расте и стойността на опцията, съответно се повишава и бонусът. Акционерите също печелят, защото стойността на техните акции нараства и те могат да ги продадат.

„Преди години стратегията беше да се използва дълг за развитие на бизнеса, нарастване на приходите и съответно бонусите на мениджърите бяха свързани с реализираните приходи или печалби. Но тогава бяха измислени и начини за счетоводно манипулиране на данните, които ощетяваха акционерите, затова се премина към показател, който да е изгоден и за двете страни – цената на акцията“, обяснява за „Капитал“Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В условията на тежка криза се видя, че е изключително недалновидно да се управлява компания сякаш тя ще расте постоянно и ще има лесен достъп до евтин кредит. По време на пандемията компаниите загубиха само част от паричния си поток, но платежоспособността им пресъхна изцяло. Главният инвестиционен консултант на „Елана трейдинг” Цветослав Цачев отбеляза пред „Капитал”, че сериозно засегнатите от кризата компании не могат да съществуват с 30% или с 50% помалко приходи, дори да затворят мощности и да съкращават персонал. Оценките са, че 20% от фирмте в САЩ не могат да изкарат пари, за да си плащат дори само лихвите. „Такъв модел на задлъжнялост и ниска печалба няма как да е добър за една икономика”, казва Цачев.

На кого да се помогне

Коронавирусът приземи авиокомпаниите и се наложи ЕС да разреши държавна помощ за най-големите, а в САЩ получиха евтини заеми. В същото положение изпаднаха производителите на самолети, круизните компании, почти целият туристически сектор, а автомобилните заводи затвориха. И това е само върхът на айсберга, защото ударът върху малките компании беше още по-съкрушителен.

Тежкият избор, пред който са изправени редица правителства, е на кой сектор с колко и как да се помогне. Когато тези бизнеси са достатъчно значими за обществото, т.е. в тях са заети много хора, съвсем естествено е държавата да се опита да помогне поне краткосрочно, за да не се получи циклична безработица, която има риск да се превърне след това в структурна (ако голям бизнес затвори и има голямо съсредоточаване чисто географски на работещите в него, е трудно да им се осигури заетост).

Освен това е добре държавата да прецени каква е алтернативната цена при избора кого да спаси. Колко ще струват социалните разходи, в случай че някой бизнес фалира? Ако може да се плати по-малко от тази стойност, от гледна точка на фиска и като цяло за обществото ще е по-изгодно да се подпомогне бизнесът и да се спасят работните места, обяснява Васил Караиванов. По този начин се получава споделяне на разходите за труд

между държавата/обществото и собствениците на бизнеса.

Засега очакванията са, че тежко засегнатите сектори като транспорт и туризъм ще страдат, докато приключи пандемията, и ще им трябват около пет години да се възстановят. В тях са заети около 10% от работещите в световен мащаб и би трябвало да им се помогне, защото ще последват масови фалити. В други сектори като търговия и офис площи от няколко години текат промени, които пандемията ускори. Например онлайн търговията ще затваря все повече физически магазини и помощите за този сектор нямат икономически смисъл, смята Цветослав Цачев.

Другият голям проблем, който изпитват компаниите при корона кризата, е следният – от години те работят с твърде ниски нива на запаси, за да не затварят излишен капитал, но карантината доведе до прекъсване на веригите за доставки, които още не са възстановени. А заради обтегнатите отношения между Вашингтон и Пекин Китай трудно ще продължава да бъде фабриката на света. Япония вече обяви финансови стимули за местни компании, които местят производството си от втората по големина икономика. Компанията с най-много работници в света – Foxconn, която произвежда сериозна част от продукцията на Apple и други технологични гиганти, планира да раздели веригата си за доставки между китайския пазар и САЩ. Делът на производство й извън Китай вече е 30% спрямо 25% през юни и ще расте, тъй като компанията премества повече производство в Югоизточна Азия и други региони, за да избегне повишаване на митата за стоки, произведени от Китай и насочени към пазара в САЩ.

Дългова спирала

Получава се следната ситуация – бизнесът се стреми към максимална печалба, но не като финансов резултат, а като представяне на акциите. Централните банки наливат пари при всеки спад на цените на акциите, а правителства свалят данъци и харчат повече при всеки икономически проблем. Това е практиката от десетилетия, като все път се добавят нови нули към мерките, както стана и при корона кризата.

„Създава се илюзията, че дълговете са добър начин за растеж, а дефицитите могат да се увеличават до безкрай. Предстои тежък урок за новия модел на капитализъм, към който дори Китай се присъедини. Съществена част от световната икономика не е устойчива и спасяването с дългове е отлагане на проблема за бъдеще време”, обяснява Цветослав Цачев.

Анализатори смятат, че заради големите натрупвания на дългове е неизбежно в някой момент да се опростят. На практика опрощаването вече започна с отрицателните лихви. Например 10-годишните ДЦК на Германия се търгуват при доходност -0.426% на година, като тези облигации са с нулев купон (т.е. Германия не плаща лихва), а цената им е 104.30 евро за 100 евро номинална стойност (главницата по заема). Така с всяка нова емисия от 10-годишни облигации - а до края на тази година Германия планира да издаде 10-годишни ДЦК за 10 млрд. евро - държавата ще намалява дълга си с 4.3%. Проблемът е, че това опрощаване в момента е найголямо за Германия и доста помалко за останалите държави в еврозоната, което ще доведе до конфликт. И ще се стигне до всевъзможни механизми за опрощаване на дълг както за държави, така и за големи корпорации и банки, за да може да продължат съществуването си и да не се създават социални напрежения, прогнозира Васил Караиванов.

Възможна ли е промяна на модела

Пандемията ускори структурните промени в световната икономика, но засега финансовите пазари предпочитат да игнорират тази промяна. Съществува абсурдно ниво на доверие, че икономическите данни са точни и не може да се оспори това, което те показват, смята главният икономист на швейцарската инвестиционна банка UBS Пол Донован. Той твърди, че светът се променя по-бързо, отколкото сочат макропоказателите, и поради това е жизненоважно инвеститорите да ги поставят под съмнение, ако искат да избегнат грешки.

В уравнението трябва да се има предвид, че потреблението се променя не само заради кризата, но и поради моделите на поведение на новите поколения. Може да се окаже, че не е икономически издържано поддържането на дадена икономическа структура просто защото след време няма да има търсене за продуктите и услугите й.

Съвсем естествено компаниите няма да искат да променят успешния досега модел на евтини кредити и високи цени на акциите, защото това ще означава повече разходи и по-малко печалби, съответно и много по-евтини ценни книжа. Пандемията показа например, че почти всички лекарства и суровини за производството им за Америка и Европа се правят в Китай. Но кой потребител ще е доволен, ако алтернативата е Бразилия с нови големи инвестиции и по-високи разходи или САЩ с още повече инвестиции и двойно по-високи цени? Същото се отнася за още куп стоки. И промяната ще е трудна.

В кризата се видя, че е изключително недалновидно да се управлява компания сякаш тя ще расте постоянно и ще има лесен достъп до евтин кредит.