2024: Четвъртата българска държава
Как ще изглежда страната след рестарта, обещан от Бойко Борисов
ММарт 2024 г. Под течащия стъклен покрив на построената няколко години порано нова пленарна зала „Света София“120 депутати от 45-ото Народно събрание заседават усилено. Управляващата тройна коалиция - ГЕРБ, ДПС и БСП, гласува мащабната законодателна реформа, предложена от Съдебния съвет на прокурорите. Заседанието започва с 40-минутно обръщение на главния прокурор Иван Гешев, който представя идеите, вече подкрепени и от опозиционна парламентарна група „Няма такава държава“.
Сред предложенията - нов наказателнопроцесуален кодекс, който ще „развърже ръцете на прокурорите“. „Крайно време е прокуратурата да пише законите, а не както е било сега - адвокатите, които защитават престъпници. Ще арестуваме още малко хора и ще има справедливост“, ораторства главният прокурор под бурните аплодисменти на всички народни представители.
Новият Наказателен кодекс, разработен от прокурорската колегия, предвижда премахване на давността на престъпленията, извършени по време на обявения за престъпен (с решение на Народното събрание, разбира се) режим на управлението на Иван Костов. Предлага се автоматично завишаване на наказанията за всички престъпления и въвеждане на нови престъпления в глава първа - незаконен протест, неправомерно искане на оставка, поругаване на съдебната независимост чрез средства за масова информация.
Прокуратурата предлага и мащабна реформа в гражданския и административния процес, в основата на която е създаването на Специализираните административни и Специализираните гражданско-търговски съдилища. Участието на прокурор става задължително по голяма част от тези дела, а становището му е от задължителен характер за съда.
В пакета промени на съвета на прокурорите се изменят още 25 закона, сред които законите за обществените поръчки, за защита на конкуренцията, политическите партии и юридическите лица с нестопанска цел. За регистрация на сдружение или фондация ще се изисква положително становище на Главния следствен комитет към Върховната касационна прокуратура и удостоверение от банката, че не се получава никакво финансиране
от чужбина.
Към Бюрото за защита на главния прокурор (което се премести в базата на баретите във Враня) е създаден и отряд за борба с масовите безредици.
Очаква се законите да бъдат приети по т.нар. ускорена законодателна процедура, въведена с Борисовата конституция през 2023. По преценка на министър-председателя и с оглед целесъобразност проектът се гласува само на едно четене от председателския съвет. Избраният от Народното събрание президент Георги Близнашки вече е подписал, т.нар. предварителен указ, който позволява законите да започнат да действат от момента на качването на проектите на страницата на парламента, която, уви, отново не работи.
Как беше приета борисовската конституция
Именно засилването на ефективността на законодателния процес с оглед връщането на властта на хората е една от реформите, въведени с новата конституция от 2023 г. Осмото Велико народно събрание, което заседава от април 2021 до септември 2023, прие новата „борисовска“конституция с гласовете на близо 397 от народните представители. Те бяха избрани на честни избори, проведени през март 2021 г. по новата смесена избирателна система, въведена от научен екип под ръководството на професорите Михаил Константинов и Антоанета Христова.
С промените в Изборния кодекс от есента на 2020 г. бяха наложени строги мерки за ограничаване на изборните нарушения. С оглед гарантиране на независимостта на процеса МВР беше освободено от задължението да охранява секциите и транспорта на бюлетините и това беше възложено на частна фирма, избрана с честен конкурс - участваха трима кандидати, от които двама бяха отстранени заради нередности в документите. Спечелилата „Делта гард“не допусна нито едно
нарушение по време на изборния ден, който всъщност беше три дни, както допускаха новите правила.
Бюлетините се брояха (поне два пъти) от специалистите на държавната фирма „Информационно обслужвне“, чиято независимост беше гарантирана от правителството на Борисов, което им отпусна 12 месечни заплати бонус преди провеждането на изборите с обещанието за още 12 след честното им провеждане.
Дясното обединение „Демократична България“получи близо половин милион гласа, които според новата система „Константинов - Христова“им гарантира 3 мандата във ВНС. Един от лидерите на коалицията, Христо Иванов, не беше допуснат да участва в изборите заради новата разпоредба, че критиката към прокуратурата е критика и към държавността, и който е уличен в нея, не се допуска да заема държавни длъжности. Освободен от бремето на парламентаризма, Иванов превърна facebook лайфовете си във всекидневни.
Лидерът на БСП Кирил Добрев не успя да мобилизира левия избирател въпреки призива му хората да гласуват или за БСП, или за ГЕРБ, защото гласът им ще отиде на едно място и в двата случая.
Голямата изненада е партията на Слави Трифонов „Няма такава държава“, която получи 78 места и така целият бенд успя да влезе в парламента. Сега някои от тях, вместо да се изказват, свирят от трибуната в пленарната зала и се създава празнично настроение. С голямо нетърпение се очаква новата им дългосвиреща грамофонна плоча.
Веднага след свикването на Осмото (по предложение на НТД в официалните документи то се изписва 7/8-то) Велико народно събрание е сформирана работна група за доработване на новата конституция. От жест към историята за нейни ръководители са поканени „тримата големи“- Данаил Кирилов, Цецка Цачева и Искра Фидосова, както и преподаватели от юридическите факултети в Монтана, Благоевград и Симеоново. Право на глас има и излъченият за представител на БПЦ митрополит Николай. С оглед избягването на технически грешки на щат са назначени коректорският и редакторският екип на вестник „Телеграф“. За преамбюл е заимстван текстът на песента „Песен за Банкя“, който обобщава ценностите, заложени в прясната конституция
Новата конституция, ново начало
Работната група доразвива идеите на проекта „Кирилов/Захариева“от август 2020 г.
