Колко дълго може да управлява кабинет в оставка
Доколко са оправдани опасенията, че ВНС може да наследи сегашното правителство
по конституционно право към СУ „Св. Климент Охридски“, бивш конституционен съдия. Дори и след избирането на ВНС, когато пълномощията на настоящия парламент се прекратяват, правителството остава, защото държавата не може да функционира без правителството.
Същинската неяснота идва именно след избора на ВНС. Великото народно събрание решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано, но в „неотложни случаи“то изпълнява функциите и на Народно събрание (чл.162 от конституцията). Въпросът какво е неотложен случай в тази хипотеза не е тълкуван от КС и остава да се реши от мнозинството във ВНС. Което се очаква отново да е доминирано от ГЕРБ.
Например ВНС би могло да обяви ново извънредно положение заради коронакризата – безспорно неотложен случай. Може да приема „неотложни“закони, дори да гласува бюджет, предложен от правителството. При новата конституция ВНС не е свиквано, така всичко е хипотеза. Би могло да се приеме, че неотложен случай ще е налице, ако все още имаме правителство в оставка. И ВНС ще има основание да избере нов кабинет. Ами ако сегашният парламент успее да гласува ново „редовно“правителство на ГЕРБ?
На тази теза в понеделник опонира друг бивш конституционен съдия – Румен Ненков. Той не приема хипотезата, че сегашното правителство може да остане и по време на ВНС и я нарече измислена теза. Първата задача на ВНС, ще е именно да назначи ново правителство, смята Ненков, иначе излизало, че се отказваме от парламентарния контрол върху изпълнителната власт. „Абсолютно невярна е тезата, че първата задача на ВНС няма да е да назначи ново правителство. Старото правителство не е излъчено от него“, заяви той категорично в интервю пред „Нова тв“.
На това проф. Киров има свой аргумент. Какво ще стане, пита той, ако ВНС не успее да сформира правителство примерно защото нито една парламентарна сила не предложи кабинет, който да събере необходимото мнозинство. Дали президентът тогава ще разпусне ВНС и ще насрочи избори за нов парламент? А може би за ново ВНС? Няма такава хипотеза, казва проф. Киров, и това е достатъчен аргумент, че по време на целия мандат на ВНС може да ни управлява настоящият кабинет в оставка.
Всъщност дори и ВНС да избере ново правителство, при всички случаи новият кабинет ще бъде гласуван пак според предпочитанията на мнозинството в него. Затова е толкова важно ще успее ли ГЕРБ да прокара промените в Изборния кодекс, които в понеделник следобед парламентарната група на партията внесе в парламента. Очевиден е стремежът на проекта да осигури служебна победа на ГЕРБ (виж карето вляво).
Иначе спекулациите могат да продължат до безкрайност при твърде общата уредба на конституцията за ВНС, конформистки настроения КС и изобретателното управляващо мнозинство. В този контекст проф. Киров предлага и друга хипотеза: ако точно преди изборите за ВНС сегашното Народно събрание обяви извънредно положение, то според конституцията следва да му бъде удължен мандатът до отпадане на основанието за извънредното положение. А това означава да се отменят изборите за ВНС, защото няма опция, при която да съществуват паралелно два парламента.
В проекта на ГЕРБ за Изборния кодекс се предвижда, че ако изборите се провеждат при обявено извънредно положение, те могат да се проточат и 48 часа. Значи някой в ГЕРБ е разсъждавал и над такава възможност.
А пред „Капитал“адвокат Михаил Екимджиев коментира: „ВНС, ако реши, може да се превърне в един постоянно действащ конвент, който може да бъде свален само с революция и военен преврат, защото неговите актове не могат да бъдат контролирани дори и от Конституционния съд.“Същото заяви в сряда и екоминистърът Емил Димитров- Ревизоро - ВНС може да сбъдне мечтите на някои за доживотен депутатски мандат.
Правителството, дори и в оставка, продължава да функционира до избора на нов кабинет.
ККонституцията е здравият фундамент, който предопределя демократичния и правов облик на една страна. Изменянето дори на една нейна дума може да доведе до сериозни последици в редица сфери на обществения живот. Ето защо всяко предложение за нейното изменение трябва да бъде найнапред прецизно обсъдено и да бъдат анализирани последиците от неговото прилагане, а едва след това да се търси най-щадящият механизъм за постигане на желаните цели.
Проектът за нова конституция, предложен от парламентарната група на ГЕРБ, макар и само проект на този етап, е изключително важен от конституционноправна гледна точка, защото задава основните импулси на една евентуална промяна. Ето защо, когато се заявява изцяло нов и проевропейски проект, буди недоумение връщането на текста на т.нар. живковската конституция от 1971 г., според който право на законодателна инициатива имат съд и прокуратура, непригоден изобщо днес в условия на демокрация и политически плурализъм (чл. 80 от Конституцията на Народна република България от 1971 г.).
Също така възникват множество въпроси за нормалното функциониране на Народното събрание със 120 народни представители, които ще могат да приемат закони с 31 гласа, а конституцията ще може да бъде изменяна в някои случаи дори с 80 гласа.
Проектът поставя въпрос и за участието в комисиите на Народното събрание, които вършат важна част от същинската дейност на парламента. В момента изискването е една парламентарна комисия да не може да се състои от по-малко от 10 народни представители. Ако това правило се запази, народните представители ще трябва да са в множество комисии постоянно, а ако се измени пропорционално, в някои случаи ще е възможно да има комисии с по 5 представители, която с мнозинство от трима да одобрява проекта по същество и да го предлага на Народното събрание. В същото време голяма част от народните представители често са ангажирани с участие в различни форуми извън страната – по линия на групи за приятелство и т.н., поради което присъствието им невинаги е гарантирано.
Най-важните, фундаментални, въпроси, свързани с промяна на формата на държавно управление (парламентарна или президентска република, а изобщо - република или монархия) и с формата на държавно устройство (унитарна или федерална държава, да има ли автономни области), както и с отделяне на територии, ще се решават с 96, а в някои случаи с 90 гласа при съкратена процедура и без възможност за широк форум, какъвто е Великото народно събрание.
Всичко това, съчетано с механично разместване на текстове, копиране на една разпоредба от основния закон на Германия за равенството на половете и съдействие и насърчаване на равноправието на жените (в Германия впрочем има Министерство на семейството, възрастните хора, жените и младежите - интересно е дали проектът цели в България да се създаде цяло ново подобно министерство), изтласкването на основните права накрая и премахването на класическия постулат, че България е „демократична, социална и правова държава“, води до извода, че така разписан, този проект няма качествата да въплъти в себе си някакви нови ценностни положения, които да налагат изцяло нова конституция.
Има още един-два текста, които са променени частично, но с това се изчерпват различните положения в предлагания проект. Именно защото е само проект и още не е внесен, е важно да се дадат разяснения по него, за да има яснота до какви последици биха довели посочените промени и какъв ефект могат да имат. В дебата се ражда истината и спрямо желаните резултати можем да търсим възможните формулировки. Важно е обаче, търсейки ги, да си дадем ясна сметка, че една конституция не се пише с оглед на личности, конюнктура, отделни интереси или конкретна обстановка, а претворява разума, който да зададе рамките на живота на нацията и нейните бъдещи поколения. Действащата Конституция от 1991 г. задава именно такива рамки – на България, като демократична, социална и правова държава, която отстоява правата на личността, има европейско бъдеще, основано на свободна стопанска инициатива, разделение на властите и баланс между тях.