Царят е все така гол
ЕЕдна от най-сериозните критики към българската съдебна система е огромната власт, с която разполага главният прокурор, и липсата на ефективни механизми за отзоваването му. Предлаганото от ГЕРБ изслушване от парламента на всеки 6 месеца няма да го направи по-отговорен. А той ще може да отговаря на въпроси по конкретни дела само ако наблюдаващият прокурор му позволи. А при положение че главният прокурор ще продължи да упражнява „надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“, това едва ли ще се случи при очакване за неудобни въпроси. Парадоксът „кой бръсне бръснаря” си остава: не е ясно как подчинените на главния прокурор биха могли да повдигнат обвинение срещу него.
Темида ще продължи да е в плен на партийни зависимости. ВСС, който се е превърнал в проводник на политически интереси и поръчения, ще бъде премахнат. В определянето на новосъздадените съвети на прокурори и съдии обаче парламентът ще има ключова роля – вместо те да бъдат излъчвани само от колегите си, т.е. от професионалисти, не от политически фигури.
Дава се и законодателна инициатива на прокуратурата. Протестите бяха катализирани от съмненията, че главният прокурор е инструмент за реализиране на политически поръчки - за каквато се смята атаката срещу президентската институция. Вместо да създаде механизми и процедури за ограничаването на политическата му зависимост, ГЕРБ развързва още повече ръцете му. Вероятно една от първите законодателни инициативи на г-н Гешев би била свързана с промени на НК и НПК в посока обвиняемите да бъдат осъждани и при по-малко доказателства – нещо, за което той вече настоява. Фундаментални правни принципи може да са първите жертви на един първобитен, бакалски стил на прокуратурата.
Ограничават се обаче правомощията на президента – той вече няма да участва в процедурите по назначаването на главния прокурор, председателите на ВАС и ВКС. Така се нарушава принципът за баланс и взаимен контрол между властите. Президентската институция е трън в петата на ГЕРБ, които иначе имат тотална хегемония. Вече няма да има кой да върне на поправителен един нов Гешев.
Намаляването на броя на депутатите на пръв поглед не е лоша идея. Но дали така няма да се засили контролът на задкулисието върху законодателния орган? По-лесно се купуват и дирижират по-малко хора. Смесената избирателна система пък работи в полза на големите играчи като ГЕРБ и ощетява по-малките формации. Политическият плурализъм е жива вода за едно дълбоко фрагментирано общество като нашето; пропорционалната система по-добре отразява пъстротата от различните интереси.
Но дискусия по тези теми не трябва да се води с ГЕРБ. Защото предлаганата от Борисов конституция е просто кокал, дъвка, която бе хвърлена на обществото, зажадняло за реформи, за да се говори, шуми и жужи за друго вместо за това, че царят е гол.
Доверието към Борисов е критично ниско – около 20%, недоверието - близо 68%, като броят на тези, които настояват за предсрочни избори, вече е близо 59% (по "Галъп").
Начинът, по който г-н Борисов поднесе благата вест за конституционната си реформа, е дори по-важен от същността. По време на телевизионното си обръщение той бе видимо изнервен и се опита да разреди повишения адреналин, като откровено се накара на аудиторията. Дали изглеждаше като убеден демократ, готов на диалог, или като уплашен от задаващото се възмездие вожд, оставям на читателя да прецени. Но невербалната комуникация впечатляваше: начинът, по който Борисов се поклащаше наляво-надясно пред микрофона, докато говореше, поразително напомняше стойката на биячите пред нощните клубове. С подобни ритмични движения тези яки мъжаги като че искат да покажат, че мускулите им са в чудесна кондиция и при нужда няма да се поколебаят да ги използват.
ГЕРБ едва ли ще събере нужното мнозинство от 161 депутати, за да стартира процедурата за свикване на Велико народно събрание. Конституцията-залъгалка, подхвърлена на обществото, няма да усмири протеста. Едно е сигурно: ако все пак види бял свят, юридическото отроче на ГЕРБ би било достойно продължение на димитровската (1947) и живковската (1971) конституция.
Юридическото отроче на ГЕРБ е достойно продължение на димитровската (1947) и живковската (1971) конституция.