С оглед гарантиране прозрачността и отчетността на съда председателят на Върховния касационен съд става и министър на правосъдието. Така той ще бъде назначаван от парламента по предложение на министърпредседателя и ще подлежи на парламентарен контрол, но само по отношение бързината и ефективността на съдебните дела. Той няма да може да бъде питан за управлението на ВКС и неговата администрация.
С оглед отстояване независимостта на прокуратурата се запазва възможността за изслушване на главния прокурор, но първоначалната идея е обърната - не народните представители ще изслушват главния прокурор, а главният прокурор ще изслушва парламента. С оглед финансова целесъобразност функциите на омбудсман ще изпълнява патриархът на републиката. Възстановен е текстът от 1971 г., че „военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона“, като наборните комисии минават към Военна прокуратура. С предимство в армията се приемат участници в протестите през 2020 г.
Приети са всички предложения на партията на Слави Трифонов „Няма такава държава“- намален е броят на народните представители, въведен е мажоритарен вот (по системата „Константинов - Христова“), както и пряк избор на районни съдии и полицейски началници.
Премахнато е Великото народно събрание, като е прието, че промени в конституцията могат да се правят и от обикновено с мнозинство от 7/8 (поредно прието предложение на НТД) или по преложение на главния прокурор. Сериозна редакция е направена и в разпоредбата, уреждаща йерархията на правните актове. В текста „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“е запазена първата й част, но е уточнено, че „Конституцията е върховен закон, освен когато другите закони и актове на изпълнителната власт не й противоречат“.
Разпоредбата, че „никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му“, е прецизирана с уточнението: „освен ако вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор по делото не сочи друго“.
С оглед запазване на българската конституционна идентичност разпоредбата „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“е допълнена с „освен ако не противоречат на българската национална идентичност“. С нов текст се уточнява, че решенията на Европейския съд по правата на човека имат инструктивен характер и не подлежат на автоматично изпълнение, освен ако съветът на прокурорите не реши обратното.
По настояване на проправителствения сектор е реформирана и главата „Права и задължения на гражданите“, като в нея са копирани текстовете от закона за МВР, уреждащи полицейския арест, употребата на сила и помощни средства. Въведен е нов стандарт за употреба на оръжие - като досегашната крайна необходимост е заменена с „изначална, или още предполагаща се, необходимост“.
С оглед решаване на международните въпроси, свързани с т.нар. проблеми със свободата на словото, е създаден Комитет по медийните въпроси с председател Вежди Рашидов и зам.-председател зам. главният прокурор. Комитетът има правомощия да осъществява и т.нар. саморегулация, прилагайки Етичния кодекс на българските медийни работници. С оглед гарантиране свободата на изразяване в баланс с личните свободи е въведена процедура за сваляне на публикации в интернет и социалните мрежи. Това обаче ще може да става само с акт на съдебната власт - прокурорско постановление.
Великите народни представители възприемат с радост идеята на проф. Близнашки и приемат предложението му президентът да се избира от Народното събрание с мнозинство 2/3, а вицепрезидентът да се назначава с постановление на Министерския съвет. „Така няма да могат да попадат случайни хора на тези постове“, мотивира идеята си проф. Близнашки, който веднага след това е назначен за държавен глава. След приемането на новата конституция Великото народно събрание се разпуска и насрочва нови избори, които се провеждат по доказалата своята ефективност система „Константинов - Христова“и под строгата охрана на „Делта гард“. Добре смазаният механизъм не поднася изненади и този път изборите продължават само два дни и половина.
ТТезата, че свикването на Велико народно събрание (ВНС) удължава живота на настоящото правителство и парламента до края на мандата им, може да се окаже не съвсем точна. Тия дни някои юристи развиха доста силно аргументирани становища, че при определени обстоятелства, които всъщност зависят главно от управляващото мнозинство, настоящото правителство, дори в оставка, може да продължи да управлява страната и през целия мандат на Великото народно събрание. Ако не то, може да е друго правителство с доминацията на ГЕРБ, избрано от сегашния парламент.
В понеделник премиерът Бойко Борисов заяви: „В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден.“Неговата оставка води и до оставка на целия кабинет. Дори и тогава обаче кабинетът продължава да функционира до избирането на ново правителство в рамките на същия парламент, който ще продължи да работи. Съгласно конституцията пълномощията на Народното събрание се прекратяват с провеждането на изборите за ВНС.
Завърта се т.нар. парламентарна рулетка, при която президентът е длъжен да връчи нов проучвателен мандат първо на найголямата политическа сила – ГЕРБ, която единствена в този парламент е в състояние да събере мнозинство в подкрепа на ново правителство – било то отново коалиционно или еднопартийно. А може и със същия премиер.
Ако в парламента не се събере мнозинство в подкрепа на нов кабинет, държавата остава под управлението на настоящото правителство в оставка. При нормална ситуация президентът би следвало да разпусне парламента и да насрочи нови избори, като назначи служебно правителство. Но в случая това е невъзможно, защото държавният глава е насрочил избори за ВНС. Служебно правителство се назначава, когато парламентът е разпуснат и са насрочени предсрочни парламентарни избори, а в случая има насрочени избори за ВНС, коментира за „Капитал“проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата